Тихо тъгува
топлата есен.
В дълбината ѝ
най-близо съм до теб,
мечта-
ти от мен отплува.
Изгоря
звездата ти.
И цяла купчина лета
в ръцете ми да сипе времето,
аз бряг съм,
пясък,
плитчина.

Вятърът шлифова ме
като снага на дюна.
Като перчем премята ме
на всякаква страна,
гори ме в хоризонтите си-
безпосочна шхуна...

Не съм следа.
Не ме тъгува есента.
Лист един
от нейните да струвах...