... това се казва глупава съдба,
кована сякаш в доменните пещи! –
без пукнат лев за бира и чорба,
и да си купя в черковата свещи,
от стихове не построих палат,
къщурлекът ми от дъжда се клати,
къде си тръгнал с тоя занаят? –
ме питаше преди години тати,
и даже мама, сгърбена от скръб,
на тръгване проводи ме с: – Хайванин! –
и мъкнех тежки камъни на гръб,
или вършах със чуждите дикани,
слугувах за парчето черен хляб,
а покрай мене викаха: – Поете!
Аз вечер пишех – тъжен, сам и слаб –
придворният Слуга на ветровете,
и не окайвам своята съдба,
със мене тя не бе такава скръндза! –
не бях плашливо гълъбче в торба –
макар да бях с три възела завързан,
премитам сутрин гърбавия под,
или пък грача с чайките на кея...
Това се казва истински живот! –
и с чиста обич аз си го живея.
8 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 16, 50 ч.
Не. Време беше да го чуя! :-)
Чу
Имам извънземен ДОПЛОМ за вишо от РКИЦ - и съм мноо хубаФ! :-))))))))))))
Чу
Да.
Чу
Благодаря.
Чу