Прочетен: 11820 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2007 22:31
Подарявам това малко бижу на всички мои музи. Без тях нямаше да съм това, което съм. Написах го преди около две години, но се сещам за него всеки път, когато срещна изключителна жена, която ме прави по-истински.
През нощта имах гости, стари приятели. Бяха си същите.
‘Каква нощ’, каза замечтано Чоко, биейки чимбер на Боко, ‘красива и само по нощница’
‘Кога за последен път й надникна под нощницата?’
Този въпрос явно беше за мен, въпреки че Чоко смучеше току що ухапания си пръст, гледайки ядно надолу.
Наистина, кога ли беше? Сетих се за лятото в Уисконсин, където бях заобиколен от езеро и дървета, чувствайки се като Хенри Дейвид Торо край Уолдън. През деня четях и бродех по пътеките, а през деня стихоплетях и по малко работех. Нощем пък лежах на ливадата зад бунгалото и се разхождах по Млечния път. Отчупвах си по парченце, намигах си със звездите и се чувствах безсмъртен.
А сега тук живея като аристократ, дните ми минават в театър, кино, четене, общуване с умници - всичко, за което съм мечтал да имам време, и въпреки това нещо в мен остава празно.
‘Даа’, каза Боко, почуквайки по главата ми със свободната си ръка, кух кат лей . .’
В този миг Чоко най-после успя да го клъвне по сливиците . .
‘Хей, не е честно, на сън също боли.’
‘В комиксите честно няма’, ухили му се Чоко (в комиксите щъркелите могат), ‘ти всъщност нямаш сливици, защото си измислен.’
‘Тогава защо седиш в града, а не идеш сред природата?’, каза Боко и наплю Чоко в окото.
Такъв беше планът като се върнах в България, но се появиха диагнози, терапии и дълго нямаше мърдане от града.
‘Оправдания, оправдания. Какво като съм измислен, аз нали не знам за това, и си ме боли наистина.’
Мда, оправдания. Проблемите не са по-силни от стремежа към израстване. Бях забравил това. А толкова пъти съм го доказвал. Като помисля само . . .
‘Доказвал си, ама понякога без виагра няма доказване,’ каза джуджето Пишпунта, което пушеше пура и правеше кръгчета с ухо.
‘Ъхъ’, отвърна Хаяско (също джудже) от другия фотьойл, ‘а за сърбежи препоръчвам бобър.’
През последните месеци бобър ми беше йогата. Откакто почнах да се йогам ежедневно, мислите ми се прочистиха и . .
‘И се просълзявам като го слушам този’, каза Майора и ме стрелна със стъклен поглед, ‘направо ми се повдига от философстването му, а тук дори няма на коя да го сложа.’
Мда (пак), времето се претърколи и вече не ходя на терапия. Това не промени нещата. Забавлявам се, наливам се със знания, успявам във всичко и всички, но онази костилка най-вътре в мен, сърцевината (градът ме купи, трябва да си бръкна в джоба и да си извадя изводите) остава празна.
Виаграта вече не изглежда лош вариант. Първо ще пробвам еко вариант – обиколка на Родопите . .
‘А ако не ти стане, си изрежи ноктите и пак я пробвай’, обади се глас от корема на Чоко.
‘Ще му стане, ама като се върне в града пак ще му падне, знам го аз него’, добави Майора.
Как да не им се дразня на копелетата като са толкова прави. ‘Аз вас само ви сънувам, скапани измислици’, съснах почти насериозно.
‘Какво като съм нисък’, беше Хаяско, ‘ти пък ако беше истински, щеше ли да мрънкаш толкова?’
Точно тук се появи съвършеният образ на Дин и сънят ми стана мокър. Всички се изпокриха на сухо в килера. Изстихна. Гледах тръпнещата й усмивка. Нещо в мен се надигна и разбрах, никаква виагра няма да ме оправи, трябва ми муза. Пресегнах се да я докосна, но дори и на сън десет хиляди километра са си пак толкова. Взех лист и написах – като се събудя: 1. да си измия зъбите 2. да си направя йогата 3. да си намеря муза.
И си намерих. Дори е от женски пол. И е красива. И какво ли още не. Не, че тези неща са от значение (преди време музата ми беше котка). Единственото, най-важното – тя е огледалото, в което се виждам завършен, катализатотър, другият облак.
Пак съм мълния.
‘Възпявам електрическото тяло.
Пълчища от любими ме обгръщат,
обгръщам ги и аз, те не ме пускат,
додето аз не тръгна с тях, не им отвърна,
не ги пречистя и не ги изпълня
с душевна пълнота.’
http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&videoid=8387809
Мерсаж ))
30.09.2007 12:29
30.09.2007 22:24
Срока на годност на музата зависи от няколко фактора: квалитетност на марката, гъвкавост на материала, конски сили/кубатура на двигателя (за развиване на достатъчна скорост) и най-вече желание за промяна. Защото аз непрекъснато се превръщам, отвъд привързаностите и уюта на сигурността, стремежът ми към висините/дълбините е изпепеляващ. Така че само фениксовите успяват да се задържат до мен. Само влюбените в полета.
04.10.2007 18:49
Пустинята е и `Господарят ме назначи за любима жена!`
http://www.vbox7.com/play:1e0d8662
05.10.2007 16:59
Тепърва ще срещна човека, който е постигнал себе си.
06.10.2007 12:03
06.10.2007 19:04
Гош
07.10.2007 03:35
тук съм поела и вината, и мезетата
целуф
08.10.2007 14:11
Гош
10.10.2007 11:03
Черпя те с един Съмърсет Моъм. ))
10.10.2007 17:37
....И това, което младата жена бе доловила всъщност в безцветните му и вечно преценяващи очи, беше неговата душа - също тъй загрижена, както у всеки един от милионите хора от тълпата.И също както техните души и тя не би могла да понесе разрушението, заплашващо създадения от него образ.Брейм се изкашля и като извърна очи, закри душата си.
- А сега - каза той живо - да поговорим за "рекламата"...
10.10.2007 20:48
Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,
Със всички нас – Твоите раби,
Светлина, духовно съзерцаема и далечна,
Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,
Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,
За онези сърца, до които се докосва."
Гош
:)
11.10.2007 01:09
много и мое си го усетих ...
и откъм женски вариант е същото, но не ми е хрумвало как да си го облека така в думи, а ти намерил си ги, естествено!
ще изглежда обаче така "... – той е огледалото, в което се виждам завършена ... Пак съм мълния."
има и женски мълнии, да знаеш!
тяхната мощ и грохот не плашат, а карат те да гледаш в небесата, да отваряш широко очи, да се прехласваш, и да се прекланяш пред красотата на сътворението
това ми каза веднъж моето огледало, докато се оглеждаше в очите ми ... и сега ти пак спомни ми го
като ти се случи някой път така да гледаш в бурята, и да ти се прище дори да се слееш със стихията, да знаеш, женска ще да е била мълнията
... амиии, това ми дойде да напиша, и веднага, на мига трябваше, ... и сега вече ми е по-добре
нали като споделено е ...
/с посвещение - на братята, от тара трип-кова :)))/
Усмихвай се повече, Нав-Нав, за да ти отвърнат с усмивка, често човешкото лице е по-красиво с нея. Чела съм също, че онези, които са кисели, мрачни, най-много се нуждаят от усмивка. Завиждам ти, надявам се, "благородно", за артистичния блог. Чел си повече от мене, за което няма как да не ти завидя. Остани си различен. Всички сме такива: различаваме се един от друг, когато ни раздроби на части аналитичността на ума, а единни в делото Божие.
После пак кажи, че каквото ти пиша е недостатъчно, можела съм по-добре. Хей, Нав, не ме хули, Бога хулиш?!
Че кой действа иначе от наше лице Извинявай, че те пренебрегнах. Благодаря за евентуалното ти решение да не отговаряш на точно този коментар. Може би коментарите са за читателите на твоите произведения, а не за да се коментират коментаторите или коментарите им помежду си, не мислиш ли :)