Вече съм във Вегас и се радвам на топло алкохолно посрещане. Старите мутри на нов глас, разчекнати усмивки, май доста съм липсвал. След 20 дни почват лекциите и работата в унито, а дотогази ще припечелвам в пицарията на братчеда.
Потя се край басейна и си мисля, ако бях по-сантиментален, сродните ми бгейски души ужасно щяха да ми липсват. А такива успях да намеря в удивителни количества за последните 2 години. Но, тук животът има своя красота, както пустинята има своя начин да те накара да се почувстваш у дома си. Залезите са кървави като целувките на розата, които ще ми липсват. Гмуркам се в отражението на небето. Всички чувства остават отгоре.

Черпя всички любими хора с тоз Portishead.

ако точно след залеза затвориш очи и помълчиш... ще усетиш как пустинята те целува с устни на роза, с уханна влага по крайщата...

розичка

Песничката е приказка. Благодаря, че показваш :)
И приятно прекарване на аслетичкия ти период)

:))

Боже как съм го написала.. 0.о !
Аскетичния, мисля че ме разбра))

kakwi ste poeti4ni si4kite- zatrogwa6to.. i liiubopitno ..da ne bi kato mladi pustinnici da karate samo na iabalki...