Скоро мисля да се метна към троянското ми село, което заслужава да бъде увековечено в недостойните ми излияния. Освен че е забележително красиво, то е удивително и със своята иреалност. Казва се Ломец (от ломя), въпреки че в района няма камъни, още по-малко -ломни. Наред с това там действа една своеобразна логика на имената, които се придържат към четирибуквието – Гана, Пена, Цочо, Дочо, като много от тях – Моню, Цаню, Таню, избягват традиционното ‘ьо’ окончание, в името на принципа. Прапрадядо ми решил за разнообразие да кръсти сина си Стоян, но явно на съселяните това не им понесло, защото цял живот му викали Цоко. Баба ми дори по паспорт се води Цокова. Това съвпада и с друг невъобразим обичай – на всеки да се дава някакво алтернативно индианско име. С изненада открих, че моят роднина дядо Лалю всъщност се казва Радю. Това, обаче, явно вече само той го помни. Подобни случаи бол.

Друга идиосинкразия. Всички котки в селото се казват Писю, но за сметка на това са неизбройни. Освен другото са и човекоядци. Последния път ми изядоха ушите, и то добре, че само с това се разминах. Още с пристигането ме налази многоцветна сюрия и бях принуден да им дам повечето си храна. След като останах без такава далновидно реших, че всъщност не ми е до ядене и карах главно на слънчево хранене. Угасих си съзнанието, седях в съзерцание и си бърках в носа за духовно прочистване. Няколко дни по-късно един вътрешен глас ми припомни лафа за Хитър Петър, който тъкмо научил магарето си да не яде, и то взело, че умряло; та слязох до downtown-a на селото и се нагрухах подобаващо.

Последното лято нямаше гъби и не можах да повторя приключенията си от ей този разказ. Нямаше раци в реката, почти нямаше и река, което малко ме натъжи, но нали не го мога това, та се отдадох на други страсти. Обикалях балкана, нищонеправех стръвно, няколко пъти дори си опекох царевица и картофи на жар.

И ето, както пиша сега, осъзнавам, че само цапам с думи красивите си спомени. Затова ще спра и ще оставя мълчанието да ги доразкаже. Както е казал поетът, тоест аз:

Звукът достига определени граници.
Тишината обгръща всичко.