Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2007 12:18 - Вегаски хроники
Автор: nav Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3145 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 24.04.2007 12:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Имаше един момент, когато с няколко любими хора обикаляхме щатите, заглеждахме се по жени, каньони и други забележителности, и се веселяхме до гуша. Точно затова мисля да налетя на Вегас за още две години. Този път ще се ползвам и от услугите на местното уни за една магистратура. Има вариант да си уредя assistanship, ще рече да работя в университета двайсет часа седмично, за което да получавам пълно покриване на таксата за обучение плюс 1000$ месечно. Та се надявам освен обичайните локални веселби, да си организираме нови пътешествия с другарите.


image


Тук сме с бат Станчето и Нечо (в ляво), които ми се падат братчед и брат. Владо е зад апарата. Всеки от тях е изключителна личност, а общото помежду им е, че можем да си мълчим многозначително на различни теми, като самото им присъствие ме зарежда с чудесности. В случая сме на плажа в Малибу в търсене на всеизвестните спасителки или както се изказа Станчик - на пичелов. Той е известен с факта, че в живота си е имал една единствена ерекция, която продължава и до момента. Ефектът от това е постоянен глад за женска плът и непрегледани досега порно сайтове.
Същевременно Стан е докторант, преподавател по финанси, адвайзър, страстен комарджия и блестящ играч на белот. Има акъл за трима, което му помага да спазарява изгодно вегаските курви. Готов е за пари (за жени) да продаде и майка си, което досега е правил само няколко пъти. Стиснат е до посиняване и същевременно е един от хората, които най-много са ми помагали. Непрекъснато се заяжда с мен, защото не понася метафизичните ми бръщолевения, вика ми Фильо, а когато се напие, ме прегръща и ми казва, че ме обича. Не бих могъл да изброя всичките му противоречиви качества, но тази амбивалентност ме възторгва.

За Владо ще кажа само, че е най-благородният човек, който съм срещал, готов е да свали гащите от гърба си дори за непознат. Освен това е добър готвач, фотограф и латино танцьор. Благодарение на него през двете ми години там бях хранен с вкусни манджи, което ме спаси от традиционния американски джънк. Владо е и великолепен слушател, с отвореността си към новото и вечно очакващия си поглед ме стимулираше да му разказвам с часове и да изваждам от себе си неподозирани неща. Като съквартирант ми акомпанираше в пазаруването, фитнеса, разходките с колело до близките каньони, че дори в литературните ми пориви. Няколко пъти, когато бях смъртоносно уморен, той сядаше на компа и пишеше вместо мен. Получаваха се чудни разкази. Също така споделяше  удоволствието ми от филмите на Бергман, Бунюел и сие класици, от боса новата и книгите. Такива хора са рядко щастие. Дори само заради него бих се върнал там.

Нечо мисля да опиша в един от следващите постинги. Той ми е любимият художник и човек, и заслужава отделно пространство. Смешното при него е, че е умилително страхлив за всякакви екстремни преживявания, което личи от следващата снимка. На нея се возим отвесно със 120 км на може би най-бързото влакче в света, което мен накара да крещя от удоволствие, а него от ужас. С Владо, разбира се, винаги дебнехме да седнем на първите седалки, което ни убеждаваше колко сме смели и така забравяхме страха от високото.

image


Напоследък се опитвам да увещая братчето ми да дойде с мен във Вегас. Това би направило престоя там за пореден път незабравим. Този човек носи цял един магичен свят със себе си. Страхотно е също, че Илийката, друг вълшебник, наскоро замина и отново ще ме радва там. Въобще, усещам как пак ще се събере неповторимо колоритната вегаска компания, начело с Караджата, известен още като Фильо (или просто Фил). Ще се споделяме, мечтаем и вилнеем като в доброто дърто време.

Ето още няколко снимки за визуализация на усещането. Долната е пример за постоянното иронизиране на онтологичните ми стремления от страна на другарчетата, което толкова ми допадаше. Тези хора успяваха да балансират сериозното в мен, с тях можех еднакво добре да пиянствам и да обсъждам Лао дзъ и Макиавели.


image


image


Тук, както личи от снимката, доста сме се размазали (Нечо, Васо, Илийката, аз и Стамен), което е добро лекарство за прикаляващите с дебелите книги.

image


Тази снимка е уникална, защото да видя силно интровертния ми брат да крещи така, е събитие. Това казва достатъчно за настроението. В такива случаи взимахме китарата и огласяхме махалата, докато не дойдеха фуражките (с които се опознахме до детайли).


image


Пием, пушим, три в едно . . . Ето ни с бай Васото, който е величествено творение. В него има такъв заряд от енергия и ентусиазъм, че самото му присъствие е като шепа амфетамини. По цели нощи си говорехме на бутилка бърбън или пък танцувахме диво на Red Hot. Четяхме си стихчета, пеехме Ъпсурт на глас и половина и мечтаехме да идем заедно до Хаваи. Друг път водехме ожесточени спорове относно американското изкуство, местните социо-културни деформации и дрбр. Почти се хващахме за гушите. В крайна сметка мисля, че благодарение на това и двамата си уравновесихме характерите - аз станах малко по-материален, а той - по-духовен.

image


Като си спомням онези моменти се чувствам така . .

image


. . което не значи, че нямаше и разочарования. Последните два месеца бях толкова потиснат, че нямах търпение да се махна от вегаския кич и плитката американска реалност. Някои от приятелите ме разочароваха, защото виждах как постепенно се превръщат в част от консуматорското общество, губят индивидуалността си и се продават на системата за хубава кола и къща. Видях егоизъм, лицемерие и други неща, които в началото ги нямаше, а забавлението постепенно стана самоцелно, като някакво бягство от очевидната деградация. Много от любимите ми хора се променяха пред очите ми, ставаха американци, затова си и тръгнах, въпреки изгодните предложения за оставане.

През последнаите две години в България също си прекарах чудесно, по различен и своеобразно пълноценен начин. Чувствам се свързан с тази земя, език, хора, всичко това ме зарежда и осмисля, въпреки моментната криза и изпростяването. Животът ми в чужбина беше и ще бъде единствено странична гледна точка, алтернативно обогатяване, отърсване от наслояването на битието. Независимо от всичко, аз винаги се завръщам.

Ще завърша с невероятното небе над Вегас, което сутрин и вечер се превръщаше в пожар и ни караше да го посрещаме и изпращаме с усещането за сакралност.

image 


image




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. estrella - Хубаво.
25.02.2007 12:51
И положително. :)
цитирай
2. taralejkite - :)
25.02.2007 13:48
:-) Явно не е много вярно, че каквото стане във Вегас, си остава там.
цитирай
3. nav - :)-
26.02.2007 00:09
Да, хубаво беше, и тук е хубаво и много различно. Всяко място със своето очарование.
цитирай
4. анонимен - Здравей, Нав! Искам да ти кажа три ...
01.03.2007 17:14
Здравей, Нав!
Искам да ти кажа три неща:
1. Много си готин!
2. Брат ти също е много готин, а и картините му са удивителни!
3. Поста ти за Fauve....Thank you, man! Впечатляващо е, че можеш да оцениш това.

Keep on rocking :)

PS: By the way, брат ти има ли си приятелка :)
цитирай
5. nav - Благодаря ;)
02.03.2007 18:48
Относно братлето - все чакам да срещне онази жена, която ще го накара да разцъфти, която ще докосне чувствителната му душа и стройното му тяло, и ще извади най-добрите му картини. Те все още чакат в него ненарисувани. Иначе и цял харем гаджета не стигат.
цитирай
6. анонимен - re: Blagodaria:)
06.03.2007 16:22
Da, napulno si prav za harema..vajno e ka4estvoto , a ne kolichestvoto;) makar che...nali kolichestvenite natrupvania vodeha do kachestveni izmenenia za dobro ili za losho...
V tebe sushto ima mnogo nenarisuvani kartini, Nav, tolkova mnogo slunce i jivot struiat ot ochite i dumite ti. Haresvat mi neshtata, koito pishesh, makar che to tell you the truth, as po princip se otegchavam da cheta podobni slovoizliania...predpochitam da gi chuvstvam po niakakav drug - lud, iracionalen, nedostupen za slovoto nachin, s ochite si, s kojata si, s dushata si bez da gi oblicham v dumi -tova me umoriava.
Blog-ut ti e mnogo hubav - produljavai vse taka! :)
цитирай
7. nav - . .
06.03.2007 19:58
Да, луд, ирационален, недостъпен за словото, това съм и аз, думите са просто начин да се погледна и да не забравя същността си, защото са толкова малко хората, в които мога да се огледам истински.
След този ти кометар анонимността ти става неуместна. icq-то ми е в профила :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358629
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031