Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07 13:52 - Йода, Ал Пачино и Снежанка
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 682 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 27.07 11:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще започна отдалече, за да вляза със засилка.

Имах едно приказно хубаво гадже, на всичкото отгоре умна, мила и талантлива флейтистка. Приличаше ми много на Снежанка – порцеланово бяла и гладка кожа, маслинено черни очи, коса като крила на гарван и тяло на нимфа.

Ще каже някой – жена мечта, що не се ожени за нея. Обаче Снежанка имаше един дефект, който тотално разваляше всичко останало. Хлопаше и сливата (ако мога да използвам този просташки израз, само заради абсурдното словосъчетание). И то не щото спеше с коне, а просто физиология. Както мъжете си имат размер, така и жените. Но не в това беше проблемът. Аз й се мятах на абордаж с ентусиазма на корсар и това хич не ме притесняваше. Обаче в нейната глава се беше превърнало в такъв гранде проблем, че чак от кожата й се излъчваше дискомфорт и неувереност. А няма по-голям търноф от жена, която непрекъснато се тресе от притеснение до степен да си предлага задника, че бил по-тесен. Мда, наистина тъжна история, но не за това иде реч. Това е просто предястието.

Тук ще скочим в черната дупка на Снежанка и ще преминем през квантовата сингуларност в една паралелна вселена. Където историята продължава.

Та значи прибират се седемте джуджета и започват да мрънкат полифонично – някой ми е спал в креватчето, някой ми е ял от паничката, и т.н. вкисналости.

Всичко това опира до два естетически неиздържани феномена – черногледството и егоизма. Първото е да виждаш чашата като наполовина празна, да интерпретираш обективно неутрални ситуации с негативна нагласа, да очакваш все лошото. Спал му бил някой в креватчето, видите ли. Ама наистина огромен праз. А егоизмът ни кара да не виждаме друг, освен себе си. Какво вселенско късогледство, самоограбване.

Но да не бързаме да съдим. То не е лесно да си джудже. Страдаш от двата най-кофти комплекса едновременно - нисък ръст и малка пишка. Разбираемо, някак, че ти е сговнено. Всеки иска да бъде приет и харесван. Такива хора обичайно компенсират липсите си с мачовщина, осъдителност, неприемане. Агресивни са дори, гледат да стъпчат другия, че и на него да му е кофти като на тях. Въобще, нещастният човек винаги изхожда от позицията на липсата. При това не говорим за нормално изхождане, където пускаш водата и се усмихваш щастливо, а за самосвална диария по главите на другите. А както знаем, ако лайното не е с румени бузи, има нещо гнило, разстроено, и то вътре в човека.

Та в тази приказка джуджетата са ми много по-интересни от Снежанка, която в реалността, както се видя, също е своеобразно джудже. Иначе казано, всички сме джуджета по един или друг начин, което ни довежда до същността на историята. Защо е така?

Ако си представим за момент един друг свят, където хората не се сравняват вечно помежду си, където всеки се чувства приет и затова гледа на света позитивно, като на пълна чаша, тогава тази приказка става една ужасна небивалица. Кошмар някакъв даже. Затова ще я пренапишем.

Прибират се значи джуджетата и започват да пляскат с ръце, крака и даже с уши от въодушевление. Уау, някой ми е спал в креватчето – казва едното. Колко хубаво, държал ми го е топло. И се метнало да си доспи. Велико – казва друго – някой ми е ял от попарката. Дано му е харесала с чай и сухари, та да се е заситил порядъчно. След като се изреждат да казват кое от притежанията им е влязло в неочаквана употреба, всички примижават от кеф, заляти от усещане за споделеност и даже почват лекичко да мляскат с уста.

После идва мащехата и казва на Снежанка. Моля ти се, скъпа, ела си у дома. Откак си тръгна, сън не ме хваща. Така ме зарежда красотата ти, слънце си ти, пък и ме мотивира всяка сутрин да си правя йогата и маската от краставици.

Не мога, майко, трябва да се впусна в света и да събера житейски опит, щото не е достатъчно само да си хубава. Истинската красота е невидима за очите, тя се вижда единствено със сърцето. Не стига и да си добра, а трябват мъдрост, гъвкавост, космополитност, за да се отнесеш към всеки с добротата, която най му приляга. Дай ми по тоя повод от твоите отровни ябълки, че да позная страданието. Само в мъката и загубата човек развива сетива за нюансите на живота, познава себе си. Само страданието дава онази емпатия, която позволява да виждаме в контекст, а не да плякаме самарянски клишета където ни дойде. Добротата може да е зло, ако не е съзнателна реакция към уникалното в другия. Това го четох в една книга на Ошо.

Пристигнал след време принцът и изцвилил от радост. Кефиш ма, ш‘та скъсам – викнал на Снежанка в кристалния ковчег, свалил си хюмнетката и й се метнал като Кортез на индианци. Чак след третия тек се учетил, че тя всъщност е в кома. Но понеже се влюбил в неземната й красота, а любовта превръща глупака в още по-голям глупак, взел да прави всякакви ирационални неща, като да й говори, да я милва, да й реше косата. Грижил се за нея по какви ли не начини, което постепенно го извадило от суетата му, пораснало го. Накрая Снежанка се събудила, от раждането, и си казала, постигнах мъдрост и разбрах, че животът имитира изкуството. Оженили ли се с принца и заживели като на кино, ама не холивудско, а по Алмодовар.

А пък джуджетата направили страшни кариери (като всеки уверен човек). Едно станало джедай, казва се Йода, други две  - холивудски актьори - Ал Пачино и Дани Девито, четвърто - велик художник - Тулуз-Лотрек, а останалите били толкова щастливи и приемащи се, че даже не им трябвало някой да ги забелязва, така че се превърнали в невидими герои, които неусетно променили света - нашия, света на диска, или на някое гладно дете.



Тагове:   мъдрост,   психология,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Еее, ставаш все по-вкусен за четене ...
02.07 15:31
Еее, ставаш все по-вкусен за четене и наумяваш смеха ми с нови нюанси. ;))) В текстовете ти се завърна свободата на вдъхновението.
цитирай
2. nav - Мерсис
02.07 16:21
Ти си ценител. Но няколко незапознати със стила ми и прочели само първата част (във фейсбук) ме обвиниха в неуважителност. Ти виждаш ли такава някъде?
цитирай
3. ard - Уважаеми nav
03.07 00:02
Заглавието някак си ме заглавичка, и си го ривърснах като " ДЖуджето и седемте милиарда Снежанки", но при мен се получи хорър филм, в който горкото неугледно единствено смотано джудже бива преследвано от седем милиарда неустоими Снежанки. Изобщо получи се една мешавица , нямаща нищо общо с вашата щастливо-приемаща се в хармония всеобща идилия.
Но пък ми беше забавно!
цитирай
4. crep - Кефиш ма, Наве. Ща спуделя, искаш или не.
26.07 08:33
Маш пиша, че си ти.
"Животът имитира изкуството."
Дай, Боже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1798664
Постинги: 287
Коментари: 2952
Гласове: 7718
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31