Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 11:47 - Уилям Карлос Уилямс
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 12.07 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес се хвърлих от десетия етаж. Паважът беше хладен и безизразен, с което потвърди очакванията ми. Мъката попи в процепите и от мен остана само вечната пулсация. Тя просмука почвата до плочките и разцъфтя в едно отдавнашно стихотворение на Уилям Карлос Уилямс.

 

Слизането,                                                                      

сбор от отчаяния,

и без никакви успехи е пробуда обновена

що обръща мъката назад.

Каквото не постигнахме, каквото   

отказахме на любовта,

каквото губим в чакане безплодно,

поражда слизане -

безкрайно, всемогъщо.

 

Обърнах мъката назад и отидох на гости на Джо, който живее на час от Вегас. Заедно си карахме доктората навремето и често му подсказвах на изпитите. Оттогава много ме обича. А може би заради простотийките, с които го замерях. Джо скоро става на седемдесет години. Трийсет и пет бил шофьор на камион, пиянде и баща на три сина. После се развел и започнал да учи, живее и да пише книги.

Та значи сядаме с Джо на раздумка. Питам го добре ли е, щото торбите под очите му приличат на старчески ташаци, но той само се изсмива стиропорно и ми отваря бира. По телевизията върви реклама с Джеф Голдблум, много любим актьор, и Джо ми разказва следната случка. Джеф, който му бил съученик в гимназията и седяли на един чин, веднъж му рекъл, „Искаш ли да ти кажа една шега – Аз съм известен актьор“ (тъкмо хванал първа голяма роля). Хааааа, обичам го заради тъкмо тази му вечна самоирония, която го прави забавен без значение от ролята и репликите.

Заговаряме се за поезия и рецитирам на Джо нещо от Уилям Карлос Уилямс.

 

The Red Wheelbarrow

 

so much depends

upon

 

a red wheel

barrow

 

glazed with rain

water

 

beside the white

chickens

 

И още:

 

This Is Just To Say

 

I have eaten

the plums

that were in

the icebox

 

and which

you were probably

saving

for breakfast

 

Forgive me

they were delicious

so sweet

and so cold

 

Прекрасно е как умее във фразите да вкарва изречения, а в изреченията – картини архетипни състояния. Подрежда словото сякаш свързва молекули – от две обикновени думи прави вода. „Мдаа, казва Джо, този пич ми беше личен лекар в Ню Джърси през 57ма. Много си държеше на професията. Литературната кариера и Пулицъра се случваха вечер след работа. Представи си каква факла е горяла в душата му, че да намира енергия да пише до зори след като цял ден е преглеждал деца.“ Представям си. И в мен става топло като в камина.

След това обсъждаме любимото ми негово стихотворение.

 

Portrait of a lady

 

Your thighs are appletrees

whose blossoms touch the sky.

Which sky? The sky

where Watteau hung a lady"s

slipper. Your knees

are a southern breeze -- or

a gust of snow. Agh! what

sort of man was Fragonard?

-- As if that answered

anything. -- Ah, yes. Below

the knees, since the tune

drops that way, it is

one of those white summer days,

the tall grass of your ankles

flickers upon the shore --

Which shore? --

the sand clings to my lips --

Which shore?

Agh, petals maybe. How

should I know?

Which shore? Which shore?

-- the petals from some hidden

appletree -- Which shore?

I said petals from an appletree.

 

Това си го чета редовно вече двайсет години и не спира да ме замайва.

Бедрата ти са дървеса, чиито клони докосват небето...

Високата трева на глезените ти...

В картините на Фрагонар и Уато...

Под коленете ти,

накъдето води музиката,

е бял летен ден.

Плаж, пясът по устните, венцелистчета. Може би.

Кой плаж? Кой плаж?

Кому е нужно да узнае...

 

Какво смесване на мащабите, преплитане на теми, преливане на конкретика в метафора. Коктейл е това, от висша класа. Бонбон, съдържащ литър алкохол. Навремето се сблъсках с Карлос на страниците на То на Стивън Кинг. Преди всяка глава имаше стих, преведен от къртещият мивки и бидета Любомир Николов.

 

Не е възможно. От протекли струи                                

завесата прогнива. Tлен обгръща

плата. Но от машината студена

плътта освободи, не строй мостове.

Къде ще търсиш въздух за да литнеш

от континент до континент? Словата

да падат където си щат – дано улучат

любов от първи път. Рядка ще е тая

сполука. Прекалено много искат

да извлекат. Потопът глътна всичко.

 

Влизаха ми като затъмнение, когато дори птиците спират да пеят, земята сякаш за момент не се върти и ти друг човек, на друг свят, на ужким. Ти си природата, процесите, сънят на всички хора. Нищо не те разделя от плодовете на вселената, растящи на главата ти.

                                           

Повърхността ми съм самият аз.           

      Под нея, знай, заровена е

          Младост. Корени?

      Всеки има корени.

                                  

 

Започват!                                                          

Съвършенствата изострят.

Листенца пъстри цветето разтваря

под слънчев лъч.

Но не улучва ги хоботче пчелно,

отминава,

те пак потъват в глинестата почва

със плач ---

да, плач го наречете,

що плъзва върху тях с печална тръпка,

докато се съсухрят и изчезнат.

 

Тези стихове са от поемата „Патерсън“, което ме присеща за последния филм (със същото име) на винаги омагьосващия Джим Джармуш. Той разказва за шофьора Патерсън, който кара автобус и преоткрива поезията на живота.  В град Патерсън е живял и Уилям Карлос Уилямс. Шофьорът Патерсън чете на своята любима Лора неговите стихове, докато тя пече сладки, приготвя вечерята, домакинства или просто си седят на дивана и разговарят за живота. А пък аз ти разказвам за „Патерсън“, за Карлос, за шофьора Джо, а и за онзи от филма, който карайки автобуса, минава през град, през стих и през главата ми, свързвайки ни в неделимо цяло.



Тагове:   поезия,


Гласувай:
6
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1724939
Постинги: 270
Коментари: 2893
Гласове: 7634
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031