Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2018 12:05 - Бат Трой
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 6565 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 20.12.2018 04:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

С бат Трой се познаваме вече петнайсет години и не спира да ме изненадва. Тъкмо го набуташ в някакъв калъп и той изкача от там с овчарски скок, а прътът му съвсем не се оказва прът. Спомням си като го видях за пръв път, рекох си, Малее, къв е тоя варварин. Но пък после се оказа, че джобовете му са по-дълбоки от очите ми.

Бат Трой има златно сърце (един своеобразен Майк Терез) и винаги можеш да разчиташ на него. Гостоприемен е като Странджата и като му гостуваш, ще те обгрижи по-добре от баба ти. С тази разлика, че ще ти се обиди много повече, ако не си допиеш ракията.

Ето, не се бяхме виждали близо две години, щото нали се бях преместил в ЕлЕйско, а през това време той както си курварствал благо, се запознал с някаква местна шаврантия, заобичал я и я носил на ръце като един Дон Кихот. По кихотовски виждал в нея Дулсинеята, а не пачата, правил безброй романтични жестове (които включвали среден пръст в задника, докато я помпал отгоре), водил я по ваканции и витрини, даже заживял с нея на семейни начела (демек с много семе на челото). Докато накрая се оказало, че вари я, печи я, пачата си е пача и от нея филе не става, да не говорим за Елена (хубавата, или филето). Качила му се на главата и се изкендзала там самосвално. При което вместо да я префасонира в стил Тома Марков (без два предни зъба), както подобава на един варварин, Траян си поплакал сърдечно и си превързал сърцето със станьол от Glenlivet.

Слушам тъжния му разказ и си мисля, Колко ли голяма трябва да е неговата романтична душа, за да се налага да я дави в безчетни поройствания. От време на време тя изплува на лицето му като есенна луна в хайку стих, за да бъде смачкана от цинизмът на живота. А после пак гмуркане в курвалъка.

Ето, значи, това лято, докато си бил в България след раздялата, треснал цели десет агнета, на вързаст от 19 до 42. Разказва ми всички подробности с плам на поет от късния роматизъм. Направо ги изиграва, все едно се случват в момента. При това на живот и смърт. Така ръкомаха, пъшка и издува мишци, че ми заприличва на Херкулес, укротяващ в хватка Критския бик*.

В един момент, както обяснява на коя какви содомии е правил (за неин девишки кеф), изведнъж се спира и изпада във философска замисленост. Поглежда ме афористично и казва, „Мама му стара, човек не го е гнус да ебе в гъза, нищо че то е като да бъркаш лайно с хуй.“

Аз избухвам в неистов дзен кикот, щото това е архетипно прозрение от най-висок клас, обобщаващо дуалната човешка природа. После сядаме за бърз белот с бат Миле и Шебека (първият от пет години насам), припомняме си разни приключения, стари бърбъни чрез нови. И забравяме, че на всички жените ни са ни сложили рога или са ни вгорчили живота по друг, чудесно женски начин.

* Един от дванайсетте подвига на Херкулес.




Тагове:   психология,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - Благодаря за ударната доза смях :)
06.12.2018 12:57
Благодаря за ударната доза смях :)
цитирай
2. nav - :)
11.12.2018 23:18
Благодаря, че четеш и се смееш :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1733790
Постинги: 273
Коментари: 2900
Гласове: 7641
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031