Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10 17:24 - Прераждане
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1588 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
След пет години страст, любов, общи проекти и обикаляне на света, с жена ми се разделихме. Въпреки всички тези неща, за които хората си мечтаят, въпреки всекидневната грижа, лоялност и посветените й разкази, тя изпадна в алтернативна параноидна реалност, подобна на онази от „Красив ум“. Започнах да се чувствам, че живея с непознат, който е решил да ме екстерминира до крак. И то коварно, защото забива ножа точно след като ме е обладала с цялото вдъхновение на света. Тръгнах си в момента на пълно изчерпване, когато бях станал черупка на себе си и нямаше повече какво да дам.    В такива дни човек е като след бомбардировката на Дрезден. Всичко е срутено, останал е само споменът за красивите сгради, парковете и музеите. Не можеш да спиш, да се фокусираш, да работиш, дори да почиваш не можеш. Отвътре нещо крещи с всяка клетка и те тика към саморазрушителни инстинкти, които да донесат забрава. Да се напиеш безпаметно, да гледаш тъп филм, механично следейки дебилната фабула, да се нагълташ с приспивателно или друга наркоза. Обичайно е също да ти се доебе в несвяст от стреса. Ей така, заради самия release. Заради минутата безмозъчност, в която умът ще е празен, а болката стихнала. При подобни обстоятелства, ако имаш достойнство и самоуважение, ще караш на чекии, докато главата ти се избистри и отново имаш доверие на преценката си. За съжаление тези качества са именно най-срутеното от партньора ти, който ти е внушил, че не ставаш за нищо.   Затова излизаш по заведения и клубове, оглеждайки се изцъклено за каквото дойде. Мяташ се на първата засукана кифла, чието делкоте те удря в мозъка (гръбначния). Мяташ се с целия устрем на фрустрираната си душа, като пират на абордаж, напускащ горящ кораб. И й казваш с откос от цинизъм, „Ела да потанцуваме и да се понатискаме на дансинга. Не ме гледай шокирано. Мога да ти рецитирам Неруда или да те въртя на Пиацола. Но ти нищо не разбираш от това. Затова не се прави на свенлива, а скачай върху тези мускули и си поръчвай каквото искаш.“    След няколко танца я нацелуваш като прахосмукачка, от което тя се подмокря гейзерно и няма против да я заведеш веднага в скъп хотел. Там й смъкваш дрехите почти разярено и я обладаваш като кон. Слагаш й го дори отзад, при това без да я питаш дали си прави женски душ. Стискаш се при кулминацията, за да изкараш още час в животинско засмукване. А накрая се просваш празен и отвратен от себе си, казвайки й да си тръгва, като разбира се й даваш пари за такси. Лежиш в празнотата на безмислието, взирайки се с кух поглед в тавана, далеч от света. Няма те.   Или си представяш всичко това като на лента и знаейки крайния резултат, си оставаш вкъщи, търсейки парченце истинска любов в писмата на Джон Кийтс до Фани, в могъщите слова на Рилке. Влагаш болката си в стих. Или в някоя сълза. На следващата вечер ще се повтори същото. И така, ден след ден, победа след малка победа, докато отново съградиш парковете и музеите, за да може да влезе някой чист и обичащ изкуството. Изкуството, което си ти.  


Тагове:   любов,


Гласувай:
9
1



Предишен постинг

1. predatorkapredatorka - :)))))
17.10 18:53
добре дошъл в..отбора..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1530090
Постинги: 260
Коментари: 2857
Гласове: 7576
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930