Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05 09:24 - Дървото на Живота
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2761 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 08.05 21:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Телето имаше киселини, от което му беше кисело (или обратното). Сумтеше раздразнително с опашка (телетата го могат) и риеше ядно с копито. Пробва тревата тук, храстите там, но лошият вкус в устата го преследваше навсякъде. Затова реши да се разходи до другия край на Дървената гора, където Главунди беше на поляната на щастието.

Главунди, мамка му, винаги е в добро настроение – каза си Телето. Ще ида да побъбря с него, пък дано ми се лепне.

Намери го легнал, по-нисък от тревата, но по съвсем различна причина (от онзи в поговорката). Както обясни Главунди – да си по-нисък от тревата ти дава възможност да видиш отдолу  как стръковете танцуват в синхрон с вятъра, как ги яхват бръмбари и скакалци, ползвайки ги като наблюдателници. А от наблюдателници до епични битки и завоевания има само един пръст въображение. Как да не се радва човек на живота, заключи Главунди и си облиза пръстите (нищо че не беше ял).

Телето се опита да слуша, но изпусна нишката (на Ариадна) и си остана в лабиринта на неведението.

А – каза му Главунди – ти май пак имаш киселини. Не може така, ще те науча да се катериш.

При което хвана телето под ръка и го отведе в шубраците.

Намираха се на морава с високо дърво. Телето гледаше втрещено, защото за пръв път беше тук, а все пак живееше наоколо от цяла вечност (на телетата винаги им се струва цяла вечност откакто са се родили). Това – каза Главунди – е мета-дървото на третичния кеф. Или казано просто – дървото на живота. Виждат го само онези, които знаят за него.

Телето се почеса съсредоточено, но от това не му стана по-ясно.

В основата му – продължи Главунди – щъкат същества с големи бърни и плитки очи, защото погледът им е вечно надолу в търсене на храна. Понеже под дървото има само опадали сред тревата плодове, при това нарядко, обитателите там са вечно заети с намирането им. За тях звездното небе не съществува.  Освен това често им е кисело, защото плодовете по земята са гнили и червясали, не носят радост и не дават сила.

По-нагоре по дървото обитават и други. На ниските клони, плодовете са свежи и вкусни, но пък е тясно и всички се бутат. Освен това отдолу им смърди на гнило, което подтиска. Обитателите тук развиват специализирани умения, за да достигат храната по-добре от околните. В устата им е свежо и вкусно, но рядко имат време за поглед нагоре. Дотолкова са улисани в специализиране, че не забелязват възможността да се качат по-високо. Пък и ги е страх, че спрат ли надпреварата за миг, ще ги бутнат в гнилоча отдолу.

Над тях клоните са широки, а обитателите малко. Има място за всеки и храна в изобилие, което освобождава време за креативност и себеразвитие. Едни дялкат барелефи в кората, други четат по жилките на листата, където са записани кодовете на живота. Съществуването е вкусно, до степен в която някои дъвчат зеленилки, за да изпитат киселия им вкус, който за тях е екзотичен и разчупващ. 

Оттук се вижда луничавото лице на космоса и много прекарват нощите си взряни, омагьосани от брайловото писмо на безкрая. Други гледат залеза, често хванати за ръка. По бузите им се стичат сълзи от щастие и дори забравят да ядат, защото са изпълнени с екстаз и светлина. Тези обикновено биват обладани от копнеж по отворените двери на небето. Стават леки, по-леки и се изкачват на върха на дървото, където материята се прелива в ефира (и само лекото се задържа).

На този последен клон се вижда изключителна гледка – очите стават бездънни, телата прозрачни и преливащи в различни форми, в зависимост от посоката на мечтите. Едни се превръщат в птици, други в перести облаци, трети в лъчи, а четвърти се сгъстяват в звездни купове от заедност. Телата им се отронват като жълъди и потъват в земята, където се посяват в нов живот. 

Тук Телето се сепна като от сън, образите от дървото на живота избледняха и устата му се изпълни с познатия кисел вкус на вчерашна пръдня. И все пак нещо беше различно. По езика му сякаш имаше нови папили, готови за свежи, непознати усещания.

Почвай да се катериш – сръга го Главунди, при което Телето недоумяващо взе да си гледа копитата.

Няма да ти гледам на копито. Катеренето става тук – каза Главудни и се чукна с пръст по челото. Сядаш със скръстани крака и гледаш нагоре.

Със скръстени крака? – повтори телето скептично и усети как почва да го боли гърбът.

Много е просто – продължи Главунди. В началото ще те стегне в кръста и точно това е, което ти трябва. Болката е врата, през която да влезеш. Дреха, която ще съблечеш. И внезапно ще си друг. Някой, който харесваш повече.

Телето внезапно се изпълни с паника, изпръхтя високо и препусна към познатия вкус на вкиснало еднообразие. 

Пак ще дойде – каза си Главудни. Някой ден, някой ден телетата ще се катерят. И си засвирка доволно, сякаш това вече се е случило.



Тагове:   мъдрости,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Уместно ли е да вметна нещо свое
07.05 22:14
като това, че Обичам кравите и техните нежни деца, телетата?
Освен ако това не е приказка за хора със странни имена...
Поздрави :)
цитирай
2. nav - Хааа
08.05 21:34
Хора със странни имена :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1469005
Постинги: 257
Коментари: 2848
Гласове: 7561
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031