Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 11:03 - Добрия, Лошия и Тъпото копеле
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 17.04 11:08


В началото на студентлъка ми във Вегас, година и нещо живях с един съквартирант, българин, но не от Своге. Мирко се викаше. Бачкаше като крупие в едно от големите казина и помпаше мулкули в джима. Често го наблюдавах как говори в компания. Все се хвалеше за разни лъскавини, например как бил работил във варненско казино с най-големите мафия босове. Или как веднъж набил тупаник на някакъв доктор, който се опитвал да му сложи инжекция в болницата (и го стреснал). Лесно потъваше в типично мъжко мерене на пишки или в хвалипръцковщини за разни материални неща. Не можеше да вземеш думата от празнословията му.

Но случваше се вечер да се засечем в хола и да полафим за това онова насаме. И Мирко се превръщаше в съвсем друг човек. Изненадваше ме с въпроси за образователните ми планове в БГ, за етапите на развитие на човешкото съзнание (в което специализирах), че дори за природата на реалността. В него имаше едно рядко срещано любопитсво – да узнава, да се развива. Можех да му говоря за книги, филми и идеи с часове. Друго ценно качество беше умението му да слуша с отворен ум. Повечето хора имат закостенели представи и мнения. Знаят какво ще кажат преди още да си си довършил мисълта. В тези мигове Мирко слушаше с вниманието на дете, без презумции, без желание за себедоказване в разговора. Напомняше ми за даоистката концепция за недялания камък’.

Беше почти шизофренно да наблюдавам как някой се раздвоява в толкова противоположни роли. Насаме изникваха едни качества, сред хора груповата идентичност го превземаше и изкарваше съвсем друго от него. Но тъкмо бях решил че Мирко се изчерпва с този Джекил/Хайд дуализъм, когато се случи следната невъобразимост.

Наскоро за пръв път си бях купил модерните тук чехли (или джапанки) тип flipflops (каишката влиза между палеца и показалеца). Вегас е с лятно време три четвърти от годината, така че всеки маа гащи с такива. Една вечер излязох на скъп ресторант в приятна компания, когато изведнъж телефонът ми звънна. Вдигам, Мирко ми крещи в слушалката. Тии, защо си ми взел чехлите? Как не те е срам? За какъв се мислиш? Брех, маа му, тоя звучи все едно съм спал с жена му. Извиних му се и обясних, че в тъмното съм се объркал, защото чехлите ни си приличат. Абе ти нормален ли си – продължава да се пени Мирко – Как така ще ми взимаш чехлите? Веднага да идваш да ми ги върнеш’. Аз му обяснявам, че това няма как да стане, защото тъкмо съм си поръчал омар, който струва колкото три чифта чехли, при което той почва да ме заплашва като някаква мутра. Да съм се връщал веднага да си му давам чехлите, щото иначе видиш ли еди какво си щял да ми направи. Това след близо две години приятелско съжителстване. Тоя откъде се взе? Затворих му и си довърших вечерята.  

По-късно се оправихме без насилие. Или може би говорих не с този от по-рано. Всичко това ме замисли за човешката природа. Психолозите отдавна са установили, че във всеки от нас има множество персонажи, които често си противорекат и може дори да се сбият. При развитите хора, това богатство от личности е интегрирано в хомогенно цяло, където те се допълват и обогатяват, където са разбирани и контролирани. Сетих за една древна индианска поговорка, която ще перифразирам в навски стил.

Във всеки човек има три вълка – един добър, един лош и едно тъпо копеле. Кой ще дадделее? Когото нахраниш.



Тагове:   психология,


Гласувай:
5
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1451169
Постинги: 254
Коментари: 2839
Гласове: 7549
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30