Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07 15:31 - Аз съм българче
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2824 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 23.07 16:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Опознай родината, за да я обикнеш, гласи заръката и ние с жена ми я следваме чинно, обикаляйки от град на град. Това клише става отново реалност, само когато си прекарал години в чужбина. Времето навън ти дава нов поглед към България и започваш да цениш неща, които преди това си взимал за даденост.

На девети юли се озоваваме в Сопот, където тъкмо почват да празнуват РД-то на Вазов. Има огромен надпис Аз съм българче над мегдана, което ражда в главата ми лавина от мисли. Аз съм българче – още едно клише. Замислям се какво означава това и се сещам за няколко анекдота, единият от които съвсем прясно снесен в ресторанта срещу площада. Викам на жена ми, Искаш ли още бифтек? А тя отговаря, Не, искам да ми остане място за хляб. Сцепвам се от смях, щото си спомням и Бачето, който след 15 години в Америка, колкото и храна да е на масата, се озърта неспокойно, ако няма поне две филии. Не мога да спра да се смея, щото на всичкото отгоре се сещам и за вица за студентката, която врътнала свирка на някакъв, но вместо да глътне, седяла с издути бузи. Кво чакаш, ма, попитал онзи? Дай малко леб, изфъфлила тя. С други думи, никой не е по-голям от хляба.   

Аз съм българче...

Обикаляме вече десети град и се дивя на това колко са пълни кафетата и кръчмите, още от сутринта. Те такова нещо не съм виждал никъде по света. Културен феномен. Нали уж българите нямали пари, особено в прованса. Обаче рязко се сещам, че нашенецът като няма пари, излиза да удави мъката в ядене и пиене. На принципа, толкова ми е в гъза, че вече ми е през кура. Надига бири и кюфтета в кръчмата и постига една величествена дзен лекота, за която хората медитират с години. С което въплъщава един от най-висшите духовни принципи – а именно, че няма значение какво ни се случва, а само как реагираме на него. Превърнеш ли го в хронично сатори, няма как да ти вземат щастието. И ето го българинът го е постигнал това възвисяване всенародно и повсеместно, до степен в която останалите народи са няколко обиколки назад.*

Аз съм българче...

Къщата на Ботев в Калофер, повече от час. Чета всеки ред и се вглеждам във всяка снимка. Лицето ми е подгизнало от сълзи, защото нещо ми е влязло в окото. Ботев ми е влязъл в окото, просто не мога да го проумея този. В мен ревва типичният българин – какъв наивник трябва да си, за да преминеш Дунава с едно пробито корито и група пишлемета, и да си мислиш, че можеш да катурнеш Османската империя? Ма колко трябва да си прост?

Тук се сещам, че аз не съм типичен българин и веднага сменям мисълта с това, че е напълно възможно Ботев да е бил един от онези озарени хора с поглед във вечността, съзнаващ (подобно Сократ), че едно безплодно в конкретиката си действие може да има епохални последствия като символ и масов импринтинг. Да вдъхнови поколения от бъдещето. Да създаде национална идентичност. Затова си и плача.

Аз съм българче...

После къщата на Левски в Карлово. Едно момче води лекцията сякаш на живот и смърт. Очите му святкат, ръкомаха, тук таме се просълзява или леко трепери. Гледам го, не знам за самодивите, но аз съм намерил духа на Караджата.* Мисля си, въпреки ширещото се устогъзие в България и дребнавите стремежи към по-голямо парче салам (или чужбина), има една порода човеци, крайно рядка другаде по света. Сякаш нещо от възрождението се е запечатало завинаги в морфичния резонанс на страната ни и ще ражда войводи и личности с висши принципи без значение от времето и ситуацията.

Момчето продължава да говори, а аз съм в транс. Виждам в очите му бунт срещу същата робия, само че не турска, а нашенска, в която днес е потънал народът ни. Онзи бунт, който е горял в душите на Ботев и Бенковски. Това момче не иска да се махне от България. Даже ми отказва петте лева бакшиш за лецията. Изглежда щастлив да е роден тук и сега, във време на епична битка, провеждана вътре в човека. У нас е трудно и често абсурдно, да, но точно в такава среда човек има възможност да надрасне еснафското зомби-съществуване, да напрегне воля и въображение, за да успее материално и да съхрани ценностите си независимо от обстоятелствата (то на лесно и баба може). Всъщност България е перфектното поле за изява на личността и вътрешно израстване.* Подобен живот дава щастие отвъд обстоятелствата, породено от процес, а не от продукт.

Аз съм българче...

и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Е, тук съвсем се отплеснах в патос и daydreaming. Момчето е на 18 и едва ли може да осмисли подобен епос, въпреки патриотизма и плама в гласа. Питам се какво ли ще стане с него след няколко години. И ми се случва нещо, което отговаря на този въпрос.

В Ловеч отсядаме в невероятна реставрирана къща под паметника на апостола. Възрожденска по вид, дух и зодия, така че веднага отваряме една троянска сливова, за да полеем победата на Левски над соц строителството. Ракията я отваря Геша, син на собствениците, които в момента са на почивка. Та сипва Геша по юзче и ни реже едни тъъънки мезенца. Заговаряме се и се оказва, че на 32 години се занимава с нещо много българско и родно, а именно с редовно пиене. Мушка един течен хляб сутрин, на обед аперитивче, а отпосле се почва нещо трудно описуемо и преброимо, което завършва в малките часове. Обаче интересното е, че в хода на разговора Геша се изказва компетентно и стройно по един дол задълбочени теми, като на моменти направо ме впечатлява с многоизмерност и комплексност на мисълта. Забелязвам умение да слуша с отворен ум, отчитане на контекста при изказване на мнение, липса на категоричност или мислене в категории (стереотипизиране), все качества на високо развитата личност. Въобще, на доктора* в мен му капе мед на сърцето от целия този разговор и това няма нищо общо с ракията. На всичкото отгоре от Геша лъха някаква неземна безкористност и пан човешка доброта. На сутринта ни прави обилна закуска, кара ни до хижа Плевен, води ни лекции върху местни и постни забележителности, та даже коментира сблъсъка Левски-Ботев по-добре от Мичмана.* И всичкото без пари. За мен подобен човек е много по-
осъществен в живота, отколкото средностатистическия паламуд, безсъзнателно нацвъкал поколение и бачкащ от девет до пет.

Така откарваме няколко дни в приказки и мезене, като Геша дори ни запознава с няколко авери, които спират да си изпросят по чашка ракия. А някои дори и повече. Ей го, значи, влиза един тип, който вика на Геша, Налей ми, моля те, половинка ракия, че така съм се натряскал, а няма с какво да се донапия. Това, казва ми Геша, е Дочо Златото, също дълбок и патриотичен българин. Даже ми разказва следната история. Събрали се веднъж на гости у Ицо потника – Дочо, Киро и Кольо Банкета. Напоркали се кадърно и по едно време Дочо споделил с останалите, че знаел със сигурност, че в къщата на Потника има заровено старо злато от революционния комитет. Всички били далеч отвъд фазата на критичното мислене и просто се зарадвали, че са част от революционен комитет. Обладал ги духът на Караджата и награбили бодро кирки и лопати. На сутринта се събудили на обяд и видели, че къщата се държи само на няколко камъка.
Ей, голямо пиене е това, хъшовско. Сякаш всяка глътка оплаква поробена България. И тук ми светва, че в свят на битова посредственост без ценности и каузи, единственият начин да бъде усмирен хайдушкия дух на този вид българи е с пиячка. Такива хора, без значение колко са умни, не ги интересуват еснафските ценности - работа, семейство, удобно съществуване. Душата им кърви за истинност и всенародност. И понеже такива нямат почва у нас, трябва упойка. В този смисъл, България е страна пълна с латентни хъшове, с безгранични и светли духове, които чакат да се пробудят.

Аз съм българче...

Или по-скоро

Стани, стани юнак балкански.


* Десетилетие в Щатите ме убеди, че като цяло американецо е стресиран и нещастен человек, без значение от стандарта си. Парите не могат да заменят вътрешната празнота, липсата на ценности, изгорелите бушони (от работа и вечно сравнение с околните).

* “Кажи ми, сестро де – Караджата?” Из стихотворението на Ботев, Хаджи Димитър.

* С жена ми планираме да се завърнем да живем за по-постоянно в родината и се надявам да изпитам усещането от такъв живот.

* PhD по Психология на развитието от UNLV.

  * Ботев е бил привърженик на четническата стратегия, а Левски на постепенното надигане на народа чрез организиране на революционни комитети.


Тагове:   България,   психология,


Гласувай:
14
1



1. crep - Едно момче води лекцията
23.07 07:01
сякаш на живот и смърт.
Каквото и да кажа - малко ще е.
цитирай
2. nav - crep
23.07 16:13
Мерси за включването. Ще ми се да получа повече коментари за този разказ, щото стана дълъг и комплексен. Не знам дали се получи оптимално в крайна сметка. Ако някой има критики, да стреля.
цитирай
3. zemela - Не знам защо, но докато чета, сетих ...
24.07 13:56
Не знам защо, но докато чета, сетих се за песента на Тони Димитрова "Балкански синдром". :) Останали са българи, останали са идеалисти, хора с отворено съзнание и дълбоко разбиране за природата на нещата. Не знание (често мъртво и папагалски повтаряно), а именно разбиране. Но тези хора не са известни, пък и не търсят това. Те живеят така, както сами разбират живота. Не се състезават с никого, не робуват на консуматорската мания и материалната надпревара. Те просто са се научили да са хора...
цитирай
4. katara - нямам критики..тук /юлия
25.07 11:59
Всъщност България е перфектното поле за изява на личността и вътрешно израстване.* Подобен живот дава щастие отвъд обстоятелствата, породено от процес, а не от продукт.„

ето квинтесенцията..
според моето скромно мнение..
поздрав, нав
Уелкъм ин Бългериъ..
цитирай
5. nav - zemela, katara
26.07 00:51
Мерси за включването :)
цитирай
6. crep - Чете се.
24.08 15:19
Това го умееш.
Немай съмнения.
Усещам го, но различно, не с разум, а с чувство.
цитирай
7. nav - :)
25.08 11:22
Мерсаж
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1388905
Постинги: 249
Коментари: 2831
Гласове: 7526
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031