Постинг
23.01.2017 11:39 -
Прозорец към Бог
Обичам вечерите, когато всичко притихва и от дълбините ми извират безброй спомени за книги, филми, хора - пространства пълни с красота. Широко ми е в себе си от всички тези вътрешни пейзажи. Ето например сещам се за Сто години самота на Маркес и ми става едно магично и хубаво. При това без да помня нищо от книгата, освен онзи герой с огромен кур, на когото една леля му казва, Бог да ти го поживи. Велик е Маркес, щото може в подобна фраза да побере съкровената природа на копнежа.
Седя завит с тишината, която ми топли краката. И всичките вечери, в които съм потъвал в книга, музика, поема, разговор се наслагват една върху друга и образуват прозорец към Бог. Безброй малки красоти затрептяват в едно и раждат нещо невиждано, по начина по който резонансът на милиард неврони ражда съзнанието. Наситено е, плътно като черна дупка. Животът ми, прост миг от вечността, се превръща във вечност.
Забравено февруарско стихотворение
балона се надува ,надува,надува...
Клип , който събра повече от милион лайк...
балона се надува ,надува,надува...
Клип , който събра повече от милион лайк...
В това състояние често ме връхлитат величествени прозрения. Например, че един ден хората ще надрастнат ограниченото си изолирано съзнание и ще се слеят в мрежа от мисли ала ментален интернет. Ще образуват нов, по-висш организъм, който ще притежава атрибути, неприсъщи на отделния човек. Нещо като колективното несъзнавано на Юнг, но ще е колективно сънавано. Принципно, това не е нов феномен. Когато отделните фотони се синхронизират, започват да действат като един. Така се ражда лазерът с невероятната му мощ да пробива и гори. Същото се случва и с плазмата. Физиците наричат подобно състояние кондензат на Боза-Айнщайн. В мозъка пък, единното трептене на невроните в обща честота поражда съзнанието, чийто качества отсъстват в отделния неврон. Същото ще се случи и на макро ниво с човечеството. Ще е красиво и величествено. Пия си мерлото и се наслаждавам на тази мисъл.
цитирай точно така..
и все се чудя,защо мъжете пишат така..
а ,жените не го могат..
поздрави,nav...
цитирайи все се чудя,защо мъжете пишат така..
а ,жените не го могат..
поздрави,nav...
за това събитие във времето и това ще е причина да се смеем, да плачем и да приемаме другите като още от себе си. Съвсем леко по-различно о т сега.
цитирайДобре дошъл в отбора :)
цитирайМисля много жени също го могат, но еволюционно жените са програмирани да са повече в света - да се грижат за децата и мъжете, да решават домашни задачи. Докато мъцете са прекарвали повече време в дебнене и затова са склонни да се потапят в абстрактни размисли.
Поздрави
цитирайПоздрави
Кой е в отбора?
цитирайТърсене