Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2017 12:21 - Разумната вселена
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3569 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 19.05.2017 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Понякога се събуждам посред нощ и си мисля за приятелството и безкрайните му дълбини. Това го е написал Хенри Дейвид Торо преди сто и петдесет години. Аз него страшно го уважавам (при това без да съм пил) и затова често го каня на чашка. Покрай пиенето прихванах и някои от навиците му.


Ето, тази нощ се случи пак. Станах сепнат от оглушителен шепот, вътрешна нужда, която ме търси. Сипах си от ракията на Джак и в тишината се замислих за онова, за което е мислел и Хенри. Замислих се и си признах нещо. Въпреки лукса на живота ми в Америка, в сърцето ми зее дупка. А от дупката крещи жажда за онези дълбини на приятелството, които останаха в България.

Да имаш наоколо си хора, с които да можеш да бъдеш себе си отвъд преструвките и социалните сравнения, с които да споделяш вълнения и да доизмисляш света…

Седим с Веско и мълчим заедно. Усмихваме се, защото гледаме в една посока, делим един и същ кеф да си жив. Друг път играем баскетбол в Бастилията. После филм на Ким Ки-дук, бистрим го до сутринта. Каквото и да правим, усещам вибрациите на душата му, всяка негова мисъл и чувство са мои.

С Нено се разхождаме из стария Пловдив, по мостове и махали. Разказва ми за тайствата на Тай Чи, за страстта си към Тарковски, за Мача*. И всички неща са море, защото го вълнуват. Аз отпивам от това вълнение и по мен се разлива тръпка.

Ники ми се обажда просто така, за да ме чуе. Радвам се, че го има, някъде там на другия край на света, който е тук, защото топлотата му стопява разстоянията. Тя е туптене в мен, част от усмивката ми. Затова му пиша дълго писмо на ръка. Пиша го на крак. Заради играта на думи.

Тези приятели са звезди на небето ми, които гледам нощем със затворени очи. Пътувам по техните орбити, населявам планетите им, а те изпълват моя космос с присъствие. Не съм сам. Споделен съм. Някой ме гледа от другата страна на мирозданието.

Излишно е да бъда вярващ. Аз знам, че моята вселена е разумна.

* Не мача Ботев – Левски, а чая Мача, използван в японските чайни церемонии и чудотворен за психето и сомата.



Тагове:   приятелство,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Когато сме с приятелите си,
17.01.2017 18:24
говорим с ангели. Заедно е велико.
цитирай
2. nav - Мдаа
22.01.2017 00:33
Заедно е велико. Людмил Станев даже написа цяла книга за приятелите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358329
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031