Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2016 08:33 - Акира Куросава с вкус на секс
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2398 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 13.08.2016 22:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес имах сладолед за вечеря. По-вкусен от истински и с калории, от които се пълнее само емоционално. Отиваме с жена ми на кино в култовия Еджипшън* да гледаме Йоджимбо, част от фестивала на Акира Куросава. Гледал съм филма, но въпреки и поради съм силно развълнуван. Слюнката ми е с дръпнати очи и вкус на кеф. Обичам японската култура, заради многообразието и простотата (какво вълшебно съчетание) и Куросава в частност – етика и мариз. Навремето прекарах години в непрестанно гледане на самурайските му саги, вдъхновили Междузвездни войни и дузина велики уестърни (За няколко долара повече). Даже повтарях филмите с коментар,* което ме светна за безброй детайли и невидимости. В един момент се докопах до рядката му биография – Потта на жабата, фрагменти от която все още висят като коледни топки в съзнанието ми.

Чудесно е, че има такива аргонавти в изкуството. От всяко тяхно проявление лъха индивидуалност, изпълнена с универсалност. Интимност, която ни сродява необяснимо. Дори онези от филмите му, от които нищо не разбирам ми пълнят носа с аромати.

В киното. Тоширо Мифуне с неповторимата му походка (ръце в пазвата, празни ръкави), решителен и същевременно над ситуацията, сериозен, присмехулен – сблъсък от тишина, в която противоположностите се допълват. Това брадясало бунтарство, примесено със свръхчовешка етичност е черешка, побрала сладоледа с фунийката.

Знам, всичко това не говори нищо на непосветения ум. За съвременния зрител филмите на Куросава биха били отегчително мудни. Те изискват взиране, къкрене, вътрешна сублимация. Да развиеш сетивата на цвете, което оживява като пеперуда, когато е поръсено с прашец. Но има едно сигурно нещо, разбереш ли филмите на Куросава, този японски Шекспир, си станал човек (поне от кръста нагоре).

На желаещите да постигнат тази вътрешна метаморфоза, ще издам един безотказен трик. За да свикне човек с подобни филми, трябва да ги гледа с гадже. Сядате в киното и в момента, в който се хванеш, че задрямваш, щото Седем Самураи е три и половина часа, пъхаш ръка в гащите й (му) и разцъкваш обилно. После заемаш поза Мислителя на Роден*. Така докато всички си мислят, че разсъждаваш над филма, ти се разбуждаш феромонно. Този трик може да те избута през поне шест филма на Куросава, а дотогава вече ще си погълнал достатъчно от него, за да те е пропил безвъзвратно. Удивително е как след дълъг период на нищонесхващане, изведнъж всичко ти светва и идва на място. Като че внезапно си проговорил нов език.

Та седя в киното и си ближа сладоледа, който се изразява най-вече във факта, че салонът е пълен. При това с млади хора без гаджета. Смеят се, ахкат, вълнуват се с филма. Накрая пляскат две минути. Удивително. Чувствам се като в утроба с още сто еднояйчни близнаци. Освен това явно има и други начини за заобичване на Куросава. Няма как да е иначе. Но какви ли може да са те?* Аз лично се придържам към изпитаното. Винаги ходя с жена ми на кино. Пък и тя ме мисли за свръх романтичен.

 

* Египтянина (The Egiptian) е кино на почти сто години, в което са се случвали култови събития. Една от трите кино забележителности на булеварда на славата (Холивуд булевард) заедно с Капитанът (El Capitan) и Китайското кино (The Chinise theater), в което се провежда церемонията по оскарите. Използва се често от гилдията на кинематографите, като дават главно класики, нещо като Одеон в София.

* Двд-тата идват с коментар от експерт по творчеството на дадения режисьор. Ако не бяха тези коментари, едва ли щях да разбера нещо от Бергман, Антониони, Фелини и други динозаври.

* Подпряна брадичка, но с пръст към носа.

* Оказа се, че повечето младежи са студенти по кино или са в бранша, така че е имало кой да ги светне по темата. Винаги помага, ако имаш някой ентусиазиран експерт, който да те въведе в творчеството на даден автор.



Тагове:   кино,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - ...
01.02.2016 19:54
Ако не бяха тези коментари, едва ли щях да разбера нещо от Бергман, Антониони, Фелини и други динозаври."
Да бе да. Заради любимата поза го написа, нали?
Гледал ли си нещо от Такеши Китано? Подсетих се от Куросава кой знае защо.
цитирай
2. nav - sestra
01.02.2016 21:43
Не, бе, честно, аз Фелини и Антониони не ги кльопам без коментар, ама изобщо. Този неореализъм нещо не ми влиза.

Гледал съм Слепия боец (Zatoichi), май друго не. Каня от време се да гледам и Кикуджиро, изглежда добър. Ти какво препоръчваш?
цитирай
3. sestra - Едно време много ги харесвах, но Бергман ми е на първо място сред изброените.
03.02.2016 21:11
nav написа:
Не, бе, честно, аз Фелини и Антониони не ги кльопам без коментар, ама изобщо. Този неореализъм нещо не ми влиза.

Гледал съм Слепия боец (Zatoichi), май друго не. Каня от време се да гледам и Кикуджиро, изглежда добър. Ти какво препоръчваш?

Фойерверки ( Hana-bi) за мен е особено вълнуващ. Той и като актьор е със силно присъствие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358793
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031