Прочетен: 3214 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2015 08:11
Тук, за моя и чужда изненада, се оказва, че този текст не е за мен, а за драгия читател (не ти, а един друг). Четейки и реагирайки на горното, той попада в една от три категории. В първия случай напуска възмутено текста с реплика от сорта "Къв е тоя фръцльо?" (това е реторичен въпрос). Или пък изпада в захлас от непреклонимата воля на автора. Тези два типа реакция включват 99 % от човечеството. Те са базирани на мислене в категории, черно или бяло, хубаво / лошо - категории с ясно очертани граници. Стереотипите са вид категория и са в основата на почти всяка човешка реакция. Виждаме циганин и в главата ни се активира стереотипа за крадлив мангал. Метачката на улицата ни задейства представата за бедност и необразованост. В стереотипите има толкова мисловна дейност, колкото и в курешка, и е тайна само за тиквите, че човешкия живот почти не съдържа такава (мисловна дейност, пък и курешка).
Този тип мислене в категории е бил еволюционно адаптивен до един момент и ни е добутал дотук, но психолозите са единодушни, че в информационното, мултикултурно общество днес, той пречи.
Но да се върнем към трите типа реакции и по-точно към последния. В психологията той се нарича потискане на първоначалната реакция. Такава е естествено да има, нали сме социално програмирани. Но пък при редки индивиди се появява способността да изчакат в преценката си, докато не съберат повече информация (примерно да видят контекста на ситуацията). Ако това се случи, излизат множество алтернативни обяснения, които карат предните две реакции да изглеждат като Правец 8 в ерата на таблета. Например, човек може да разгледа варианта авторът да е едновременно фръцльо и волеви човек с неизчерпаема мотивация за себеразвитие. Такива случаи бол (да не посочвам с пръст, че не е културно). Може също да допусне, че авторът е фръцльо в определени ситуации (когато му се натиснат разни психологически копчета), а в друг контекст (и други копчета) е достоен за възхищение пич. Малка част от единия процент (главно критици и лит експерти) дори могат да допуснат, че текстът е написан така нарочно с цел манипулиране реакциите на четящите, следван от изненадващ литературен гамбит.
Тези три реакции обхващат човечеството му в настоящия еволюционен момент. Но някъде там има някой (надявам се да си ти), който си казва, "А дали няма и друг тип реакция, извън тези три. Тук рязко пристигат от бъдещето семейство Мейзга* и кацат между ц-то и а-то. Та семейството ни осведомяват, че там в бъдещето е настъпила радикална еволюционна промяна и хората са надраснали мисленето в категории. Няма го вече стереотипът, че да изтъкваш хубавите си качества (вместо да си наемеш агент или още по-смешната дума имидж-мейкър), да си показваш снимки по мускули и да си център на собствения си дискурс е нещо лошо само по себе си и не задейства никакви стереотипни реакции. Мейзга обясняват, че в тяхното общество се смята за похвално, ако човек се изтъква, стига да е постигнал изтъкванката с труд и да не го прави за сметка на другите. Това даже се раглежда като позитивна социална практика, защото дава светъл пример на народа (тук се задейства соц стереотипът и се явява обраът на Ленин). Идеята е, че щом изтъкващите се го могат (онова), значи не е трудно и за останалите. Видите ли, казват Мейзга, в бъдещото общество хората са се развили дотолкова, че вече няма егоцентрични индивиди, чието мислене и внимание не могат да надскочат собствената им персона. Така че няма как да го има и стереотипът за такива (за разлика от днес). Там хората мислят съзнателно, вземайки контекста под внимание. Виждат същината на нещата, това, което стои зад дадено поведение, а не повърхностните му проявления…
Всичко това го казвам, разбира се, за да покажа колко съм умен. Абсолютно ми се ще да ми се възхищават масово. Лъжа, естествено че лъжа, или поне донякъде. В крайна сметка остава в твоите умствени ръце да решиш доколко съм искрен. А като решиш, замисли се до каква степен решението ти е повлияно от собствените ти представи.
* Семейство Мейзга беше едно велико унгарско аниме отпреди сто години. То иде да покаже, че вече съм на преклонна възраст. Което не ми пречи да се веселя непреклонно :)
Четвърта категория няма, светът е тримерен, ако изключим времето. Ако го включим, трябва да признаем, че живеем в безвремие. Знам че не си ме рабрал, просто съм твърде умен :))))))
Поздрави и весело
след
"че животът е съвършен. "
да следва
"Всичко това го казвам, разбира се, за да покажа колко съм умен"
което ние и без това си го знаем ;)
Поздрави.
Оле :)
Поздравите приети и набоцени обратно :))
Моето чувство за хумор е едно тромаво, трудно обозримо като силует чудовище. То и се изказа по темата.