Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2015 11:55 - Музикален мистицизъм
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 5599 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 22.09.2015 22:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
He can"t help, when he"s happy looks insane…

                                                                  Pearl Jam

Наскоро ми се сбъдна младежка мечта - да чуя Еди Ведър на живо. Музиката с която израснах, която ми помогна да премина през трудни години, която и досега ме стопля, въпреки съзряването във вкусовете.

Концертът е отдавна разпродаден. С Васото дебнем пред залата като двуглава хидра. Налитаме на стоящите пред входа за билети и ги кълнем на български, ако ни откажат. Накрая сгащваме един чичка и настава пазарлък. Иска да ни съдере с по 150 на калпак (или по-скоро на фес, да го еба в еничаря), но аз си вадя студентската карта и се правя на беден, а Васото брои последни банкноти от портфейла си. Четири мили очи го обсаждат заплашително и той кляка на 100.

С Васото си даваме по хай пет, после по десет, даже изтанцуваме бърз валс прегърнати пред ококорените хорица в казиното на Палмс. Музика ни е. Влизаме в залата и стаяваме дъх в съвсем не латентен пристъп на въодушевление. Изненада. Подгрява не кой да е, а Глен Хансард, любима ирландска комета от искреност и марианско гърло*. Преди години ме очарова във филма-мюзикъл Once, с чието основно парче спечели Оскар за най-добър саундтрак. Залива ни със синеокия си глас близо час, смее се, вълнува се, а ние сърфираме.

После излиза Еди, насаме с китара и среден ръст стол. Не казва нищо, захваща песен и ме прави отново на 16, намерил дом сред нотите и текста. Следва любима композиция, която сме пели безброй пъти с брат ми. Сеща ме как щом се сберяхме вкъщи, го карах да изсвири точно нея. Той се мръщи, аз се смея, пускам се като хвърчило, песента ме гълта, аз съм нея. Веднъж бях толкова пиян, докато я пеех, че се държах за гласа си, за да не падна от стола.

Еди сменя китарата с укулеле и разказва приказка на четири струни. Сърцето му тупти в акорди, римува се с дъха ми. После издрънква гневно парче от бунтарските години, в което съм изливал тонове фрустрация в тийнейджърството. Пея в залата, до уредбата вкъщи, на гости на Владо. Пея с всичките гърла на спомените и за минута се превръщам в змей.

Поспира, взира се в публиката, разказва виц. После споменава за текуща благотворителна кампания и призовава хората да помогнат, ако спечелят в казиното (тоест ако решат да не играят). Публиката е наелектризирана и нещо се случва. От първите редове започват масово да му подават банкноти. Човекът е шашнат и не знае как да реагира. Ама хора, казва, вие ми давате кеш, който си слагам в джоба, а сме в Лас Вегас. Смее се. Изглежда трогнат. В този момент една жена се провиква, че ще даде 5000$ за кампанията, ако Еди изпее Black. Има сделка, казва той, но не помня как се свири. Нищо, ще измислим нещо. Жената от първия ред сяда на ръба на сцената и му написва чек.

Еди продължава с няколко парчета от "Into the Wild". Пробуждащи текстове с усещане за солидарност и съзнание. Нещо се надига като обща вълна в публиката, клокочи, завира. Следва Betterman в нов аранжимент, който ме разплаква, не само защото това е песента, която съм пял най-много и с най-голям кеф, а защото от нея лъха онази Кундерова "непосилна лекота на битието".

В следващия момент привиква едно чиче да му акомпанира на хармониум и започва Блек. Цялата зала пее обладано в някаква свръхестествена интимност. Има електричество във въздуха. Има общочовечност. Като в стих на Джон Дън. Чувствам се по-голям от себе си, преливащ се в хората до мен. Няма мисли, няма аз, само онзи океански екстаз, описван от мистиците, където всичко е съвършено и минутата е вечност.

Еди е видимо докоснат. Започва да подскача като дете от неописуема радост. Лицето му грее, скрива се. Връща се след три минути и казва, Извенете ме, толкова се развълнувах, че трябваше да ида да изпуша една цигара. Изражението му в този миг се татуира в спомените ми. Стават с нумизматична стойност.

Излизаме с Васото и в транс танцуваме сред звездното пространство на екстаза ни, този път не просто от радост, а от трансперсонална споделеност. Отвъд причинно-следствените връзки, отвъд баналността на мизансцена, се носим валсово сред ротативки и рулетки и осветяваме всичко по пътя си.

 

Чета този разказ на жена ми, а тя ми вика, Абе малко е лигав. Със сигурност, казвам й. Крайно искрените неща са често такива. И това е окей.

* Дълбоко като Марианската падина.

 
  •  
   
  •  
 
  •  










Тагове:   музика,


Гласувай:
11



1. sestra - Е как ще е лигав?...
21.09.2015 20:04
Благодаря ти по 100 от мен и от още стотина да речем мои обични приятели! Жив бъди все така.
цитирай
2. nav - :)
21.09.2015 23:10
А аз ти благодаря за светлата енергия.

Поздрави на теб и приятелите ти :)
цитирай
3. self - Велико! :)
22.09.2015 10:19
А аз си ям закуската и чета и все едно съм там
цитирай
4. nav - Йе йей, брат
22.09.2015 11:16
Ще е супер да идем да ги чуем заедно някой ден.
цитирай
5. uroboric - My o my,
25.09.2015 00:48
не се сдържах!

Направо си пея докато чета !
цитирай
6. nav - :)
25.09.2015 08:01
Йей, супер :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358207
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031