Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2015 08:01 - Ферментация на душата
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 7686 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 20.03.2015 08:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Има два типа хора, едни които са чели или ще прочетат Шекспир и други, които никога няма да го прочетат. Това е история за онзи рядък случай, в който един човек променя кода на съдбата си и преминава от едната категория в другата. 

С Тео Шебека се запознах във Вегас преди повече от десет години. Събирахме се да играем белот с него и няколко други познати. В началото много се чудех защо му викат "Шебека", но така и не попитах. След време проверих в нета и се оказа, че Шебек идва от турски и означава вид дребна маймуна (Inuus ecaudatus).
Стана ми интересно как ли е дошло като прякор. Да не би да е същата маймуна от експеримента, в който дали на маймуната да натиска копче, от което да получава оргазъм. Не спряла да натиска копчето, докато не умряла от глад и изтощение.
После разбрах, че се използва и като прякор за нисък и дебел човек, който си хапва повечко. Тео е известен и като Бат Бузи, така че може и оттам да е. 

Докато бях студент, живях няколко години с двама приятели в просторна, тристайна къща. Шебека ни се примоли да го приютим за две седмици, докато си намери квартира. Двете седмици някак станаха година. За това време успях да го опозная и да бъда свидетел на голямата драма в живота му.

Основно занимание на Шебека беше да "хване господ за шлифера" или с други думи да намери някакъв келепир в живота. Дали да спести от данъци или да крадне храна от съквартирантите си, мащабът нямаше значение. Беше въпрос на принцип. Ако не файда, файдица, често казваше и се галеше по корема. А пък колко мразеше да се разделя с пари, направо му капеше кръв от сърцето (дори когато трябваше да върне заем). Предпочиташе например да плаща лихви, отколкото да иде да си плати кредита, въпреки че имаше парите кеш. Това да даде на банката три бона наведнъж просто не му беше по силите.

Шебека непрекъснато си мечтаеше да спечели от тотото или да хване някаква работа, от която да му капят кинти без да се напряга много. Ако знаеше значението на синекура, това щеше да е любимата му дума*. Точно в този период го бяха съкратили като крупие и седеше по цял ден вкъщи, смучейки социални от държавата. Можеше да убие цял ден време с лекотата на кататоник. Трябваше му само включен телевизор и нещо за дъвчене.

Същевременно на Шебека много му се искаше да е някой, да живее "добрия живот" на охолство и висок социален статус. Не бяхме в лош квартал, но той караше чак до Самърлин*, за да си пие бирата в бар "Чикаго". Дори ходеше да се подстригва там. Не спираше да говори колко е яко всичко в "Лятото". Даже мисля подсъзнателно вярваше, че живее там.

Някъде по това време във Вегас пристигна моята добра приятелка Лалу, изтънчена французойка, с която имахме множество общи интереси. Караше специализация по сомелиерство в университета на Лас Вегас. Често се събирахме вкъщи да гледаме класическо френско кино, да слушаме Заз и Патрисия Каас, и да си говорим за Елюар и Рембо.

Лалу е отраснала в Кло Вужо, Бургундия сред семейство на винари, произвеждащи едни от най-добрите вина в света - традиция, датираща от няколко века. Стопанството е сравнително малко и домакинството върши почти цялата работа, от засаждането до брането. Работата по лозята беше направила Лалу организирана, стремителна и невероятно чувствителна към соковете на живота. Беше удоволствие да общувам с нея.

Тео се влюби в нея от пръв поглед. Сякаш нещо прещрака в него и се включи друга програма. Спря да мрънка непрекъснато и да говори зад гърба на приятелите си. Смълча се и започна да слуша, да обръща внимание на думите на околните. Даже се включи в нашите сбирки и правеше очевидни напъни да вникне в символизма на класическото френско кино.

Не бях допускал, че за подобен човек има спасение, че може да влезе в категорията на осъзнатите. Търпях го някак, което смятах за постижение, но подсъзнателно го бях отсвирил в графа плебис. А и не можех да си представя, че момиче с такава култура и ерудиция няма да стереотипизира подобен екземпляр на втората минута. Но Лалу го прие със симпатия и без предразсъдъци, което ме удиви. Сякаш видя в него онази изначална човечност и потенциал, с които се раждат всички хора. Хвана ме срам, че така съм го осъждал и го приех в нашите кино вечери с отворено сърце.

След няколко месеца Тео се престраши и я покани на вечеря. Беше резервирал маса в "Марше Баку", най-класния френски ресторант в града. Поръча от най-скъпото вино, при това без да получи сърдечен удар. Келнерът го поднесе и даде тапата на Тео. Шебека я взе и започна да я мирише, мислейки си, че така се познава качеството на виното. Лалу се разсмя с очарователен френски кикот, който не секна три минути (през които Тео ставаше все по-нисък). Накрая го хвана за ръката и каза, "Извинявай, но това е грешка, която много хора правят. Всъщност тапата се дава, за да се види, че бутилката е оригинална. Навремето много ресторанти сменяли етикетите на бутилките, за да пробутват евтини вина за скъпи. Оттогава е останала традицията да се сравнява тапата с етикета."

Тео някакси се окопити и си каза, че по-добре засрамен с любимата жена, отколкото "пич" с коя да е друга. Това беше първият път, в който подобна мисъл мина през главата му. Лалу взе да му разказва за деството си и виноправенето:

"За да правиш вино, трябва да си майстор в много отношения, един вид ренесансов човек - да знаеш как да ториш, да пръскаш, да мачкаш гроздето. Най-добрите вина се получават, когато работата се върши на ръка. Те са Ролс Ройсите на виното. Например чичо ми Арно Морте подстригва лозята си сам и то със страст, с която други могат само да пият. А пък баба ми Лалу Биз-Лароа, известна като кралицата на Бургундия, огъва своите лозя в красиви и сложни форми, вместо да ги реже. Това я кара да чувства, че познава лозята си като близки приятели.

Като дете нямах нужда да си измислям игри, защото имах гроздето. Участвах в засаждането с дядо ми. Берях наравно с възрастните от първи зори. След гроздобера идваше мачкането. Нахлузвахме гумени костюми и влизахме в контейнера. Така можехме да усетим консистенцията и характера на гроздето. Някое е с тънка люспа и повече сок. Друго е с дебела люспа и пуска трудно. Всяко от тях изисква своеобразен подход, нагаждане на обработката към характера му. Това придава на бургундските вина уникален вкус, своеобразен пръстов отпечатък без аналог. При масовото конвейрно производство, това не е така. Там вкусът е еднакъв в рамките на сорта."

Тео се замисли, че във всеки предишен момент подобен монолог би го накарал да се прозява. А сега не просто слушаше с интерес, но и намираше някакъв дълбок смисъл в казаното, нещо изключително важно за живота, което някак беше пропуснал да научи за трийсетте си години.

В началото на лятото Лалу реши да се прибере в Бургундия, за да помогне в гроздобера. Тео каза, че се изнася и изчезна по същото време. Два месеца по-късно се върна загорял, втален, без отличителните бузи и никотиновия цвят на лицето. Беше работил всеки ден на полето, беше ял предимно грозде и вече не пушеше. В кожата му имаше своеобразно сияние, а в кафявите му очи - новопоявили се зелени точки. Беше прекарал време с Лалу и с гроздето. И двете го бяха пропили до корена. И както гроздето се трансформира във вино, Тео беше ферментирал вътрешно. Това не беше същият човек. 

Нещо в тази рядка ситуация ми напомни Шекспиров драматизъм, епична общочовечност. Сякаш видях някакъв божествен принцип в действие. Замислих се как хората не вярват в чудеса. А ето, че едно се случи пред очите ми. Любов. Ако подобен човек има едно на милион шанс да се промени, любовта е този миниатюрен процент. Ако Бог има лице, то е това.

 

* Синекура - длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.


* Summer - лято. Самърлин е луксозно предградие на Лас Вегас. Там живеят предимно заможни хора, къщите са огромни и всичко по улиците е изпипано.



Тагове:   житейщини,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Разказ като Шевал блан за небцето и ...
20.03.2015 14:01
Разказ като Шевал блан за небцето и туйна за вътрешната душа. Словото ти става все по-изящно, а мисълта все по-красива!
Браво, Нави!
цитирай
2. sexsi - пак в десятката
21.03.2015 11:08
ЕЕЕЕЕ Nav, покрай историята на Любовта, ти си разказал за душата на виното повече отколкото статиите нa нашите , ,винарски" специалисти!
цитирай
3. nav - wonder
22.03.2015 10:25
Отлежавам, отлежавам...някой ден ще придобия трансформиращия вкус на амброзия (за която се твърди, че е пхихеделик).

Поздрави и танци,
Нави
цитирай
4. nav - sexsi
22.03.2015 10:26
Ами гледах една документалка за виното и оттам се вдъхнових за разказа. Историята на виното е история на душата и трябва да бъде разказвана.

:))
цитирай
5. sexsi - с пожелания
25.03.2015 23:20
Mииииииии пожелавам ти по-честичко да гледаш подобни документалки, за вдъхновение.... :)
цитирай
6. nav - :)
26.03.2015 07:28
Дай боже повече свободно време :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1381201
Постинги: 249
Коментари: 2831
Гласове: 7525
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930