‘Умората е съвършенство . . ‘ Да, тя е ненаситна любовница; ласките й са засмукващи, целувките – оставящи без дъх. Създава пространства за търсене, превежда ме на друг език.
Толкова отминало се връща при мен, неостаряващо, изживяно до облизаното дъно. Времето е красиво цвете, увяхващо по разтърсващ начин. Не мога да се наситя на вечното чезнене, на аромата му, все на крачка пред мен.
Безкрайността ме зове отвъд рутината. "Животът е възторгът от живота", казва тя, а ежедневието – повърхност, покриваща бездната. Лустро, брилянтин, игра на светлината.
Вълните са флиртуващи създания. Носят миналото ми към мен. Пълен съм с тези стройни стихии. Но когато страстите са уморени и егото най-после стихне, остава синята безкрайност, и аз, разсъблечен и плачещ. От преизпълненост.
Възприятията са притъпени.
Почти докрай.
Остава само истинската същност
на нещата.
Спокойствие
Закономерност.
Усещане за вечност,
каквото трябва да е
всеки миг.
Умората е съвършенство.
Толкова съм уморен.
Нямам сили за илюзии,
амбици и страсти.
Всичко се свежда до усещането
за безценност.
Моята,
на всичко живо.
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
На мястото на Пишкова и прочие либерастк...
ГОЛАТА ИСТИНА АСПАРУХ
Не, не съм съгласна, прекалено ти е пълна главата
че чак толкова да се изпразни.
Просто не го вярвам.