По този повод е добре (за всички) да отбележа, че в борбата с шкембето използвам действия, обичайно приписвани на нарцисите, а именно ежедневно гледане в огледалото със стягане на коремната преса. Моите плочки са от скъпите, вервайте ми, щото само аз си знам колко ми е струвало да ги налепя. Даже често се снимам във фитнеса, за да не забравя, че неправдоподобно изваяната ми фигура, противоречаща сократовски на келявите ми гени, е на един мързел разстояние от своята противоположност. Та перча се аз където сваря яйца с цел запазване на положението и си мисля, прави са били йезуитите, че целта оправдава средствата. Е, разбира се, всяка генерализация е чиста глупост, но в този точно случай нещата стоят точно така.

Слава богу ужасът ми беше достатъчно голям, за да ме накара да стоя по два часа във фитнеса през ден. За месец успях да заприличам отново на себе си. Упс, грешка, да заприличам на атлет, щото ако трябва да приличам на себе си, ще ми викат татко Барба с елементи на хаджи Нено. Мдаа, човек не трябва да забравя, че най-големите опасности (шкембета и прочее), дебнат в него самия.