Постинг
31.07.2014 12:24 -
Атмосфера
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 3126 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2014 06:54
Прочетен: 3126 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 21.08.2014 06:54
Чета четирийстата си книга на Пратчет от света на диска и се опивам от способността на думите да създават светове. Това ми напомня за отвъдния живот на гроздето. Отвъд функцията на виното да опиянява, съществува онова качество на отлежалото вино, пълно с аромати, да те накара да пътуваш из измеренията на вкуса. Отпиваш и в една глътка се побира цяло пътешествие, сякаш време-пространството е компресирано до плътността на черните дупки, в които, казват, се побира всичко.
Тази книга на Пратчет не е сред най-добрите му - нито е безумно смешна, нито твърде многопластова, но притежава едно качество, което само гениалният писател може да вложи, а именно прекрасна атмосфера. Начина на мислене на героите, изразените ценности, аспирации и идеали, танцувалният ритъм на думите и динамичната многоизмерност на езика са артериите на тази атмосфера. И без значение каква е темата, дали е интересен сюжетът, дали има или няма поука, книгата е ценна, защото те облъчва с красота и съдържателност отвъд детайла на идеите и думите. Такава атмосфера постепенно те оформя в по-добър и по-сложен човек, подостря ума ти и нюансира чувствата ти в безбройните вариации на всеки основен цвят.
Ако четеш книги с атмосферата на Пратчет, Уортън, Хесе или Хънтър Томпсън, един ден се събуждаш и виждаш, че като ескимосите имаш сто думи за сняг, вместо само една, и като просветлените имаш сто думи за щастие, мъдрост, живот. Имаш повече от един живот.
Тази книга на Пратчет не е сред най-добрите му - нито е безумно смешна, нито твърде многопластова, но притежава едно качество, което само гениалният писател може да вложи, а именно прекрасна атмосфера. Начина на мислене на героите, изразените ценности, аспирации и идеали, танцувалният ритъм на думите и динамичната многоизмерност на езика са артериите на тази атмосфера. И без значение каква е темата, дали е интересен сюжетът, дали има или няма поука, книгата е ценна, защото те облъчва с красота и съдържателност отвъд детайла на идеите и думите. Такава атмосфера постепенно те оформя в по-добър и по-сложен човек, подостря ума ти и нюансира чувствата ти в безбройните вариации на всеки основен цвят.
Ако четеш книги с атмосферата на Пратчет, Уортън, Хесе или Хънтър Томпсън, един ден се събуждаш и виждаш, че като ескимосите имаш сто думи за сняг, вместо само една, и като просветлените имаш сто думи за щастие, мъдрост, живот. Имаш повече от един живот.
Nav, нали знаеш че съм ти луда фенка!? Ази пък тъй са чувствам като чета теб!
цитирайдаже не съм я дочела, ама ми седи на компа и чака момента. :) А и май не ми се иска да оставам без негов книга за четене ...
цитирайБлагодаря за хубавите думи. Стоплят.
Поздрави :)
цитирайПоздрави :)
Баш така и аз, ама ако трябва, ще препрочитаме :)
цитирайТърсене
