Нено е приятел, когото обичам. Обичам го като великденска пуйка, пълнена със съдържанието на сто поеми. Гледам на него като на брат, но и като на карти, защото погледът му е изпъстрен със значения. Спира върху предметите в света и цъфти върху тях, ашладисвайки ги с всевъзможни смисли.

За разлика от обикновените хора, Нено има и лице, и опако. Лицето му е на аскет, а опакото на бохем. В покой ли е, мълчанието му е толкова плътно, че може с него да навие часовник. Погледът му е добре сварен и гледайки те, те храни. Имам чувството, че когато мълчи, бае на мислите си, за да узреят. Затова и думите му са вкусни. Радва с това, че животът за него е лек, носи го като цвете. Не се уморява да върви по пътя си, защото има силата да му сочи с пръст накъде да свърне.

Флиртува ли, Нено пуска расовите си усмивки да се надбягват като хрътки, които се застигат и подминават една друга. Затова и оставя впечатлението, че ъгълчетата на устните му те докосват по пъпа и брадата едновременно. Може да те опипва с три ръце и да кара мислите ти да ферментират в чувства. Тази сексуалност е проекция на неговото любовно отношение към живота. Той не просто пие от чашата си, а се целува с нея, а в месото впива зъби така, все едно хапе любовница.

Срещнем ли се в това състояние, настава чудно веселие. Смеем се на няколко езика едновременно и засмукваме света като тулумба. Обикновено тулумбата е някоя засукана и горда девойка, която подлагаме на кръстосан флирт с елементи на ебавка. Замеряме я двуредно с бенгалски погледи и хищни провокации, докато не изгуби представа за горе и долу. 

Освен това Нено притежава една симпатична доза суетност - дори сянката му е добре сресана и с напомаден мустак. Този негов пейзаж, преливащ от вътрешна към външна полираност му придава многоизмерната осанка на ренесансов полилей. Друг такъв ефект при Нено е комбинацията от философска сериозност и игрива дяволитост. В един момент говори афористично с изражение на мъдър аскет, а в следващия те бъзиква с нещо, в което хуморът е толкова тънък, че става за мезе (издават го само леко разширените ноздри). Накрая избухва в такъв смях, че ушите му отиват под косата. Мда, Нено не обича нещата, които са само това, което изглеждат.

Поради това и поради друго, за мен Нено е метафизичен аристократ от висока класа. Има изтънчен вкус за реалността, както сомелието за вино. Не бърза да пропъди неправдоподобното като муха, а знае, че това, което е невъзможно в делник, понякога става на празник. Иначе казано, Нено носи под каскета си знанието, че няма на белия свят нещо, което не може един ден да се превърне в истина, така както дори спрелият часовник винаги има един миг точност. Не разбере ли някоя книга, препикава краката си и пак я прочита, помнейки, че някъде там е гледната точка на автора, за когото книгата има смисъл. Затова сърцето му е с формата на тераса, отворено за новото и непознатото. Понякога то е в очите му, друг път в пръстите, но винаги е видимо като вечерницата, която е зорница.

От друга страна (демек от чужбина), Нено ми напомня на Сидхарта на Хесе. Той умее да чака, да мисли и да пости (да кара с малко), трите качества на мъдрия човек. Когато животът му се преобърне с главата надолу, Нено знае, че пропастта под главата му няма веднага да се превърне в небе. И чака с търпението на съзидател сетивата му да трансформират реалността - това, което доскоро е било долу, да стане горе. Той познава тайните на света, които позволяват на човек да меси живота си като питка. Една от тях е, че времето е субективна конструкция, нещо като език, който се учи заедно с майчиния, тоест неусетно. Благодарение на това, Нено е овладял различните диалекти на времето и живее ту бавно и наситено (карайки настоящето да трае по-дълго), ту бързо като бактериите по вулвата на пича въшка, ту-154*. За него планините не са неподвижни, а погледнати през точното време, се издигат и спадат като вълни. Той може да преживее цялата човешка еволюция като образуването и пукването на мехурче пяна, поради което приема дори големите трагедии като преходни неща - закономерни елементи в големия план на събитията.

Друго ценно качество на Нено е, че умее да чете човека хоризонтално и вертикално, като процес и потенциал, да кара междуредията ти да изпъкват, да те превръща в роман. Мъдър е с мъдрите колкото е нужно, с глупавите - глупав, а с непросветените е неграмотен простак. Това умение Нено е научил от бай Лао и трактата му "Книга за пътя и постигането", както и от И-Дзин, книгата на промените. Той доколкова е повлиян от Изтока, че ако го погледнеш отвътре, е с дръпнати очи. Имаме обичай да се събираме тримата (аз, той и бай Лао), да смучем наргиле и да бистрим мътни теми като "Природата на нещата в пет следобяд" или "Смисъла на живота според йогите-летци."

С Нено също така обичаме да плетем света на две куки. Караме фикуса да се подмокря, а вятъра да си мисли, че е пясък. Обръщаме представите с главата надолу, за да им изръсим стотинките. С тях после си купуваме боза (на шотове). Това магическо плетене ражда единство, което ни мултиплицира. Иначе казано, понякога заедно сме едно, друг път сме множество. Нашата тайна е следната. Отвъд повърхността на думите и заниманията, всеки от нас е преизпълнен от усещане за смисленост и пълнота, което ни съединява както кръвта свързва едно семейство.

Преди повече от десет години Нено ме запозна с Милорад Павич, подарявайки ми Хазарски речник. Затова и портретът му съдържа елементи от магическия език на този мой любим сърбин.

 

* Който е твърде млад, за да помни, ТУ-154 бяха самолетите през соца. Сега са Боинг седемстотин и нещо.

изкефих се максимално на Нено и различния ти поглед.
харесвам , когато света се наблюдава през крив макарон.

Не бях чела толкоз откровения в любоФ от брат към брата, но ми хареса. В тез смутни времена, да седниш и да напишеш такъв прортрет, направо си е геройство. И още повече, че в БГ сме свикнали да са плюем и да убиваме брата си за дребни нещица. Е Нав, съжалявм, че не съм толумба! Надявам се, че Нено ще да ти вапца един от ония уникални портерити в които ще ти върне подобаващо Тоз!

каквото и да е чаят, рисунката напълно го заслужава. Радвам се, че бях на твоята страничка днес. Позитивизмът наоколо напоследък се превръща в патент на единствено изчезващите птици, но твоята писанка (от шаренкост) кипи от положителни внушения за доброто ни вътре. Благодаря! :)

си богат и щастлив човек
дай Боже всекиму!

faktifakti - Йей, обичам да наблюдавам света през крив макарон :))

sexsi - е, той портретът е идеализиран образ с добавени качества, които ме кефят. Но пък и Нено си ги бива. Поздрави специални :)

elineli - Е, то и аз мога да съм мрънкалник, понякога така храня околните, че мога да отворя закусвалня за бързо хранене. Затова си боря собствения недъг с текстове, където се фокусирам върху красотата на хората.

susona - основната причина да искам да се прибера в БГ за постоянно са няколко приятели тип Нено. Никакви пари не могат да ми ги купят в Щатите.

Поздрави и песни на всички хвърчила
:)

Само да кажа, че едва ли можеш да научиш нещо от бай Лао или И-Дзин. Или по-точно не можеш да научиш нещо, ако вече не си го знаел.
Човек или се ражда разбиращ или не. ;)

Струва ми се, че Нено е Вашият вътрешен свят.
Това сте Вие, такъв какъвто се харесвате и обичате. Идеалът Ви за Вас. Затова е толкова суперски.:):)
Поздрави.

Вярно, че човек вижда само това, което е вече в главата му, пък и някои неща си ги носим, но вярвам, че еволюция има и не спираме да учим.
Човек се ражда животно и ако го оставиш сред вълци, ще прилича на тях. Но съм съгласен, че всеки се ражда с определен потенциал и си носи разни неща от преди.

Поздрави, слънчо :))

Добро попадение :)) Образът е силно базиран на Нено, но съм вкарал някои мои качества, а също и атрибути на един идеален образ.

Поздравления за набитото око :)