Постинг
29.03.2013 10:30 -
Умът – проекция на тялото
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 20112 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2013 08:42
Прочетен: 20112 Коментари: 23 Гласове:
24
Последна промяна: 19.08.2013 08:42
Ха, ще кажат някои, че не беше ли обратното? Какво стана със закона на привличането (ала ‘Тайната’) и изцелителната сила на ума (ала Луиз Хей)? Грешка няма, ще отвърна аз, силата на ума е невероятна и може да преобрази тялото. Аз самият се излекувах от рак на мартениците с помощта на медитация, визуализация и йога. Но около нас циркулира само половината от тайната, докато другата половина е не по-малко полезна и приказна. А тя е именно, че тялото въздейства на ума. Чини ми се даже, че тази половинка е по-полезна от първата. Това поради факта, че повечето хора не притежават особено силен ум, с който да въздействат на тялото си. Много по-прагматично за тях би било да започнат от тялото, което е по-достъпно и лесно за манипулиране. Интересна е историята как открих тази истина. Може да ви е от полза.
И аз, като повечето, прекарах първата част от живота си в безсъзнателно следване на културните порядки и установени норми, взимайки за даденост всичко, с което съм свикнал, включително тялото си, което беше просто атрибут за вършене на работа и ценността му се изчерпваше с това да бъде харесвано от околните. Уви, да го е, бях твърде висок и твърде хилав, за да пораждам дори наченки на лиги у нежния пол. Още помня как най-кльощавата ми съученичка веднъж ми каза по Физическо, „Брех, колко си кльощав.” На всичкото отгоре бях кльощав и по характер, демек срамежлив и неуверен, което съвсем ме закопаваше по отношение на гореспоменатите нежни лиги. Кютах си аз така през пубертета в сумрачна депресия и дори не ми хрумваше, че мога да направя нещо по въпроса. Чувствах се безпомощен като на сън. Може би защото бях в сън, при това не мой, а на ограничената среда наоколо ми. Спомням си веднъж как се сепнах, докато четях една статистика. В богатите страни заможните хора били слаби (защото ядяли хубава храна), а в бедните – дебели (защото имали достъп до храна). За миг да се зарадвам, че съм успял човек в богата страна, но ме връхлетя народната поговорка, че у нас чорбаджията се познава по шкембето, пък и някак си се сетих с какви пари разполагам. По-важното е, обаче, че се замислих за условността на тялото, за възможността то да бъде манипулирано от обстоятелствата, а следователно и от мен самия.
Започнах да ходя всеки ден на лостовете в парка, записах се на Таекуон-до и само за няколко месеца се случиха възхитителни неща. Останах си кльощав, разбира се, но вече поне момичетата от класа не ме биеха на канадска, а раменете ми се разшириха до степен, в която нямаше съмнение, че съм от мъжки пол. Удивителното е, че в очите ми ненадейно взе да пламти някаква нова увереност, която несъмнено овлажняваше ако не друго, то поне устите на съученичките ми. Но често хубавото не е на хубаво. Около на двайсет се забих с една манекенеста девойка и се върнах в руслото на безсъзнателното живеене. То на човек всичко като му е наред, защо да се напъва?
Пет години по-късно, преживявайки тежко раздялата ни, отново се озовах в положение кльощав и неуверен. Присетих се за онази ми ти статистика и се записах на фитнес. В комбинация с това взех да се храня здравословно и целенасочено, така че само след година общуване с щангите придобих физическите измерения на атлет – десет кила на точните места и всяко мускулче оформено до давидова грация. Този път не само увереността ми нарастна подобаващо, но и целият ми светоглед се промени. Постоянните и системни усилия във фитнеса, комбинирани със съзнателно хранене, трансформираха мащабно личността ми и ме превърнаха в организиран и целенасочен човек, вярващ, че съдбата е в собствените му ръце. На този етап вече бях убеден, че тялото е врата към съзнанието, но реших да го потвърдя с един допълнителен експеримент. Тогава брат ми страдаше от същата психо-соматична кльощавост. Въпреки красивата си външност и таланта си като художник, живееше пасивен и затворен живот, изпълнен със самоподценяване и неувереност. Придърпах го за шест месеца при мен в Лас Вегас. Хванах го да идва редовно на фитнес, взех да го тъпча с протеинови храни и здравословности. Като се прибра в България набъбнал и оформен, хората не можеха да го познаят. Не само заради променената физика, а и заради трансформацията в излъчването и личността му. Беше се прибрал друг човек.
Вече нямам никакви съмнения за връзката между тялото и ума. Плътта носи ум, а умът има физика.Тялото – този красив инструмент, който оформям като скулптор, е неделима част от моята същност. Затова внимавам какво вкарвам в него, с кого си лягам, как го третирам. Обичам го съзнателно и му обръщам внимание. Гледам се гол в огледалото, но не от суетност, а от уважение. Вече знам, налегне ли ме тъга, неувереност, слабост, тялото е там, където трябва да започна да променям. Всяка черта на съзнанието може да бъде повлияна от него. Неговата врата води навсякъде.
Ако всичко това ви звучи леко мистично, ще ви дам следните факти:
Интелигентността ни не е фиксирана величина. Тя зависи от съставките в храната ни, количеството сън, кръвообръщението в мозъка и нивото на стрес в организма. Спортът доказано подобрява скоростта на мозъчните процеси и паметта. Понякога дори един масаж може да ни направи по-умни.
Настроенията ни също зависят пряко от нивото на физическа активност. Бягащите често изпитват състояние на позитивност и дори еуфория, известно като runner’s high. Упражненията водят до повишено количество хормони на щастието (ендорфини). Разтягането (стречинг) стимулира производството на серотонин в мозъка, което регулира настроенията и намалява възможността за депресия.
Усещанията ни за смисленост и принадлежност, които са базови компоненти на щастието, са в пряка връзка с физическите ни контакти с околните. Прегръщайки, усещаме посока и смисъл, ласката ни дава чувството за заедност, за принадлежност към нещо по-голямо.
Народната мъдрост гласи, че чекията изгражда характера. Шегата настрана, крайно време е консервативната ни ориенталска култира да започне да гледа с други очи на мастурбацията (особено при жените), която води до добър хормонален баланс, анти стрес и множество здравословни ефекти.
Поради всичко това гледам тялото ми да е здраво, красиво, раздвижено, прегръщано и любено. Колкото повече, толкова повече. Тук няма как човек да сбърка.
http://www.ted.com/talks/amy_cuddy_your_body_language_shapes_who_you_are.html
Публикувано в списание "Жената днес".
И аз, като повечето, прекарах първата част от живота си в безсъзнателно следване на културните порядки и установени норми, взимайки за даденост всичко, с което съм свикнал, включително тялото си, което беше просто атрибут за вършене на работа и ценността му се изчерпваше с това да бъде харесвано от околните. Уви, да го е, бях твърде висок и твърде хилав, за да пораждам дори наченки на лиги у нежния пол. Още помня как най-кльощавата ми съученичка веднъж ми каза по Физическо, „Брех, колко си кльощав.” На всичкото отгоре бях кльощав и по характер, демек срамежлив и неуверен, което съвсем ме закопаваше по отношение на гореспоменатите нежни лиги. Кютах си аз така през пубертета в сумрачна депресия и дори не ми хрумваше, че мога да направя нещо по въпроса. Чувствах се безпомощен като на сън. Може би защото бях в сън, при това не мой, а на ограничената среда наоколо ми. Спомням си веднъж как се сепнах, докато четях една статистика. В богатите страни заможните хора били слаби (защото ядяли хубава храна), а в бедните – дебели (защото имали достъп до храна). За миг да се зарадвам, че съм успял човек в богата страна, но ме връхлетя народната поговорка, че у нас чорбаджията се познава по шкембето, пък и някак си се сетих с какви пари разполагам. По-важното е, обаче, че се замислих за условността на тялото, за възможността то да бъде манипулирано от обстоятелствата, а следователно и от мен самия.
Започнах да ходя всеки ден на лостовете в парка, записах се на Таекуон-до и само за няколко месеца се случиха възхитителни неща. Останах си кльощав, разбира се, но вече поне момичетата от класа не ме биеха на канадска, а раменете ми се разшириха до степен, в която нямаше съмнение, че съм от мъжки пол. Удивителното е, че в очите ми ненадейно взе да пламти някаква нова увереност, която несъмнено овлажняваше ако не друго, то поне устите на съученичките ми. Но често хубавото не е на хубаво. Около на двайсет се забих с една манекенеста девойка и се върнах в руслото на безсъзнателното живеене. То на човек всичко като му е наред, защо да се напъва?
Пет години по-късно, преживявайки тежко раздялата ни, отново се озовах в положение кльощав и неуверен. Присетих се за онази ми ти статистика и се записах на фитнес. В комбинация с това взех да се храня здравословно и целенасочено, така че само след година общуване с щангите придобих физическите измерения на атлет – десет кила на точните места и всяко мускулче оформено до давидова грация. Този път не само увереността ми нарастна подобаващо, но и целият ми светоглед се промени. Постоянните и системни усилия във фитнеса, комбинирани със съзнателно хранене, трансформираха мащабно личността ми и ме превърнаха в организиран и целенасочен човек, вярващ, че съдбата е в собствените му ръце. На този етап вече бях убеден, че тялото е врата към съзнанието, но реших да го потвърдя с един допълнителен експеримент. Тогава брат ми страдаше от същата психо-соматична кльощавост. Въпреки красивата си външност и таланта си като художник, живееше пасивен и затворен живот, изпълнен със самоподценяване и неувереност. Придърпах го за шест месеца при мен в Лас Вегас. Хванах го да идва редовно на фитнес, взех да го тъпча с протеинови храни и здравословности. Като се прибра в България набъбнал и оформен, хората не можеха да го познаят. Не само заради променената физика, а и заради трансформацията в излъчването и личността му. Беше се прибрал друг човек.
Вече нямам никакви съмнения за връзката между тялото и ума. Плътта носи ум, а умът има физика.Тялото – този красив инструмент, който оформям като скулптор, е неделима част от моята същност. Затова внимавам какво вкарвам в него, с кого си лягам, как го третирам. Обичам го съзнателно и му обръщам внимание. Гледам се гол в огледалото, но не от суетност, а от уважение. Вече знам, налегне ли ме тъга, неувереност, слабост, тялото е там, където трябва да започна да променям. Всяка черта на съзнанието може да бъде повлияна от него. Неговата врата води навсякъде.
Ако всичко това ви звучи леко мистично, ще ви дам следните факти:
Интелигентността ни не е фиксирана величина. Тя зависи от съставките в храната ни, количеството сън, кръвообръщението в мозъка и нивото на стрес в организма. Спортът доказано подобрява скоростта на мозъчните процеси и паметта. Понякога дори един масаж може да ни направи по-умни.
Настроенията ни също зависят пряко от нивото на физическа активност. Бягащите често изпитват състояние на позитивност и дори еуфория, известно като runner’s high. Упражненията водят до повишено количество хормони на щастието (ендорфини). Разтягането (стречинг) стимулира производството на серотонин в мозъка, което регулира настроенията и намалява възможността за депресия.
Усещанията ни за смисленост и принадлежност, които са базови компоненти на щастието, са в пряка връзка с физическите ни контакти с околните. Прегръщайки, усещаме посока и смисъл, ласката ни дава чувството за заедност, за принадлежност към нещо по-голямо.
Народната мъдрост гласи, че чекията изгражда характера. Шегата настрана, крайно време е консервативната ни ориенталска култира да започне да гледа с други очи на мастурбацията (особено при жените), която води до добър хормонален баланс, анти стрес и множество здравословни ефекти.
Поради всичко това гледам тялото ми да е здраво, красиво, раздвижено, прегръщано и любено. Колкото повече, толкова повече. Тук няма как човек да сбърка.
http://www.ted.com/talks/amy_cuddy_your_body_language_shapes_who_you_are.html
Публикувано в списание "Жената днес".
Както казват гангличаните:
"One apple a day, keeps a doctor away"
или преведено на български
"който зеленчуци не яде
той голям не ще да порасте(духовно)"
a една древна българска народна мъдрост гласи:
"сутрин, обед вечер онанизъм - здрав и бодър организъм"
или една друга
"здрав кръст, здраво духовно семейно общуване"
и так. нат.
обаче аз казвам:
"сутрин обед вечер оргазъм за жената - здрав и бодър хормонален баланс"
или както казва мечо пух
"или колкото повече - толкова повече"
:))))))))))))))
цитирай"One apple a day, keeps a doctor away"
или преведено на български
"който зеленчуци не яде
той голям не ще да порасте(духовно)"
a една древна българска народна мъдрост гласи:
"сутрин, обед вечер онанизъм - здрав и бодър организъм"
или една друга
"здрав кръст, здраво духовно семейно общуване"
и так. нат.
обаче аз казвам:
"сутрин обед вечер оргазъм за жената - здрав и бодър хормонален баланс"
или както казва мечо пух
"или колкото повече - толкова повече"
:))))))))))))))
Много добре. На мен пък ми е любима поговорката "Сухо дупе риба не лови." Кой ли ги измисля такива бисери :))
цитирайСетих се един виц за Лас Вегас
Решил един чужденец да отиде в едно казино и го спрели на входа щот бил с дънки и яке. А той веднага попитал:
- А тоя дето излиза що е чисто гол. Кво е тва, начи аз съм с дънки, не може - а даже и без гащи и може.
- Ти тоя не го гледай. Той беше с много скъп костюм на влизане.
Та да попитам, необходимо условие ли е, да живееш в Лас Вегъз за да пишеш за българските жените?
цитирайРешил един чужденец да отиде в едно казино и го спрели на входа щот бил с дънки и яке. А той веднага попитал:
- А тоя дето излиза що е чисто гол. Кво е тва, начи аз съм с дънки, не може - а даже и без гащи и може.
- Ти тоя не го гледай. Той беше с много скъп костюм на влизане.
Та да попитам, необходимо условие ли е, да живееш в Лас Вегъз за да пишеш за българските жените?
От няколко години това е основната ми тема ... Чрез тялото стават видими всички проблеми на ума ни. Мисленето ни директно се отразява на позата и състоянието на тялото. Това, което мислим, прониква в стойката ни и тялото ни му се подчинява.
Всички проблеми най-често идват от душата. Но да се решават, като се тръгва от душата, е много трудно. Когато се зададат промени на тялото, веднага се променя и душата. Както и мисленето.
цитирайВсички проблеми най-често идват от душата. Но да се решават, като се тръгва от душата, е много трудно. Когато се зададат промени на тялото, веднага се променя и душата. Както и мисленето.
Да живея във Вегас е като да живея на Марс. Тук за 7 години не съм намерил нито един човек, с когото да се почувствам истински разбран и споделен. С жените пък е още по зле. Излизал съм общо с една за това време. То на човек какво друго му остава като няма за пипане, освен да пише за тях. (добре, че в България си наваксвам).
Скоро се махам от тук окончтелно, разгеле.
цитирайСкоро се махам от тук окончтелно, разгеле.
Радвам се за теб. Чудесно е, че си прозряла връзката и я използваш.
:))
цитирай:))
Прозряла е неточно казано, не че твърдя, че съм много прозорлив .... просто съм роден момченце. ;)
цитирайГледай тукашната ми липса на полов живот до какво води :))
цитирайЗащо си се заврял в Лас ВеГъза на географията? Гледаш ли какво направи с нас мащехата България, изгони ни нас най-умните хора по всички Вегъзове на планетата. В България мизерия, обаче жени колкото щеш и то днес. И то евтино, за едно стихотворение си намираш две. За един разказ - три. За една песен - цял харем. Къде по света го има това? България - държава на неограничените възможности и неограничената мизерия. И само лятото да и се порадва човек, за една отпуска. Защо не може да има един нормален интелигентен немутра човек, едни нормални североатлантически доходи в България, без да краде, продава наркотици или мами?
цитирайтук престоят ми е временен и не е поради харесване на мястото, а с цел образование и натрупване на опит. Тук се научих да бъда независим от средата (която е крайно нездравословна за мен), да се фокусирам върху целите си и да работя за една голяма мечта - да се върна в България и да направя каквото мога, за да помагам на хората там да бъдат по-образовани и осъзнати. Ползите от Вегас са един докторат, богат житейски опит и порядъчно количество пари, които да ми позволят да осъществя мечтата си. Идвам си след два месеца :))
цитирайБай Ване, аз да ти кажа истински случай за сухото дупе, дето не лови риба. Това си е култов метод за улов, изпробван от познат на приятел. Събува си гащите и се хвърля с гъза напред в някой не много дълбок вир, в който знае, че има риба. Сяда във вира и не мърда. От вълнението наплашената риба търси местенце къде да се скрие. И май няма нужда да казвам повече ;)
цитирай
12.
анонимен -
Успех във всичките ти замисли!
...
02.04.2013 22:45
02.04.2013 22:45
Успех във всичките ти замисли!
Щом знаеш какво искаш-ще и успееш!
цитирайЩом знаеш какво искаш-ще и успееш!
То си е баш така, но е добре от време на време човек да го чува и отстрани :))
Поздрави :)
цитирайПоздрави :)
Ти художник ли си, писател ли си, или художник с писалка? Интересно ми е, защо не разкажеш за себе си, макар че често гледам си го правил, но имам предвид малко по-конкретно, нещо като автобиографичен постинг, може и без графики. Освен в жената днес, нещо друго издавал ли си? Явно си професионален в бранша на творците, сигурно и доктората ти е в тая посока. Аз пък чукам чертежи по цял ден и изследвам психологията на електричеството. Опитвам се да убедя машините да работят за благото на човечеството.
Айде и приятна работа и докторантуруване.
цитирайАйде и приятна работа и докторантуруване.
Благодаря за вниманието. Моите неща са силно биографични, просто чети назад в блога :) В БГ съм издал две книги (текстовете ги има и блога), а докторантурата ми е по Педагогическа Психология, което ще рече, че съм даскал. Скоро се прибирам на родна земя да се занимавам с преподаване на техники за учене и личностно развитие.
Твоето амплоа също звучи интересно.
Поздрави и песни :)
цитирайТвоето амплоа също звучи интересно.
Поздрави и песни :)
интересно!
цитирайДай боже всекиму, хихи...
цитирайА къде ще преподаваш в БГ?
цитирайПървоначално в някое частно уни - НБУ или Американския в Благоевград. Паралелно ще направя частни курсове за ученици и студенти, където ще преподавам учебни техники и личностно развитие базирано на научно доказани модели.
:)
цитирай:)
Искам да разбера, когато започнеш. обяви по някакьв начин, може и с някое постингче в навски стил :))
цитирайНямаш грижи :))
цитирайдобри лафчета. мерси :)
цитирайАди Nav, липсваш! Пиши по-честичкооооо.......
цитирайСкоро приключвам с преподаването за този семестър и се надявам да пиша по-честичко. Пише ми се.
Поздрави :))
цитирайПоздрави :))
Търсене
