Ето едно разказче от последната книга в добрия стар навски стил. Наздраве :)

Извисяването превръща живота в игра, една фантастична игра.                                                                       
                                                                               Дейвид Линч
 

Препрочитайки някои от нещата тук, неизбежно се сещам за един от любимите ми бг автори – Николай Гроздински. Освен че пише покъртително забавно, биографията му е като виц от поредицата за Коня (влязъл Коня в един бар, казал “к’во като съм кон” и излязъл) и чудесно изразява концепцията на тази книга.

Момчето (сега на трийсет и кусур) расъл в бг семейство с културни традиции, завършил музикалното (пиано), после се метнал до “Бъркли колидж” в Бостън (едно от най-добрите унита за музика) на пълна стипендия. Тъкмо да се дипломира и си рекъл: “Бе що да се дипломирам, като мога да ида в Тибет и да стана монах”.  Рекъл и се подстригал. Киснал в Индия (истинският Тибет е в Китай, т.е. няма го) четири години, научил тибетски и какво ли не още. Като странично хоби преболедувал няколко разновидности на малария и опознал местните видове змии и скорпиони (с много от които съжителствал). Почти бил вече про в тибетщината и си рекъл: “Що да ставам будистки монах, вместо да си ида в БГ-то и да се оженя”. Върнал се насекундно, оженил се в следващата и даже дете си направил. Започнал да преподава тибетски в НБУ, но една сутрин се събудил и започнал деня с репликата: “Бе що да не ида в Щатите и там да се оженя”. Вярно, що не. По непроверени слухове и там има или няма дете. Бедно ми е въображението каква ще е следващата му авантюра. При някои хора големите приключения “започват с една невинно изпита бира”. При други и толкоз не трябва.

Тук някой ще каже, че това си е направо несериозно и ще е съвсем в грешка. Всъщност, още от малък и тайно от всички (дет се вика почти на ум) Николай чел посланията на Дон Хуан и знаел, че човекът на знанието е “лек и гъвкав”. Чел бил също в Уапанишадите, че Брахман е безсмъртен, защото е във вечна динамика, а пък Дао Дъ Дзин му шепнела, че да намериш пътя е да вървиш по пътя. На всичкото отгоре Буда непрекъснато му се явявал насън и му повтарял, че страданието в света идва от това, че в стремежа си към илюзорна сигурност хората се придържат към статични неща – предмети, хора и идеи – вместо да приемат променящия се свят и да израстват с него. Да не говорим пък за съседката му, която всеки път щом гостувала на семейството, му гледала на кафе и редяла неща от сорта на “колкото по-малко е пространството, в което са ограничени молекулите, толкова по-бързо се движат” (което в последствие се оказали реплики от една книга по квантова механика). Дори дворното куче Хераклит все лаело Николай сякаш го вижда за пръв път, с очи, които му казвали: “Не можеш да срещнеш два пъти едно и също куче”*. В такава обстановка нямало как Николай да не стане истински алхимик на динамиката. Но това обикновеният човек няма как да го знае. Както е казал Сократ, когато умният попадне сред глупци, обикновено го смятат за глупак или поне за несериозник.

На всичкото отгоре Николай е и добър писател. Успява така да осмее духовното, че да те накара да му обърнеш внимание. Пробутва Изтока по най-фин млечен начин. Ще го хареса всеки фен на Пратчет, Дъглас Адамс, Бари Хюгарт, Шекли и останалите сатирици от фентъзи измерението. Ревал съм от смях, ей. На места се позабравя в метафизиката, но ако харесвате дълбокомислени разсъждения, изречени от устата на напушено куче, всичко е наред.

* А също и “всичко лае, всичко се променя,” с което никоЛай нямало как да не се съгласи.
 

ама те е хванало никоЛаевото и теб ;)

Има бъг в системата и виждам само първия коментар, та няма как да отговоря на останалите.

Ееех, харесва ми този навски стил, поздрави :)

Добре, че има хора като теб в ефира, че иначе Нав да е изчезнал в небитието от несподеленост. Тези хора са скафандърът на Нав във Вегас, където няма навска атмосфера :))

Дишааай :))