Наскоро чух една истинска история, която ме размисли тежкотоварно по няколко въпроса. Лъскава мацка, моя позната в Лас Вегас, отива с приятелки на скъпарска дискотека. Там среща красив, чаровен, сладкодумен и изискан пич, от когото й се замъглява погледът, пресъхва й устата, пада й гласът, и други класически признаци на възбуда. Двамата танцуват и се натискат цяла вечер, след което си разменят телефони и се уговарят за среща след няколко дни. Тя е на седмото небе и не може да се нарадва, че е забила толкова готин тип. Обаче на сутринта усеща някакви странни сърбежи около устата. Към вечерта има набъбващ обрив, а на другия ден – множество ужасяващо изглеждащи петна тип напреднала гонорея. В паника и ужас мацката отива на доктор, който, изумен й казва, че подобна болест може да се лепне само от труп. След шепа успокоителни и множество въпроси от негова страна, тя му споделя, че единственият й физически контакт е бил с въпросния галантен красавец в дискотеката. Докторът се обажда в полицията, те откриват местожителството на въпросния левент по номера на телефона му, претърсват къщата му и намират два трупа на красиви млади жени. По труповете има следи от сексуални интервенции (пост мортем).
Тук се предполага, че читателят повръща групово (нос и гърло), но тъжната истина е, че това може да се случи на почти всеки. За съжаление хората (и жените са хора) традиционно правят преценки на потенциалните си партньори на базата на външни и повърхностни черти. Дамите са пословични в избора си на сладури или мъжкари, които се оказват плитки, егоцентрични типове с отрицателен капацитет за реални отношения. Друг чест случай е когато влезем във връзка не с реалния човек, а с някакъв идеален образ, който му нахлузваме. Рано или късно човекът започва да се разминава с идеала, който си е в нашата глава и това води до неизбежни фрустрации. Какви ли не истории съм чувал по темата.
Например, една приятелка има двугодишна връзка с някакъв пич. Уж много се обичат, насрочват дата за сватбата, тя е бременна и типчето изведнъж изчезва и повече не се обажда. Да, лесно е да го наклепаме, че е калпав, но причината никога не е само в единия партньор. Ако приемем, че той е някакъв изрод, то тя, обичайки го, всъщност кого е обичала?
Мдаа, влюбваме се в сладки лица и биологично обусловени поведения, измисляме човека до нас и го виждаме през призмата на идеализирания ни образ. Но всичко това не е чак толкова лошо. Има една друга, по-страшна и опасна връзка, която наричам ‘голямото изчезване’. Помните ли как в Параграф 22 изчезнаха Дънбар. Е, на всеки може да се случи да го изчезнат (кофти късмет), но е сърцераздиращо тъжно, когато сами изчезнем себе си. Това най-често се случва, когато обичаме някого по такъв начин, че се стопяваме във връзката. Гледаме го с телешки възторг, губим индивидуалност, спираме да бъдем отделна личност и се превръщаме във връзката. Ако нещо се счупи в нея, се счупваме и ние. Страдаме, ревнуваме и се возим на емоционална въртележка без да имаме какъвто и да е контрол над обстоятелствата. Също така създаваме на любимия усещане за задушаване, обсебване и камък на шията. Това е често срещан случай при жените и ако преди петдесет години е било нормално и очаквано една жена да бъде слята и емоционално зависима, в съвременния свят е бърз начин да загуби обекта на любовта си. Разбира се, все още има назадничави мъже (особено в ориенталско общество като нашето), които очакват от половинката (или четвъртинката) им да е послушна съпруга, добра майка или прилежна домакиня без собствено мнение, но е трагедия, когато самите жени не знаят, че има и други опции и доброволно се вписват в този патриархален стереотип. Всичко това е пропило народопсихологията ни дотам, че е избило във вицове като този:
Перничанин и перничанка излизат на среща. Седат в голфа и мълчат. По едно време пичът й отвърта един здрав шамар. Той си мисли, ‘Тя да си знае.’ Тя си мисли, ‘Он е стабиуен.’
През последните трийсет години този феномен е подробно изледван от множество психолози и ето какво казват те...
Човешкото общество еволюира като съзнание и начин на мислене, като разликите в различните етапи са качествени (различно възприемане на себе си и света). След средата на 20-ти век настъпва периодът на еманципация на жените, феминизмът и пост-модерното разбиване на закоравелите културни стереотипи на Запада, с което се появяват дотогава несъществуващи роли и възможности за ‘нежния’ пол (‘нежен’ също е културен стереотип). В началото на 21-ви век животът е толкова по-сложен, многоизмерен и динамичен, че изисква скок на съзнанието ни. Жените с ново мислене надрастват (без да отхвърлят) традиционните роли на съпруга и майка, и търсят себе си без да се осланят обществото или традициите да им казват кои са. Това е свързано с активно отношение към света и себеразвитие -четене на провокативни книги, занимаване с изкуства, сремеж към кариера (а не просто работа), развиване на множество интереси, роли и прочее. Връзката (и бракът) вече не се възприемат като етап, където личностното развитие свършва, а като динамична система, в която партньорите взаимно се стимулират, ценят различията си, поощряват страничните си интереси и занимания, и открито анализират отношенията си.
Ако преди е било нормално една жена да бъде връзката си (да се идентифицира с нея), да се фрустрира всеки път щом нещо не върви, да се засяга щом получи критика (дори градивна и с любов), да се стреми към еднаквост, а не към различност с партньора си, то новата жена е психологически независима от нея връзката си, не възприема критиката като атака на личността й (не държи партньора си отговорен за собствената си негативна реакция на думите/действията му), не приема различията във вкусовете и мисленето като накърняващи близостта между партньорите (близост не се свързва с еднаквост), а ги вижда като симбиоза на независими умове и сърца. Новата жена не оставя да бъде дефинирана от мъжа си, няма нужда той да й казва непрекъснато, че я обича или да й го показва чрез външни прояви (които са чудесни, но не на всяка цена), не се дистанцира след скарвания (разграничава моментните си емоции от цялостното си отношение), не е обсебваща и задушаваща поради това, че връзката й е само един от многото източници на смисъл и идентичност в живота й. Вече не съществува страхът, че може да остане стара мома или без деца. Няма я фиксацията, че й трябва мъж. За нея жена без мъж е като риба без шнорхел (може с него, може и без него).
Лайтмотивът на новия век е ‘сбогом на идеализираните представи’ за любов, брак и щастие. Любовта и грижата за близките са чудесни и нужни неща, но жената не се изчерпва с тях. Това не са иманентни качества на същността й, а само обусловености от векове патриархално мислене, превърнати в навик. Затова нека поемем отговорност за изграждането на собствената ни зряла и многоизмерна личност, и да не забравяме, че човек не се ражда, а става такъв.
Текстът е публикуван в последния брой на списание "Жената днес."
Няма такава работа като "и вълкът сит, и и агнето цяло" - сиреч самостоятелна жена със собствени цели, амбиции и интереси и в същото време прекрасна съпруга и всеотдайна майка. Такова жиуотно нема - или са разведени кариеристки или жени-господарки на семейното огнище или стари моми - ти не викай, че такива няма. Там където работя е пълно с хубави, млади и самостоятелни жени, които вече опасно наближават 40-така и едва ли ше завъдят семейство и дребни дечица. А който не е имал деца, не е успял да порастне в този живот чрез грижата и отговорността за едно малко същество. Не че тези, които имат деца винаги са пораснали, но онези другите си остават безнадеждно инфантилни. Дълга тема...
Апропо началото е доста гадно, не съм си мислела, че и такива работи се случват по дискотеките... пфу...
tera - за жалост не мога да се съглася с нито една от позициите ти. Съвсем възможно е вълкът да е цяло агне, при това сито (и всички възможни комбинации), а около мен имам множество хора на моя възраст без деца, които са далеч от инфантили. Принципно, всяка генерализация е обречена на провал. Децата са само един от многото възможни начини човек да стане зрял и отговорен. Текстът обсъжда именно онзи случай, когато да имаш деца се приема като задължителен фактор за щастие. Това води до куп изкривявания в мисленето и живеенето.
Оригиналният лаф е феминистки лозунг, който отрича мъжете като цяло и не ме кефи, затова го промених така, че да се връзва с посланието на текста.
18.06.2012 16:53
18.06.2012 19:22
18.06.2012 20:33
І /стар/ вариант:
След като е чакала известно време, критериите й са паднали и тя си дава сметка, че е по-добре да е с някакъв без плочки, от колкото сама.
Значи първостепенен е инстинктът за продължение на рода. Който човекът, като разумно същество, е развил в нещо друго...
Едва втори е инстинктът за самосъхранение, тъй като плочките вървят със здрава ръка, която понякога изпреварва доброто възпитание. А и без плочки мъжът физически превъзхожда и ..... /едно на ум/. А раните по душата са отделна обширна тема - на тебе ли да ги разправям тия.... /от всичко, което съм чела и чула,след като му роди дете, мъжът загубва интерес към жената и тя започва да му идва в повече, което е предпоставка за лошото му настроение/.
ІІ /съвр./ вариант.
Сега явно водещ е инстинктът за самосъхранение, който подучва дамите да си спестят физическите и душевни дискомфорти и да се самоиздигнат в култ. И всичкото време да си е тяхно. Когато затрябва мъж, или се намира някой свободен /временен - "докато може връзката"/, или кякой отегчен обвързан.
Кеф ти риба, кеф ти паламуд.
Пък и Земята е пренаселена - 7 милиарда сме все пак ! Продължението на рода май ще почака !
/моето продължение обаче следва/
18.06.2012 20:49
Имам позната, която си намери донор и роди - никаква известност кой е бащата.
Но явно на госпожиците не им харесва самотното съществуване.
Явно шнорхела все още е за предпочитане пред вибратора.
18.06.2012 21:45
Какво предлагат насреща: Развлечена сгодна женица, тук таме понапудрена, с мераци да завлече нещо, ако няма как повечко... Пък ако сколаса и да бъде задоволена... Иначе да се "самозадоволи", докато се подмива... Няма как - иначе ще гледа крави, ще бере тютюн, или ще е продавачка в МОЛ...
Не става и с друга жена - тъпо е, а и някак не се получава. Но пък идеята за Пена -Кранистката не е лоша - виждал съм няколко такива екземпляра. Култови образи от настоящето. Грозни, тъпи и прости, но - феминистки, щото няма кой да им оцени поне мустаците.
Разбира се, има и свестни жени, които:
1. намират си мъж, който да ги цени и когото те да ценят;
2. Дават му своята любов, привързаност и уважение. Както и той на тях.
3. Щастливи са. Както и децата им.
4. Гледат със съжаление на недоклатените феминистки, хора с различна резна и т.н. напинящи се псевдоинтелектуалци.
Извинявам се за речника. От некачествената бира е. :-)))))))))
18.06.2012 22:25
1. Този текст горе твой ли е?
2. Кара ме да мисля, че и жената може без мъж и мъжът може без жена. Само че тогава може би живеят по-кратко и са далеч от Бог. Някои казваше, май Микеланджело, че "мъжът в една жена, това е бога". А папа Йоан Павел II: "мъж и жена го сътвори". Май не мога да добавя нищо по темата. поздрави от Пенсилвания!:)
18.06.2012 22:32
18.06.2012 22:50
Демек - онанизъм, лезбийство и педерастия... Ако ви харесва - живи и здрави да сте.
Иначе - въпросът е за ценности, възпитание и образование (последното не е толкова задължително).
Проблемът е, че и жени и мъже си мислят, че са на света цвета и началото и края, а ако са малко по-читави и умни, ще разберат че са това, което са направили от себе си и на никой не му пука за това, което мислят за себе си.
Но все пак не е лошо да има и такива размисли, помисли и спорове - иначе ще е толкова скучно... и няма да има ориентири...
18.06.2012 22:55
18.06.2012 23:00
18.06.2012 23:17
На мен ми хареса предишният. Явно "Жената днес" е добро списание.:) Поздрав!
19.06.2012 07:40
Ami da - kef ti na more, kef ti na planina, kef ti na spokoistvie v doma- njamash saibija na
resheniata, ...
No idva vreme, kogato e dobre da si imash njakogo, no ne koito i da e, a pravilnia- v mislite mu da ima positiv za teb, a ne prostotia i smetki. I taka - koito si e nameril pravilnia- zna4i e spolu4il.
В поста си говориш съвсем не за жени пасивни и безлични. И аз за същите говоря :)
За жени, които са на ниво - емоционално, интелектуално, финансово ако щеш...и т.н.
Мъжете ще трябва да се адаптират...Ами да, ще трябва, никой не спори :) Това като цяло колко десетилетия ще отнеме? :)
А докато стане, колко читави жени ще остареят, без да намерят читав мъж...като сигурно се утешават с това, че са поели отговорността да инициират промяна и че какво да се прави - късмет - просто са непопулярно малцинство... :)
И изобщо не става въпрос за търсене на мускули и "плочки", дебел портфейл и прочее простотии!
по-скоро си мисля, че мъжете трябва да се пренастроят - бизнеса и кариерата не са вече техни запазени територии, а жената по презумция да си седи в къщи и да ги чака )))
и като вметка - кой каза ,че харесваме и търсим мускули и плочки, интелигентността и самочувствието са много по-секси )))
19.06.2012 12:13
Бабката отговаря"Аз цял живот съм недовиждала , а той цял живот е недочувал"
Реални бабка и дядо в предаване по някоя си тв
Асоциация с един герой на Рей Бредбъри, който недочувал и недовиждал , но въпреки това бил прекрасен психиатър,в момента , в който прогледнал видял отвратителността на света и взел ,че свалил ужасните си нови лещи и предпочел да живее със собствените си представи за света
Всеки намира собствения си начин на приспособяване в една връзка, било то между мъж и жена или със света изобщо,ночесто позивните връзки са резултат от компросими и от страна на двата партньора
19.06.2012 12:13
19.06.2012 12:46
Струва ми се, че някои читатели не успяват да уловят основната идея на текста, а именно, че жената трябва да съзрее до степен, в която да може да е щастлива без мъж. Това не значи, че трябва да отхвърли мъжете или да не си търси такъв, а да е спокойна и пълноценна със себе си. Приемам, че аз не съм изразил идеята достатъчно добре. Повод за този текст беше впечатлилата ме тенденция животът на много жени да се върти около това да се задомят, да си намерят мъж, да не са сами. Това са чудесни неща, но когато се превърнат в основен измерител на личното щастие, нещата придобиват примитивен характер. Вярвам, че жената е човек и като такъв има потенциала на бъде щастлива и реализирана по множество различни начини (по възможност паралелно). Ценя много интимните отношения като извор на себеразвитие и щастие, но е признак на незрялост да се идентифицираме с тях.
анонимен 9 - всички текстове в блога са авторски. Не е въпросът дали на жената й трябва мъж, а в психологическата независимост от връзката.
Човек трябва да има зрелостта да приеме самотата пред това да бъде с някого, за да не е сам. Отношенията се базират на компромиси, но има както продуктивни, така и крайно нездравословни такива. Текстът не отрича връзките, а призовава за по-еволюирало отношение към тях. Жените трябва да се интересуват от мъже, но не като източник на самоопределяне.
Поздрави на всички и благодаря за включването.
:)
19.06.2012 18:57
19.06.2012 22:09
Спокоен , реализиран , мотивиран -не означава щастлив човек
Иначе особено в наше време търсенето на любов , по възможност дори относително истинска , би било ненеобходимо и дори нежелателно
А може би започва да се превръща в такова
Интересно ще е да видим нещата и от другия ъгъл
Настоящата статия е хубава , но по мое мнение- ретро
19.06.2012 23:24
Толкова, та чак не е разбран.
20.06.2012 07:43
Уважаеми Господин "Дрът",
Би ли обяснил на една "развлечена сгодна женица" какво точто имаш против кака Пена Кранистката ?
Аз пък й се възхищавам - върти дом и семейство, не се оплаква и всеки ден е усмихната. И знаеш ли за кое й завиждам /добронамерено, разбира се/?
За висотата, от която гледа на света.
Примерен кулокран /не казвам марка да не правя реклама/ -
височина 100 м !, товароподемност 1 до 5 т., дължина на стрелата 53 м !.
А сега ето един казус:
" ИСКАМ ВСИЧКО И ВЕДНАГА !"
Искам да видя как ще ме обориш или как ще ме подкрепиш - от академичната си висота !
Аз отговорът го знам. Твоят ме интересува. Но се съмнявам, че ще ми отговориш...............
Ето на това му се вика забавление.
Благодаря на всички !
20.06.2012 07:46
22.06.2012 01:49
Ще си позволя да отправя за първи път критика към творчеството ти, защото съм ти върла фенка и наистина си ми много скъп. Открих разказите ти в много труден за мен момент. Оглеждах се в тях и намирах отговори.
Да махаш генералните заключения като последния абзац - все едно не си го писал ти. Обикновено вменяваш посланията си майсторски подмолно, карай си пак така. Та ти си виртуоз на междуредието, който носи душа и сърце за наместване, ще те разбере.
22.06.2012 22:00
НО една жена никога, ама никога не се ръководи от тези неща, за които приказваш. Искам да кажа, ако е умна, хубава и донякъде фатална. Въобще не я интересуват плочки и че ще остане сама. Обичаш ли един мъж, непременно искаш да имаш бебета от него и въобще не те интересуват изброените от теб неща.:)))
22.06.2012 22:11
23.06.2012 08:23
Опитвам се да тълкувам случващото се у мен и другите.
" И тогава животът ПРОСТО продължи "
А Нав мълчи...
Необичайно за неговата жизнерадост....
Започвам да мисля по този казус :))
Пълноценна почивка !!!
23.06.2012 08:25
Благодаря ти за хубавите думи и за градивната критика.
Поздрави :)
:)
27.06.2012 11:43
"Бракът е като обсадена крепост : който е вън иска да влезе който е вътре иска да излезе."
За секса - привличането като химия трае две-три години (научно доказано) и по тази или ред други се стига до горното. Ако е брак, в много случаи следва развод, в останалите някакво примирено съвместно съществуване заради децата, заради материална обвързаност, или навика ("навика е втора природа"). Ако е съществуване в безбрачие просто се избягват процедурите по развода.
За приятелството - това съвместно съществуване може да е най трайно. Защото казахме, че химията така или иначе свършва след няколко години, а приятелят винаги няма да приеме сексуалната връзка на партньора си като предателство или унижение (малко са достигналите до това мислене особено мъже). Приятелят те разбира, помага, споделяте еднакви ценности (иначе не би ти бил приятел). Но и такива отношения са трудни межу мъж и жена, защото единият от двамата винаги хкътва - една жена като описаната в текста не може да е привлекателна, нали.
Мерило и условие (според мен) за една хармонична връзка при едно съвместно съжителство е смехът. Ако двамата се смеят на едни и същи неща, то между тях може да съществува трайна връзка. Няма да забравя как моята "половинка" ме гледаше неразборащо, когато нещо ме разсмиваше. А животът с някого без смях е тъжен.
Колкото до заглавието - не е особено удачно - от какъв зор рибата ще лапне шнорхел? А ако лапне, все някога ще го изплюе, защото така или иначе ще бъде едно неудобство за нея. Докато жената плува спокойно в морето на живота само когато е намерила оня, който й пасва като хриле. И това може да стане независи от нейния материален и духовен статус.
Твърдението:
"...новата жена е психологически независима от нея връзката си,"
Вярвате ли, че е възможно ако имаш хармонична връзка да си психологически независим от нея?
27.06.2012 11:48
Заглавието е метафора, която трябва да се разглежда в контекст.
Мерси за включването :)
02.07.2012 23:38
:) не е задължително. Изключенията ненаучно потвърждават научното...:)
А сега сериозно - "А животът с някого без смях е тъжен." - ... Наистина, смехът е смисъл. Здравей!:)