Прочетен: 8497 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2013 01:42
Вървя си по ‘Евлоги Георгиев’ към Орлов мост и си мисля за предстоящата ми среща с Ева. Ева е секси мацка, която е не просто красива, но излъчва онзи неотразим чар, комбиниращ ум, стил и пробудена сексуалност, който превръща жената в многопластов сладкиш. При Ева всеки жест съдържа света й, провокиращ, приканящ. Сякаш е изгубен континент, търсещ своя конкистадор, който да го насели с идеи, мечти, настроения, да развие на него цивилизация, да го пробуди за реколти и пълноводия. Флиртуващата сексуалност на Ева няма общо с привидно сходното поведение на онези жени, които търсят внимание или гледат да си намерят спонсор. Ева е уравнение с 9™ неизвестни, многозначно като онова на Шрьодингер.
Продължавам да вървя по улицата и да мисля как да реша това уравнение, така че да се озова в крайната сума, демек в Ева. Заплеснал съм се дотолкова, че светът наоколо не съществува – очите ми не виждат, ушите ми не чуват, аз съм на срещата с Ева, която се развива по сто различни сценария едновременно, всичките от които включват остроумия, интересничене и други форми на перчене от моя страна. Затова и не виждам, че насреща ми върви бабичка. Не виждам и че тя не ме вижда, в резултат на което се цапардосваме напречно и се строполясваме надлъжно. Бабичката се оказва от ромски произход, с мазна забрадка, дърт мустак и един зъб в устата, при това крив. ‘Абе момче, не фидиш ли къде одиш, ше се утепем.’ Аз се извинявам и понечвам да тръгна, но тя се вкопчва в мен с пророчески хъс и ми вика, ‘Дай да ти гледам на ръка, че да ти казвам бъдещето.’ Аз нали съм още замаян, та не се съпротивлявам. Взима ми тя ръката и започва да я гали с мръсни пръсти.
‘Момче,’ вика, ‘много го мислиш това живота. Животът е сложен само за невежите. Красотата му е в неговата простота и закономерност. Всички неща са свързани. Малкото отразява голямото. Каквото горе, такова и долу.’ И тук ми цитира Уилям Блейк на чист английски:
To see the world in a grain of sand,
And a heaven in a wild flower,
Hold infinity in the palm of your hand,
And eternity in an hour.
‘Ти имаш голяма идея в главата, ама се пОтиш да я измътиш. Не се пЪни, великите идеи са прости. Трябва само да ги фидиш отвисоко. Ама първо се научи да си гледаш в краката. Дай по тоз случай два лева, да купим леб на челядта.’ Кво да праиш, след такава реч мога ли да не й дам.
Продължавам да вървя по ‘Евлоги Георгиев’ и вече не мисля за Ева, а за простотата на света и породеното от нея величие. В клин и в ръкав се сещам за онази история, в която любима ми брада и баща на Американската психология, Уилям Джеймс, се страшно ядосал на себе си при публикуването на най-известния му труд, поради обемната му талия (500 страници). ‘Никоя голяма идея не заслужава да бъде разтягана в толкова страници,’ казал той и набедил книгата си за провал (което не й попречило да стане най-известният труд по психолоия на 19ти век). Едуард Телър пък, откривателят на водородната бомба, веднъж, след обилна закуска от две попари и ‘мечка’ (туй навремето се викаше на комат топъл хляб пълнен със сирене), казал на баба си, ‘Основната цел на науката е простотата. Колкото повече научаваме и разбираме, толкова повече нещата изглеждат прости.’
Вече съм с Ева и съм забравил за плановете ми да се наместя в междуредията й. Опиянен съм от заразния пророчески тон на манга бабичката и бълвам развълнувани теории за същността на битието. Разправям на Ева как множество хора вярват, че животът е борба и трудности. Пеня се как всичко това е причинено от гастрита на неразбирането. След това правя семантичен шпагат и я връщам 25 века назад към мисълта на бай Лао за разликата между знанието и разбирането. ‘Първото е количествено натрупване на факти,’ казвам лочейки трети бърбън (то от философстване се ожаднява), ‘второто е качествено и се изразява в тяхното интегриране.’ Тук без връзка цитирам Гьоте, който между два банкета рекъл, ‘Човек вижда толкова, колкото знае.’ Гьотето бил известен с обичта си към охолствата, което си личало от чорбаджийското му шкембе.’ ‘Всъщност Гьоте е имал предвид разбиране, а не знание. Това го знам със сигурност,’ смигам аз на Ева, ‘защото кучето ми е медиум и се допитахме лично до гьотевия дух.’ Следват още несвързани брътвежи с философско-екзистенциално бельо под общия знаменател ‘хвърчаща слюнка и ръкомахане.’
Ева, противно на всяка типична мацка, ме гледа очаровано и ме облъчва с талази от отлежалия си (single barrel) чар, сякаш ентусиазмът ми да споделям своите емоционално-интелектуални цунамита я вълнува нечовешки. Може би си мисли нещо от сорта, ‘Този пич като го гледам как стяга мускули и святка с очи, докато говори, си представям как ли ебе.’ Е, по-скоро ме гледа така, защото, разпален от темата и забравил всякакви планове, я облизвам с огнени езици, че даже й галя бедрото съвсем несъзнателно.
‘Животът е вдъхновяващо красив в своята простота,’ продължавам с патос в пълна ерекция. ‘Трябва само да се отдалечим от дърветата, за да видим гората. В този смисъл, пък и в друг, знанието (за дърветата) е нужно, но недостатъчно за разбирането (на гората). Затова казват (онези, които никога не познаваме по име), че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Ако трябва да обобщим, то ще кажем (защо, по дяволите, говоря в множествено число), че разбирането е интегрирано знание. Колкото повече взаимовръзки правим, толкова повече разбираме.’ Барманът кима одобрително, но по съвсем друг повод.
‘Мистерията на вечноизплъзващото се щастие се изпарява, когато проумеем, че го пъдим с пресягане," продължавам да дърдоря на Ева, докато вървим към тях. " Както е казaл мистичният Били, ‘Тоз, който към радостта се пресяга, крилатата й същност разрушава. Но който радостта целува в полет, живее във безкрайната й пролет.’ И още, ‘Животът е възторгът от живота.’ В този смисъл репликата на плешивия пендехо Алън Гинзбърг, ‘Всичко е свято и всеки е свят,’ придобива съвсем конкретни цици. Последното явно е повлияно от соматичните ми набези към деколтето на Ева. Тя пък ме стиска за задника, докато кима в съгласие. Влизаме във входа с танго стъпка. Аз ходя с краката й, тя е цветът на ръцете ми. В асансьора плетем езици на една кука. В коридора хвърчи перушина от дрехи. Разливаме се на пода, където час се стопява във взаимно засмукване, сякаш сме на състезание по ядене на стриди. Смуча й ръцете, краката и всички отвърстиета с жарта на поет от немския романтизъм. После ставам проникновен. Времето се затичва, температурата скача. Целите сме мокри и блестим като тюлени. Плъзгаме се един по друг в стакато. Опиянението кулминира в трансперсонално видение – аз съм в Ева и се разхождам из пейзажите на същността й. Седя сред хълмовете й и гледам без дъх изгрева в Ева. А да видиш изгрев в нечия душа е преобразяваща гледка, която ви свързва за цял живот.
Всичко това го сънувах снощи. С Ева още не се познаваме, но някой ден непременно ще се срещнем.
Nail Art – Как да си направим ‘Секси’ ди...
Сряда вечер, време е за релакс...
Дано се срещнете с Ева по-скоро...
Поздрави!
20.02.2012 12:39
за мен бабата е пойнта в съня, а дано я срещнеш и заедно с 2та кинта и земи телефона, тя е цяло злато:))
20.02.2012 20:33
дали?!
"В асансьора плетем езици на една кука. В коридора хвърчи перушина от дрехи. Разливаме се на пода, където час се стопява във взаимно засмукване, сякаш сме на състезание по ядене на стриди."
описваш такава Жена, а сивото идва малко в повече, малко:) -много перушина, много стакато...много "кино":)
"А да видиш изгрев в нечия душа е преобразяваща гледка, която ви свързва за цял живот." !
като че ли знанието и разбирането са само допълнителни екстри към сетивата, с които да видиш изгрева в нечия душа, по-скоро дори подстъпите към нея....
благодаря, че споделяш своите текстове тук
анонимен 3 - обръча, за разлика от пръстена, може да бъде въртян на кръста, пък и надруги места, което създава динамиката на сътворението. Но този обръч е спираловиден, което значи, че си захапва опашката отново и отново, оле.
анонимен 4 - че аз го доказвам вече 34 години. Писането е бледа имитация на битието ми. Но пък е невероятно къде във всичко тук видя чукане. Е, разбираемо, двуизмерното зрение вижда кръг вместо сфера.
susona - баш, баш злато. Не бабичка, а алхибабичка :)
П. - е, то това ми го пише и в хороскопа :)
21.02.2012 16:45
Но в нейното присъствие, тъй тъмно,
се къпе
всевечна голота, за която
мъжът остава сляп.
Това, че не я виждам, а я чувствам, втренчен
в нощта, която вече зеленее,
- душевна нощ, нощта на тоя свят ли?
е повече , отколкото да виждам;
това е да не знаеш
дали се къпе сред света или в душата ми
всевечна голотата-
едничката жена-
онази, за която
мъжът остава сляп.
Хуан-Рамон Хименес
P.S. Добре дошъл, Нав.
- Какво ще пиеш?
Тя го оглежда продължително от глава до пети, усмихва се доволно и измърква на ухото му:
- Противозачатъчни...
Поздрави и песни
Поздрави :)