Цъфтим на рождения ден на Алесио – Васото, бат Трой и аз. Парти край басейна – италианското ни другарче е спретнал диджейски пулт и ръчка скречове тежкотоварно. Силно бременната му жена снове като пъргав кит да сервира на гостите. Дъщеричката им (3 г) измисля нови техно движения на фона на импровизациите на тате. Американските гости седят кротко около масата с мезета, наште женички (Магда и Джейми) почват да си куткудякат коя какво е правила през деня и какви дрешки си е купила (това си е поне четиричасов разговор), а ние се разхвърляме по бански и включваме на бг режим – отвличане на бутилката водка и качествен лигоч.
Танцуваме раирани танци с потропване и попръцкване, разправяме си дърти пиянски истории от общи ваканциите, въобще, шпагати и кикот. Американосите ни гледат ококорено, не са виждали такова животно. Те са си с културни обуславяния на спеченост и съобразяване с ‘какво ще кажат хората.’ Не знаят как да отпускат гъза и да се отдават на волна програма веселие. Пък то това си е цяло изкуство – да забравиш порядките и да се смееш с пълната свобода на пълното си сърце, да излезеш от обичайните си роли чрез преднамерено вдетиняване, да се къпеш в спонтанността на усмивките отвъд мисълта. В такива моменти Аз-ът се втечнява и започва да прелива в околните, докато не се превърне в нещо повече от себе си.
Пачангата продъ.лжава. Бат Трой обявява, че ще се пие банана шейк. Налива ни по водна чаша водка, пъха вътре парче банан и ни казва тържествено, ‘now shake’ (а сега раздрусайте). После започва да пелтечи с японски акцент и да прави гримаси, каквито само той може. Васото му прави клипче с телефона си, така че това виртуозnо Кибуки изпълнение остава за поколенията.
Дърпаме си банските, хванати за ръце играем хоро на скалата над басейна, цамбурваме се дружно, като заливаме пулта на Алесио. Във водата Траянския прави кълбо като огрява всички със сиянието на добре ощавената си месечина (той ако не се ощави, трябва да се реше на път, за да се изходи), при което на вече потресените американци им идва в повечко и се сещат, че имат да вършат неотложни дела. Ние и без публика можем, та продължаваме с импровизациите, докато не грейва истинската месечина и трябва да си ходим. Така, отдал почит на Дионисий, на сутринта мога вдъхновено да се отдам на сериозни занимания като променянето на себе си и света.
Благодарско за комплимента и поздрави :)
ужасно скучно. :)
само разказът е, както винаги, много интересен..
"като се мина с Жилета, уволнявам Месечината"
"Луната като види да си купувам ножчета и обявява новолуние, за дълго" :)))
добро, много добро...
