Музикална еволюция на съзнанието

Едно от нещата, които намирам за очарователно вдъхновяващи е Теорията за развитие на съзнанието. Тази теория дава толкова ясна карта на човешката природа, че започваш да виждаш света и хората наоколо със съвсем нови очи. Тя побира в себе си дервната мъдрост на Ведите, Плотин, Лао-дзъ и Суфите, като същевременно показва какъв трябва да бъде човек през новото хилядолетие. Винаги ми се е искало да разкажа повече за тази теория, защото тя е непозната на хората извън академичните среди. Но как да го сторя, като просто не мога да пиша сериозно без да стана прекомерно академичен. Направо не се понасям в такива моменти, пък и от академични есета разбират нещо само хората с академични знания. Затова ще представя Теорията на развитието на съзнанието (която е колекция от множество допълващи се теории*) чрез музикален съпровод.

Все пак, за да имам някаква концепция, която да съпровождам, ще спомена, че съществуват три макро етапа на развитие на съзнанието (всеки с по няколко нива) – предконвенционален, конвенционален и постконвенционален. На първия етап хората са егоцентрични и възприемат света през призмата на непосредствените си нужди и импулси. На втория етап хората са конформисти и възприемат света през лещата на установените социални условности, ценности и конвенции. На третия етап човек е изградил зрял Аз и възприемат света през боба на лични принципи, конструирани на базата на рационален анализ, и интегриращи личния интерес, обществените порядки и благото на цялото човечество сосе околната среда. Пример за принцип на последния етап е златното правило на Кант – не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб. На този етап човек уважава статуквото, но вижда неговите ограничения и не го следва сляпо, а взима решения на базата на един по-общ контекст. За разлика от конформистът (за кратко Фанка), която праволинейно помага на всеки приятел и роднина, постконВЕНЦИоналният човек (за кратко Венци) помага избирателно там, където помощта би довела до нещо добро.

Чувството за хумор също е добър показател за етапа на развитие. Егоцентрикът (за кратко Ценко) обича да се смее на чужд гръб, Фанка на това, което е прието, Венци се смее на собствен гръб, на чужд (ако не боли) и на всичко останало.

И ето тук включваме музикалния съпровод за илюстрация на реченото. Всички знаят песента на Лед Цепелин ‘Стълба към Небето.’ Обаче не всички знаят кавърът на Ричард Чийз. Докато оригиналът е типичен пример за стандартен рок въплътяващ стандартни емоции и идеи, само Венци би могъл да разбере величието на кавъра, надсмиващ се над патоса на оригинала. Идеята е, че за да може човек да се надсмее на нещо (чувство или идея), трябва да може да се дистанцира от него и да го погледне отстрани, качество идващо с развитие на съзнанието или при остра форма на хемороиди (които са станали толкоз големи, че можеш да си ги видиш без огледало).

http://www.youtube.com/watch?v=BcL---4xQYA

http://www.youtube.com/watch?v=QYVqQEsvP18&feature=related

Ценко също обича да се надсмива над нещата (които не разбира), което го прави да прилича на Венци, но разликата е, че Венци умее да се надсмива над нещата, които разбира и цени.

Друг чудесен тест за етапа на съзнание е кой е любимият ти Бийтъл. Фанка харесва мелодичния Пол Макартни (нали си е емоционална), който пее за любов и други конвенционални неща. Венци харесва търсача-поет-философ Ленън. Ценко също понякога харесва Ленън, но по съвсем други причини, щото Ленън е куул и различен. Всъщност Ценко харесва един съвсем друг Ленън, не търсача-поет, а бунтара, който пафка хашиш и си прави кефа. За Ценко е много важно да е различен от останалите, щото така се чувства по-важен. Фанка пък, наопаки, държи да е като другите и всякакви форми на сближаване – любов, взаимопомощ, клюки – са добре дошли.

http://www.youtube.com/watch?v=eDdI7GhZSQA

http://www.youtube.com/watch?v=A7F2X3rSSCU

http://www.youtube.com/watch?v=Wos-dDxpJlQ&feature=autoplay&list=PL6C759C0FBCE854ED&lf=results_video&playnext=3

Genesis са друг подходящ тест. Много хора дори не знаят, че в оригиналния състав Фил Колинс е барабанист, а вокалист е Питър Гейбриъл. Дали харесваш мелодраматичния Фил или непрекъснато експериментиращия Питър (или и двамата), и по какви причини, казва достатъчно. Не случайно Гейбриъл е известен като ексцентрик с шатави клипове и луди сценични изяви (ексцентриците са хора, които останалите не разбират).

http://www.youtube.com/watch?v=9Tj1L62bQz8

http://www.youtube.com/watch?v=N1tTN-b5KHg

http://www.youtube.com/watch?v=68QbPnGQNFA&feature=related

Ето с това клипче можете да се тествате за конвенционално мислене. Човекът пада ли? Изпитвате ли чувство на страх, че ще се разпльока на паважа? Има ли земята горе и долу и как можем да кажем кое кое е?

http://www.youtube.com/watch?v=mXDDFUrcU4o

С други думи Венци умее да мисли от позицията на множество гледни точки и на базата на различни презумции, нещо, което в науката се нарича релативистично мислене. Такова мислене изисква високо ниво на абстрактност и това ни води до поредния критерий за развитие на съзнанието. Човешкото мислене следва установена траектория от конкретно към абстрактно. Хората с конкретно мислене не могат да се абстрахират от видимостите и повърхностните впечатления, демек не могат да гледат лайна и да усещат мирис на рози, или като в онзи епизод от ‘Кафе и Цигари’ на Джим Джармуш, да пият блудкаво кафе, представяйки си, че е шампанско.

Музиката на Мейнард Джеймс Кийнан (основател и вокалист на Tool, A Perfect Circle, и Puscifer) е добра излюстрация. Мейнард е чувствителна и поетична натура, скулптор (завършил арт академия), вътрешен дизайнер, занимава се с благотворителност и същевременно прави музика, която е недостъпна за мнозина поради своята абстрактност. Агресивна, говореща за затворнически секс и кръвосмешение, подобна музика отблъсква всички, които нямат абстрактно, метафорично мислене, за да видят алегорията зад повърхностите.

http://www.youtube.com/watch?v=gf1vC8ubnkY

http://www.youtube.com/watch?v=Wnk78TTj8to

http://www.youtube.com/watch?v=0XoGcSw565U

Мда, не е лесно да ти говорят за апокалипсис, а ти да чуваш социална промяна. Това ме подсеща за едно разкошно стихче от ‘Тънка червена линия’ на Терънс Малик:

Един вижда умираща птичка                                      

и усеща само безкрайна болка.

За него смъртта има последната дума.

Тя му се присмива.

Друг вижда същата птичка

и усеща величието на живота.

Усеща как радостта минава през него.

 

Обаче най-любимият ми пример за разликата между конвенционалното и постконвенционалното съзнание е ето тази версия на
‘Satisfaction’ на Rolling Stones.

http://www.youtube.com/watch?v=91aKrgLO0UQ&feature=related

Открийте седемте разлики :)          

С развитието на съзнанието мисленето ни добива способност
за все по-сложни и комплексни идеи, комбинации от
множество стилове, джазззззззззз.

В този смисъл човек може да оцени неща от сорта на този микс от
Bjork,  PJ Harvey и Tori Amos:

http://www.youtube.com/watch?v=l5YWONGI_iI&feature=related

В настоящия исторически период около 70% от хората са на конвенционален етап, 15% на предконвенционален, и 15% на постконвенционален. Всеки от тези етапи е имал своята роля в еволюцията на човечеството. Във времето на оцеляване (пред-цивилизация), да си егоцентрик е било адаптивна необходимост. През изграждането на цивилизацията, комформизмът е закономерен и продуктивен модел на поведение. Според редица учени, 21ви век ще е ерата на постконвенционалното съзнание. Бързото развитие на технологиите, появата на динамични обществени модели (хората се женят или сменят кариера по няколко пъти) и кризата в екосистемата ще доведат до появата на ново поколение хора, чието мислене ще се развие до достатъчно високо ниво, за да може да отговори на предизвикателствата, които тези промени носят.

Всичко това, обаче, са само слухове, които се носят из блоговете. Освен това авторът нарочно е използвал подвеждаща информация, за да направи ситуацията по-забавна и игрива. Така де, ако не е смешно, то най-вероятно изобщо не е. В случая идеята е, че самият автор вярва в тези неща, което прави подвеждащия постинг още по-забавен. Але хоп.

 

* Виж Sex, Ecology, Spirituality, Ken Wilber; Kurt Fischer (1980); Jane Loevinger (1970), Michael Commons (2008); King & Kitchener (1994); Lawrence Kohlberg (1970); William Perry (1968); и Herb Кoplowitz (1984).  Който има нужда от конкретните заглавия, да ми драсне.

Ама като харесвам Ленън!?:)
Все си мислех, че музиката се възприема със сърцето, подсъзнателно, но явно за съзнанието няма граници!

made my day :)
Мюсли + еволюция на съзнанието за закуска :) Ето това е добро събуждане :) Поздрави :)

миксът на Bjork, PJ Harvey и Tori Amos го открих преди има няма 2-3 месеца и толкова много ми пасна, че не спрях да го въртя в продължение на няколко дена :)

интересен пост, но ми се струва, че се извиняваш прекалено много за академичността си, а не бива

'ако не е смешно, то най-вероятно изобщо не е' е мисъл, с която всичките ми 'аз' са единодушно съгласни:)))
Петемете

tit - вярно, че музиката се възприема със сърцето (въпреки че има и концептуално изкуство, което се възприема с ума), но подсъзнието също рефлектира на какво ниво е съзнанието ни.

telescope - вдъхновяващите събуждания тепърва предстоят :)

dvd - ти си ценител, знаем те.

Петемете - това е перифраза на един лаф на Марк Твен, но мен така по ме кефи :))

Свиньо ласвегаска...
Слушам песни за маса като тая мазня http://www.youtube.com/watch?v=VK1OSN8QZ5Q и ти чета глупостите. Наздраве! :)

Юфгени

Аз щото те знам, че само глупости четеш, та нали си ми приятел, и затова :)) Затягай алкохолната диета, че скоро си идвам и трябва да си във форма.

брилянтно, както винаги.

Мерси, радвам се да те видя тук :))

Поздрави и за много години.