Простолюдието са онези прости люде, които хабер си нямат от същността на нещата и освен това си нямат шапка (поради щото не знаят, че имат). За подобни хора животът убива по свивките и има вкуса на собствения им лош дъх. Простолюдието съществува, за да можем ние, дето сме чели и имаме добър вкус (за изкуство, или поне в устата), да му се подиграваме и високомерничим, с цел да се чувстваме малко по-добре от неудобния факт, че и нас животът ни убива по свивките (най-вече щото и ние си нямаме хабер). Трябва обаче да се знае, че нас ни убива по съвсем други свивки, така че и дума не може да става да ни бъркат с простолюдието. За да бъде разграничението по-ясно, ще кажа, че нас не толкова ни убива по свивките (като простолюдието), колкото ни стяга шапката. Това произтича основно от факта, че осъзнаваме, че имаме шапка. С други думи ние сме осъзнати хора, мислим глобално и вместо да клюкарстваме за биг брадър и други плиткоумщини, клюкарстваме за духовното, възвишеното и други дълбокоумщини. Искам да отбележа, че клюкарстването за дълбокоумщини е много по-ефективно от вършенето на такива. Това поради опасността от маргинализиране, остракизиране и други неприятни чуждици в случаите, когато живеем с глобално съзнание и в дълбочина, тъй като ефектите от подобен модус вивенди най-често водят до чаша с бучиниш (Сократ), пиърсинг в китките (Исус), екзистенциална самота (Сартр) или самоубийство поради последната (Ромен Гари, Колтес, Иван Методиев). Клюкарстването за дълбокоумщини няма тези странични ефекти и същевременно поражда възхищението на простолюдието, което не вижда отвъд повърхностите на нещата (в този случай отвъд наличието на дълбокомислени думи). Освен това няма нежелани предпоставки като ментално напрягане, поемане на отговорност (към себе си и света), полагането и повиването на усилия, кърменето им и отглеждането им до пълнолетност. За по-голяма убедителност пред простолюдието сами сме си повярвали в собствената ни дълбочина, така че когато клюкарстваме за духовното и възвишеното, се чувстваме извисени (или поне по-високо) и смислени. Това само по себе си е точно толкова ефективно, колкото и когато живеем в дълбочина и като резултат се чувстваме извисени (но пък не по-високо) и смислени. С други думи за чий да се катерим по дървото за ябълки, като можем да ги събираме от земята. Особено когато не различаваме здрави от гнили.
24.01.2011 09:12
24.01.2011 09:23
Поздрав!
24.01.2011 13:08
24.01.2011 17:25
Нав, харесва ми това, че нюансите на темата не следват една посока. Несъзнавано или осъзнато никой от нас /простолюдието и интелигенцията/ не надскача себе си. И сами си вярваме в постиженията.... прав си...
Лили
Поздрави и песни.
tit - туй то, таралеж да си :)
tili - оксиморонно-диалектическата природа на коментара 'чета и не коментирам' е впечатляваща и много на мой вкус :)
cinichedonist - и хюмнета, миндили, калъфи, прашаци, тюфлеци, et cetera.
Лили - стана ми интересно с какво се занимаваш. Драсни ми на navivonavi@abv.bg ако нямаш против да споделиш малко лична информация.
24.01.2011 22:38
На "извисените" и "непросветлените" си им убива на едно и също място, обаче непросветлените мрънкат, че им убива, а "извисените" знаят, че им убива по свивките, щото е стегнат отзаде и мрънкат, щото "непросветлените" просто не искат да знаят, инак можеше на края някой да оправи животеца на всички.
Така е поне на практика, не знам на теория.
То мисля в текста се подразбира, че им убива на едно и също място, а 'извисените' само се правят, че е различно. Обаче това е сатиричен, а не информативен (търсещ достоверност) текст, така че не изпадай в прекален буквализъм :)
щом перките на рибата
го смесят със водата..."
Поздрави и песни, слънчо :)
01.02.2011 11:15
Мерси за добрите думи. Не знам до колко успявам, но не спирам да опитвам.
Поздрави :)
Благодаря!