Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 09:54 - Голям гальовник
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 10072 Коментари: 22 Гласове:
15

Последна промяна: 21.11.2010 09:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Хубаво е, че в последните години преиздадоха много от стойностните книги, които през 90те бяха антикварна рядкост. Спомням си как обикалях по сергиите да търся Махалото на Фуко, Илюзии, Парфюмът. Изпадаха рядко и то на кожодерски цени, което предизвикваше титанично пазарене с продавачите. Сега много от тези заглавия ги има, но няма подобаващо търсене. Наскоро си говорих с Весела Люцканова, която преиздаде Времетръс на Кърт Вонегът и с Асен Митов, който преиздаде Голям Гальовник на Ромен Гари. И двамата ми се оплакаха, че новите издания не се продават добре. Затова реших да ги промотирам тук. Тези книги си заслувата да ги имаш.

От Времетръс не помня много, защото я четох преди повече от десет години. Но пък все още имам хубав вкус в устата от нея. Имаше доста философски мотиви наред с обичайния вонегътски хумор.

Голям Гальовник четох съвсем наскоро и трябва да кажа, че си беше абсолютно преживяване за моя обръгнал литературен вкус. История за отношенията между един човек и един питон. Приказка за интимността (да не се бърка със секс), за различността и за онази чувствителност, която прави хората раними. Обществото прегазва различните. Питонът като метафора на този процес – отблъскващ, заради студения си, безстрастен и опасен вид. Човекът, обичащ питон сякаш приема метафоричните характеристики на домашния си любимец. Странната змия и странната птица (интроверт, мечтател, романтик, малко луд), смятани за противни поради своята различност.

Книгата е написана на невероятен език (оле за преводача), разчупващ линейността и статичността на думите. Език-лабиринт, разкриващ, забулващ, провокиращ. Бих го сравнил с езика на Павич, но приликата е в ефекта, а не във формата. Голям Гальовник ми се нарежда до Хазарски Речник на Милорад Павич, Generation П на Виктор Пелевин, разказите на Борис Виан, Истории за Кронопи и Фами на Хулио Кортасар. Освен с оригиналния си език и сюжет, обикнах тази книга заради живота, който лъха от нея. По това се познава истинското изкуство. В него вибрира енергията на живота, автентично, прогарящо. Ето няколко цитата от книгата за добиване на кило представа и сто грама усмивки.

"... и да обича Девета симфония от Бах.
- Девета симфония е от Бетовен - каза инспекторът.
- Знам, но е време за промяна..."

"Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата."

"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."

"Но усмивките честно са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."

"Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив."

"И наистина през 1931 г., както Ви е неизвестно, се е състоял първият бунт на сперматозоидите в Париж..."

"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

"...избягвайте да се пържите в собствен сос. Отсега си създавайте навика да се пържите в соса на другите, тогава не боли толкова."

"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."

"... и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."

"А и по улиците е пълно с ксенофобия, хората са против незаконната имиграция и един питон не може да мине незабелязан, араби са били пребивани за много по-малко."

"Стърчах насред стаята и преглъщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство."

"...когато човек е очаквал цял живот любовта, той е съвсем неподготвен."

"Сълзите ми продължаваха да напират в очите Й..."

"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."

"- Кузен, аз отглеждам питон.
- Бюрак, произходът ми е полски – каза ми той – аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.
Все още се намирах под въздействието на пресния случай с маслото от Нормандия и за миг се изплаших. Някои хора изневиделица ти правят взривоопасно признание, за да се докопат с последни сили до твоето дружелюбие и да установят връзка с теб, признаци на доверие. То е психологически метод. Мисля, че се показах на висота. Трябва да кажа, че го разбирах. Аз също бих желал да съм някой друг, да съм аз самият. Има разни случаи. Той може би чуваше прекрасна вътрешна музика, с медна група, цигулки и тимпани и искаше целият свят също да я слуша, с оглед щедрост, но е необходима публика, необходими са любители, внимание и изразни средства, на хората не им е приятно да се обличат и напразно да се разкарват. Тъкмо на това му викат съзвучие. Вътрешната музика е нещо, което се нуждае от външна помощ, без нея тя се превръща в адски грохот, защото никой не я чува. Той държеше ръката ми в своята – едър плешив човек и нос с голям мустак, в живота беше зъболекар, на шейсет години, меко казано, а за един диригент, който е все още зъболекар, това не е малко.
- Бюрак, произходът ми е полски – каза ми той – аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.
- Влизам ви в положението по-добре от всеки друг – му казах аз, - прекарал съм целия си живот при курвите и нали разбирате.
Господин Бюрак отдръпна ръката си и ме изгледа така, да, така, друга дума няма. Дори лекичко отдалечи стола си.
Пък аз просто исках да му кажа, че също бих желал да съм.
От друга страна, в израза ‘себеподобните ни’ има страшно много истина. Дори надникнах в речника, но там имаше нещо калпаво, нещо скалъпено. Пишеше ‘съм – съществувам’. Не бива да се доверяваме на речниците, тъй като те са създадени специално за нас. Конфенция е това, в тон с околната среда. Когато един ден излезем оттам, ще стане ясно, че "съм" подразбира и означава "съм обичан". То е едно и също. Но те го избягват. Погледнах дори на раждане, но и там го избягваха.
Ще се учудите като ви кажа, че Андите трябва да са много красиви. Казвам го без връзка, за да покажа, че съм свободен. Държа на свободата си повече от всичко друго."

"Г-н Паризи е много известен чревовещател. Откак е слязъл от сцената, преподава изкуството на диалога със социологическа и хуманитарна цел – обясни ми той – и обучава нашите себеподобни да задават правилно въпроси и да получават отговори и необходимите утехи.

Въведе ме в един чист хол и начаса накара телефона да звънне.

-         За вас е – каза ми той. – Обадете се.

-         Но...

-         Хайде, приятелю, обадете се!

Вдигнах уреда.

-         Ало? – рекох предпазливо.

-         Ти ли си, мили? – рече един глас на жена. – Ти ли си, любов моя? Мислеше ли си мъничко за мен?

Втрещих се. Г-н Паризи беше в другия край на стаята, не можеше да е той и после този глас на жена, дори нещо повече, женски глас...

-         Мислеше ли си за мен, скъпи?

Мълчах. Очевидно за нея мислех. Какво друго да правя?

-         Знаеш ли, липсваш ми...

Шепнешком. Съвсем нежно, едва доловимо. Това беше телефон с необикновена чувствителност.

-         Не се двоумете – каза г-н Паризи. – Успокойте я. Усещам, че се тревожи, страхува се да не ви загуби...

Сега или никога.

-         Обичам те – казах аз, бял като платно.

-         По-силно – подвикна ми г-н Паризи и постави ръцете си на корема. – Оттук... Отвътре да дойде, оттук, трябва да излети навън...

-         Обичам те – изревах аз отвътре и от страх.

-         Не е нужно да крещите – каза г-н Паризи. – Важно е убежедението. Трябва
сам да си вярвате, това е изкуството. Хайде, опитайте.

Казах на телефона:

-         Обичам те. Да знаеш колко ми е трудно да живея без теб. Толкова отдавна вече чакам тук, на слушалката... И все се трупа, трупа във вътрешността. Натрупал съм истински американски склад – искам да кажа свръхпроизводство, - страхотно, всичко това е за теб...

Цели пет минути говорих с телефона и когато млъкнах, имаше въздишка и целувка, после слушалката тракна."

Голям гальовник е феномен в литературата и по чисто фактологична причина. След като вече е спечелил престижната "Гонкур" (френския Пулицър) през 1956, Ромен Гари е утвърден писател. В началото на 70-те критиците започват да плюват, че се изчерпал и вече не е интересен. Империята (в случая мосю Гари) отвръща на удара по исторически начин като публикува Голям гальовник (1975) под псевдонима Емил Ажар... и печели отново "Гонкур". Гари си остава единственият френскопишещ автор, печелил наградата два пъти (тя
може да бъди присъдена само веднъж на даден автор). Едва след смъртта му (самоубийство през 1980) се разбира, че Ажар е Гари. Няма друг такъв ташак с критиката.
Голям гальовник
можете да си купите в повечето
книжарници, но ако имате път натам, минете през тази на Асен, която се намира на ъгъла на Бенковки и Дондуков (първата пряка вдясно след Раковски в посока ЦУМ) срещу "Чайна във фабриката" . Човекът се радва много на всеки продаден гальовник.




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Поздравления
11.09.2010 10:06
за този текст
цитирай
2. nav - :))
11.09.2010 10:13
Мирси . . . пожелавам си да срещаме повече хора с качествата на тази книга.
цитирай
3. lava - Йе,
11.09.2010 10:33
десет минути откак си го публикувал и вече беше в избрани, хе-хе...
цитирай
4. yotovava - Поздрави,
11.09.2010 10:33
за този постинг. Голям Гальовник беше издадена навремето заедно с Животът пред теб. Четох ги преди 25 години и бях много впечатлена.
За мое голямо щастие успях тия дни да си купя пак изданието от някаква сергия, май за 2 лв.!!!!
Поздрави
Валя
цитирай
5. анонимен - слава богу
11.09.2010 10:39
lava написа:
десет минути откак си го публикувал и вече беше в избрани, хе-хе...


Постингът на господин nav заслужава да е там.
цитирай
6. tili - Не ме вълнува дали си на първа или на втора.
11.09.2010 11:35
Сложила съм те в блогрола си. Заради такива постинги си струва да се премине мимоходом през някоя и друга простотия тук.
Хубаво инфо за тези, които не са чели "Голям гальовник" и добро напомняне за препрочитане.
Хубав ден!
цитирай
7. lava - :)))
11.09.2010 12:43
Е, аз съм му майка и за мен избрано си е 7/8 Пулицър, да не кажа почти 9/10. Остава да си нямам други поводи за гордост и всичко ще ми е наред :)))
Усмивки на всички!
цитирай
8. bapha - не си сам момко :)
11.09.2010 18:40
преди време един много ценен хъш ми подари книгата, а преди няколко седмици в Родопите един друг ценен ни скалъпи литературно четене от нея... Та сега лавинообразно се получават запитвания за този (ми ти) извор... сееш, та сееш ;)
цитирай
9. анонимен - още един любим цитат
16.09.2010 07:41
'Пълното психическо объркване свидетелства за съвършено вярна преценка за състоянието на нещата.'
:*
Петя
цитирай
10. tavakosta - Много харесвам...
16.09.2010 15:18
книголюбците, но още повече човеколюбците ....махалото на фуко така и не исках да я прочета :)(:
цитирай
11. nav - bapha
16.09.2010 22:04
Друже, ти прочете ли я най-после, да кажеш как е на вкус в твойта уста? Кажи също за Пелевин, Павич и Виан. Очаквам с трепет впечатления :))
цитирай
12. nav - Петя
16.09.2010 22:06
То цялата книга е един забележителен цитат от Великолепното.

Мляс по сочните устни (по твой избор).
:))
цитирай
13. nav - tavakosta
16.09.2010 22:07
Махалото е добра книга, въпреки лайняните първи 60 страници, които отказват повечето читатели.
:)
цитирай
14. анонимен - :)
25.10.2010 23:23
Винаги успяваш да ми оправиш насторнието :) Не бях минавала оттук, защото или нямах никак време за насроения или избягвах кофти такивата и нямах нужда от разведряване доста дълго време. Но сега ми се случи и реших да видя дали някой постинг тук ще ме усмихне, както все някакси сполучва да прави =) И се случи, мерси !

Мерси, че пишеш с дух :),
Свети
цитирай
15. анонимен - ;))
25.10.2010 23:27
Ох, да де, така го написах настроение-то и двата пъти, че просто е покъртително. Но ще ме разбереш, вярвам ;))
цитирай
16. nav - :)
26.10.2010 20:11
Аз съм фен на такива лапсуси, придават екзотика на ежедневието. Радвам се, че съм те усмихнал.

Поздрави :)
цитирай
17. анонимен - :)
28.10.2010 23:18
Определено успя :) А за теб поздрав с тази песничка: http://www.youtube.com/watch?v=oiOm7fLaX8U Дано ти хареса :)
цитирай
18. nav - :)
03.11.2010 10:21
Песничката яка. Мерсаж.

:)
цитирай
19. susona - :)
14.11.2010 12:34
ще я прочета:) страхотна презентация:)
за енти път се убеждавам, че колкото си по-голям, толкова си по-ненатрапчив.
Странни са пътищата, по които се срещат хората. Радвам се, че попаднах на блога ти.
:)
цитирай
20. nav - :)
28.11.2010 10:51
Оо, аз мога да съм доста натрапчив (при това многоизмерно), особено към любители на Бунюел, Шекли, Хашек, Моъм и символите на живота (моят фаворит е Кокопели). Добре, че обикновено никой не се дърпа ))
цитирай
21. susona - :)))
28.11.2010 15:41
Кокопели е доста по-земен символ от моя любим, но си личи, че ти пасва точно, бликаш от живот:)
Направо си завиждам, че аз чета теб и изпитвам това удоволствие, което ти, като самия себе си, няма как да почувстваш:)
Дано имаш и ти същата радост и някой, който диша и мърда, да те зарежда точно по този начин:))
цитирай
22. nav - хах
29.12.2010 10:52
Нескромно ще си призная, че за мен е истинско удоволствие да се чета. Смея се през сълзи сякаш попадам на текста за пръв път :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1733791
Постинги: 273
Коментари: 2900
Гласове: 7641
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031