Трябва да призная, че откакто дойдох в щатите, половият ми живот стана изключително активен. Туй поради симпатиите ми към будната и неконвенционална американска популация и духовно-естетичната атмосфера на Лас Вегас това, както и поради факта, че за пръв път ми се наложи да шофирам ежедневно. Така се разебах, че се докарах до хронична преумора и емоционален дефицит. Еба докато шофирам, докато съм на работа, докато се разправям с чиновници и секретарки. Бидейки традиционен българин, субекти на похожденията ми са предимно зрели жени създали потомство. В моменти на умопомрачителна страст дори посягам на жени в третата възраст (това в случаите, когато вече съм изчерпал всички налични майки, лели, стринки, балдъзи, вуйни, и т.н.). От толкоз ебане направо не ми остават сили да погледна нормална девойка в детеродна възраст. За три години в щатите съм излизал веднъж с момиче. Нещата са толкова зле, че догодина мисля да си взема отпуска от унито за зимния семестър и да се завърна в Бегейско за седем месеца.

Туй всичкото ебане се случва не поради излишъци на тестостерон, изразен в обилно окосмени гърди, нито поради някаква форма на геронтофилия. Причината е в холеричния ми характер. Както знаят или не знаят четящите, хората се делят на холерици, сангвиници, меланхолици и флегматици. Аз съм нещо средно между първите две, което ще рече, че лесно се нервирам и избухвам, както и че често съм нахилен като зелка съвсем безпричинно и чувството ми за хумор оножда каквото свари. Това на пръв, а и на втори поглед, звучи като породист оксиморон, но противоречието е само привидно. Въпреки, че по природа са холерик, по времето, когато бях по-нисък отказах да приема, че съм ‘едикакво си’ по природа и реших да се възприема като парче глина, от което може да се омесят доста неща в рамките на дадения потенциал. Взех се в ръце, после се взех и в крака, и започнах да се променям съвсем тенденциозно. То за да може да се промени човек, първо трябва да се опознае (та да знае какво да променя), та затова посветих доста години в четене, писане, общуване с околните (оглеждайки се в тях), изучаване на философия и психология, и пътуване по света в търсене на различен ракурс върху живота ми. Всичко това доведе до придобиване на своеобразна вътрешна хармония, поглед в перспектива, и на способността да виждам нещата откъм деколтето (на китайски символът за криза се състои от две части – опасност и възможност*). Съдбата беше благосклонна към мен и ми предостави възможност да тествам тези ми новопридобити качества като ми прати рак, кривогледство, недоимък, рабиване на няколко сърца (все мои), битови премеждия  и букет венерически болести в моменти на въздържание. Успях да приема всяко от тези изпитания с бодър дух и високо вдигнато чело, както казваше дядо ми, че даже тук таме и с ерекция. С времето открих, че няма по-добро събуждане от фалшивата реалност на безсъзнателното следване на порядките от някое голямо житейско сътресение. Всяко от тях ме обновяваше и ми даваше импулс да се надраствам, да изучавам живота все повече. Но пък реакциите ми към малките неудобства така и не мръднаха. Когато компютърът ми забие по средата на нещо важно, или ме хване червеното, или закъснея с две минути за банката, или не мога да си изчопля нещо от зъбите, почвам да псувам като хамалин, каруцар, и прочее сравнения. И се започва едно ебане, поне пет-шест тека и то без предпазни средства. Тук репликата на Иван Методиев, че след гръмотевичната псувня се случва онзи миг тишина, в който просветлението е възможно, не ми е утеха. Нищо не помогна да се отърва от тези ми холерични реакции на най-прозаичните неща от битието, затова реших да подходя философски, така и така съм философ. През последните години способността ми да се самонаблюдавам дотолкова се изостри, че в моментите на групов секс с майки и лели хем псувам, хем се гледам отстрани. Гледащият отстрани понастоящем почти винаги придружава псуващия, така че подобни епизоди са повод за голям смях на собствен гръб. Например всеки път като псуващият каже ‘майка ти ще еба’ с гневно негодувание, наблюдаващият добавя ‘и ще си пия Бейлис’, което придава такъв комичен оттенък на ситуацията, че дори и на псуващия му става смешно, при което двамата с наблюдаващия започват да се смеят на два гласа, та чак докато ги заболи общия корем. Въобще, при подобен драматизъм човек няма нужда да ходи на театър или да гледа сапунки. Пък и в ролята на актьор, публика и театрален критик едновременно с времето придобивам завидната ерудиция на истински културтрегер.

Поуката от цялата история е, че когато човек не може да превъзмогне някой недостатък, най-добре е да вземе да го използва продуктивно. След време дори може да започне да го вижда като дар от съдбата. В момента се опитвам да приложа този подход върху лечението на хемороиди, но за момента единственото, което съм постигнал е да не се напъвам за нищо.


* Което според някои синолози е пълна глупост. Както и да погледнем, все някой в ситуацията е пълен глупак, което е наистина забавно.

Бих казала, че не ти си по-активен /ти си си нормален/, а просто ХАмериканките са ебливи. Съжалявам за грубия си израз, но е така.
Хубав пост иначе!

всичките eleni се смеят хорово, не мога да си чуя мислите от тях;)))

:))))
никой не е сам. А някои са много повече...Но поне весело си живеете като едно голямо семейство :)))

Мдаа, става все по-весело с годините и умението да се гледам отстрани.

Четох те тия дни, първо ме вдъхнови, после като "поотлежа" малко, ми дойде другото вдъхновение, ..истината. Така откривам всеки автор на нещото, написано от него, не си специален в методиката ми :), просто попадна на нея. Отличен интелектуален цинизъм, така като гледам, 4е си абсолютно по правия път, още няколко прераждания за отработване на его-познанието и си готов. Радвам се, че съм минала този 4етящ период, в предишния си живот:). В следващия, който те чака, ще бъдеш "пълна нула" в социален аспект, така че се кефи, на академизма си сега. Няма да 4етеш, като луд, само "набелязаните" книги, абе ще видиш, по-интресно е от този априорен период, въпреки многото "опит":). Радвам се като си ги намирам, "сродниците", и аз бях в америка, за 1 година и половина, набрах "опит", като за световно, наистина добра школа "за дома" е :), ..когато имаш "багажа". Сега си го сортирам в бг, и го изпробвам, на "проба-фрешка" :). Нещо бая съм си разводнила мозъка, та сега го стабилизирам ...успех и на теб. От няколко години съм в "конкуренция" с един момък, с който сме стартирали заедно, без да знаем, и сега се "развиваме" успоредно без да сме в пряк контакт:), ...животът е един абсурд,който има много да учим, за да постигнем "цинизма" му ...Шаблон, в който още не мога да се "вместя" :), бай и сий ю

Ама наистина ме забавляваш с праволинейните си интерпретации. Аз се занимавам с психология, което изисква четене, с литература, което изисква повече четене, и с педагогика и възпитаване на подрастващи, което изисква още повече четене. Четенето е начин на опознаване на света и научаване на различните езици, на които разговарят отделните хора, което дава безценна информация, когато човек е посветил живота си на това да образова и вдъхновява околните. В момента съм в академичен период на писане единствено защото по цял ден се занимавам с академични дейности и общувам с професори, което пък е само временно. Не мисля, че трябва да се извинявам за това. Извинявам се само в случай, че в писането си парадирам с ерудиция и начетеност.

Ако наистина мислиш, че животът е абсурд, значи има още много да учиш. Животът е простичък, лесен и изпълващ с екстаз. Ако не вярваш, питай суфиите, даосите и психолозите на развитие на съзнанието.

Ако наистина виждаш писането ми като интелектуален цинизъм, значи можеш: 1) моментално да спреш да ме четеш и да преминеш към по-лесно разбираеми четива; 2) да ме прочетеш по-обстойно, за да видиш множеството ми лица; 3) да ме опознаеш лично, което би разсеяло всякакви съмнения по въпроса.