С риск да ме помислят за луд, и то с право, ще споделя за начина, по който усещам света. Още от малък живея с невероятното усещане за живота като епос. Така и не можах да приема идеята за семейство, работа, комфорт и сигурност като цели в живота. За мен съществуването е непрестанна еволюция, революция и епичност дори в най-ежедневното. Затова и никога не съм търсил лесното, а и съдбата, като един истински верен приятел, сякаш усети съшността ми и ми прати серия от предизвикателни ситуации, като рак, баща алкохолик и битови премеждия, за да ми даде възможност да разгърна епичното в мен. Понякога имам чувството, че паралелно изживявам минали животи, в които съм монах, военачалник, революционер, реформатор, бохем и мистик. В този смисъл отиването ми в Америка и по-специално във Вегас, за мен беше мистично пътешествие в пустинята и самотата, където да преоткривам себе си и да осъществявам духовна връзка с космоса. И наистина, какви ли не изпитания трябваше да преодолявам там, да се напрягам до крайност, да се справям с изолацията и самотата, защото във Вегас аз съм извънземен, или поне различен животински вид, който местната фауна не може да проумее и приеме. Вече три години съм в тази пустиня и усещането ми за пустинник придоби осезаеми имерения. Чувствам се като един от онези древни мистици, които доброволно напускат света на навика и конвенцията, и отива в пустошта да общуват с вътрешния глас, който разказва същността на света. Наистина е удивително как в началото на двадесет и първи век, в ерата на технологиите и масовите комуникации, е възможно да се осъществи същото духовно пътуване, каквото са поемали онези древни отшелници. В Лас Вегас, сред гмежта от хора, казина, забавления и зрелищност, аз водя живот на отшелник. Вичко наоколо ми сякаш е виртуална реалност, през която се плъзгам без да ме докосва. Напълно сам сред множеството, виждам околната реалност като холографски образ, през който мога да прокарам ръка, нереален, въображаем. Всъщност Вегас е съвършената хиперреалност, в която хората са повярвали и затова могат да докоснат. Аз изучавам тъканта на тази хиперреалност и се уча да я усуквам във всякакви форми, да разшифровам кода й и да виждам през нея. Затова и завръщането ми у дома вчера беше преживяване наситено като първа глъдка вода след безкраен преход през пустинята. Седях в самолета и гледах безкрайното поле от облаци под мен, чувствайки се като извънземен, който за пръв път вижда тази красива планета и е запленен от хубостта й. Облаците ми напомниха за Атрею от Приказка без край, яздещ усмихнатия дракон на късмета, и отново ме обзе чувството за приказност и епичност, за безкрайната красота на този измислен свят, в който имаме късмета да пребиваваме за миг.

Чудесно е да можеш да погледнеш на нещата от високо, буквално (11000 метра) и метафорично. Толкова е чудесно, че плаках в продължение на четири часа. В същото време на екраните даваха лигав американски филм (Leap Year) и на част от мен й беше хем тъпо, хем забавно (самонаблюдавайки се), че околните ще си помислят, че плача на филма.

Както и да е, вече съм на родна земя и ме е обзела невероятна еуфория. Не от патриотизъм, а защото два месеца и половина ще имам свободното време да пиша и да чета каквото ми се чете. А също поради това, че се чувствам свързан с тази земя и език, и въпреки кризата и повсеместната селяния тук, имам невероятна среда от качествени хора, с които да се споделям. Седя си сега вкъщи, пия си любимия чичо, пуша си ръчно свита цигарка, а Нечо свири на китара Grace is gone на Дейв Матюс до мен. Моментът е съвършен и поради това безкраен.

ако успееш да се абстрахираш от селянията (както си успял във Вегас), ако успееш да се заобиколиш само с качествени хора, ако успееш да чуваш китарата и навън, кажи ми как става, мамка му!
ама добре дошъл... със сълзи и гръм...

Привет и от мен....Тук не е чак толкова лошо, даже повече ще ти хареса!

си струва да се живее! Дбре дошъл и приятни любими занимания:)

ха наздраве, драконе! тия дни ще се включа в пеенето/пиенето

Два месеца и половина е много време. Как ли ще се чувстваш след две седмици...
Дали няма да ти липсва Вегас. Всичките ми познати и приятели като си дойдат и на втората седмица започват да нервничат и искат да си тръгват.
Но ти си различен и съм сигурен , че времето няма да ти стигне :)
Поздрави!

Биографичен разказ за мен :)))
Само дестинацията не е Вегас :)
Човек, преминал през това и с подобна вътрешна нагласа, възприема и тукашната "селяния" вече по-различно..... нещо като "вижда през нея" :) ...главното и определящото си остава "вътрешната епичност" - въпреки битовите премеждия и др.под.
Приятно прекарване в България!

Благодаря за приветствията, другарчета. Лятото в БГ ще е епично по своеобразен начин. Оле.

честито прибиране..
селенията всеки гледа, изтрива или сменя кожите по-добре от хамелеон или змия...
да видим какво ще намериш този път под кожите в България....
Весело лято и до скоро, пък остави няколко чичовци за нас - предпочитам американския президент

За бившия Бушмил ли говориш ;)
Аз си карам на чичо Джак.

Родината е като зодиакалния знак - дава ти се веднъж, а влиянието й се простира доживот.

Добре дошъл, Нав!

...и се чувствай така, както "Камъкът си тежи на мястото!" :)

Когато нашият ангел -хранител ни праща послания той звалийката не подбира вестителя ,от нас зависи дали ще ги разберем,а в това отношение ти като че ли имаш боабабски способности.Нека да е лято -в душите ни ,.тук си е хубаво...

Мерси другарчета, това ще бъде славно лято :))

Добре дошъл! :) Чак си представих дракона на Щастието и Атрею като четях.. Много ЖИВО пишеш, както винаги.

(Живо е с caps lock, не защото викам, а защото е с по-различен тон от другите думи. & btw се присъединявам към 6. напълно)

Поздрави,
Свети

Да, де да - дракона на късмета..

Човеко, човеко, докато имаме блогове сме все още само наблюдатели, до съзерцанието има още бая игра, гордостта ни е малко в повече, за сметка на ниското самочувствие и матричните комплекси, добре боравиш с мислите си,...за сега, тия "акценти" и "залъгалки" са наистина висш пилотаж на мисълта, но някак си в физиономията на снимките ти липсва, одухотворенността, харизмата, чувствеността, на мъдрия човек, така че , за сега си само ПИЧ и половина, и то без вкус. Естетиката е висшето образование за духа, или, който не е чел да го ду...:), между другото още не мога да разбера Кант/Хегел е пич, като теб/. а ти

Неспособността да четеш в контекст е типична повече на мъжете. Попрочети ме по-обстойно и ела да си говорим пак. А иначе подобен коментар, дори и в случай на абсолютна правота, говори за проблеми с егото. Мъдрите хора не критикуват, а предоставят среда за израстване, вдъхновяват и се усмихват на човешката закономерсност. И тъй като коментарът ми започва да прилича на това, което критикувам в твоя, ще кажа само, ако имаш какво да ми кажеш, можеш да ми го кажеш на кафе в следващия месец и половина. Аз умея да слушам и да се уча. navivonavi@abv.bg

Нямам претенцията да се съм пич, но пък добрия вкус ми е признат от много хора с добър вкус ))

Много хубаво сравнението с Атрею ;)

Ми аз съм си дърт Енде фен.
:)

Свежо, интересно, вдъхновяващо и мъдро! Благодаря ти за това епично четиво! Бъди здрав и пиши!