Постинг
18.09.2009 08:58 -
Тарковски
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 14985 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 20:16
Прочетен: 14985 Коментари: 45 Гласове:
13
Последна промяна: 18.09.2009 20:16
Има хора, които сякаш не са от този свят, които живеят с ценности и идеали, различни от общоприетите. Тези хора обикновено са се откъснали от влиянията на социално-културните условности и порядки (определящи поведението и мисленето на повечето хора), отхвърлили са робството на общественото мнение и са поели по пътя на собственото си сърце, често с цената на самота и неразбиране (дори когато всички ги харесват). Хесе нарича такива хора степни вълци, а Маркес – осенени от небесен дух. И наистина, подобни личности са сякаш обладани, те никога не скучаят, а всяко тяхно действие изглежда част от по-мащабна картина. Каквото и да вършат, влагат всичко от себе си и затова плодовете на труда им светят с красотата на една изразена автентичност. Да си в присъствието на такъв човек е вдъхновяващо само по себе си, в теб се надига някакъв безпричинен ентусиазъм, спираш да си правиш сметки за утре и анализи на вчера, и се потапяш в света на сега с усещането, че всичко наоколо е наситено и свежо. Когато те гледа в очите, той поглежда в същността ти и те вижда какъвто си, а не какъвто те обрисуват социалните представи за красиво и грозно, за добро и лошо. Тогава в теб приижда усмивка от усещането за споделеност и обменена индивидуалност. Дори понякога ти се приисква да надрастнеш живеенето за собствен комфорт и лично удоволствие, да застанеш до този човек и да се посветиш на някаква велика кауза – да създаваш произведения на изкуството, да помагаш на околните, да разпространяваш светли идеи или просто да надрастваш себе си с всеки нов ден.
Паметта ми задържа само онова, от което имам нужда. Никога не помня нещо, което може да ме нарани или обърка. Това не означава, че не осъзнавам нещата. Просто паметта ми е избирателна. Задържа само определени неща, независимо от волята ми. Не бих казал, че имам добра памет, обратното. Малко са конкретните неща, които помня, но имам силен емоционален спомен за нещата. Спомням си чувства, а не хора, срещи и ситуации.
За да бъде един актьор убедителен на екрана, той не трябва да е просто разбираем, а да е истинен, искрен. Истинноста рядко е лесно разбираема. Тя винаги дава особено усещане за форма, за завършеност. Тя е уникално преживяване, което нито може да бъде раздробено на съставни части, нито да бъде докрай обяснено.
Има два типа режисьори. Едните се опитват да пресъздават реалността, да имитират света наоколо. Другите са тези, които създават собствен свят. Вторите са поетите в киното. Заради това и имат трудност да лансират филмите си сред широката публика. Защото публиката е свикнала с един условен, несъществуващ свят – отговарящ на нейните вкусове и очаквания. Тези режисьори винаги са се съпротивлявали на това, че вкусовете на публиката са решаващият фактор. Не защото искат да са неясни, а защото искат да слушат тайно, да подслушат онова, което е най-съкровено и дълбоко в онези, които наричаме публика.
Вярвам, че за да определим изкуството, трябва да си отговорим на един по-голям въпрос – Защо съществува човекът? Трябва да изпозваме времето си на Земята, за да съзреем духовно, да се извисим. Това значи, че изкуството трябва да служи на същата цел. Ако бях избрал друг смисъл в живота си, щях да виждам изкуството по различен начин, и нямаше да направя същите филми.
Някои искат изкуството да бъде образователно както всички интелектуални и духовни дейности. Аз изобщо не вярвам в образованието, в познанието. Знанието само ни отдалечава от знаенето. Колкото повече узнаваме, толкова по-малко знаем. Толкова надълбоко навлизаме, че губим общия поглед върху живота и света.
Изкуството служи да извисява човека духовно. Помага му да надрасне себе си чрез свободната си воля.
За мен един такъв осенен човек е Андрей Тарковски. Филмите му са малко, но във всеки от тях се усеща стремежът към перфектна форма и хармония, търсенето на абсолютната истина, възвеличаването на идеала. Преди години гледах документален филм за него и на живо ме тресна още повече. Абсолютно луд човек, казах си и се влюбих. Трескав, искрен до бруталност, неуморно преследващ визията си за филма, понякога груб към околните, от фрустрация, че не могат да видят картините в очите му. Харесвам провлачените му кадри, които могат да продължат пет минути, абсолютно съзерцателни моменти, в които човек осъзнава доколко живее по инерция и навик, и се замисля над света и себе си. Разбира се, подобни филми са немислими в днешно време, защото оборотите на живота (навика) са станали толкова високи, че ако човек излезе от автоматизираното си поведение за момент, изпада в шок или отегчение. Затова като посвещение за този голям човек, ще постна тук няколко цитата от книгата му ‘Време във времето – дневниците на Андрей Тарковски’ (май). Нека ни напомнят какви можем да бъдем.
‘Няма спомен за минали неща. Нито ще има спомен за нещата, които ще дойдат с настъпващото.’
Еклесиаст
На пръстена на цар Соломон е написано „И това ще мине”. Но аз искам да посоча обратното, как времето е навито наопаки. Времето не може да изчезне без следа, защото е субективна, духовна категория. Преживяното време се утаява в душата ни като опитност. В известен смисъл миналото е много по-реално или поне по-устойчиво от настоящето. Настоящето се изплъзва като пясък между пръстите и придобива материална плътност само в спомена.
Изключително важно и същевременно трудно е да превърнеш оператора, сценичния дизайнер и всеки друг, работещ по филма, в партньор, в сътрудник в твоя план. Всеки от тях трябва да бъде повече от служител, да участва като творец по свой собствен начин и да може да споделя всички твои чувства и мисли.
Кино образът е просто наблюдение на фактите от живота във времето, организирани според устройството на самия живот и съблюдавайки законите на времето. Погледът ни гледа избирателно. Оставяме във филма само онова, което е част от същността на образа. Образът става автентично кинематографичен, когато, наред с всичко друго, не само оживява във времето, но и времето о
Паметта ми задържа само онова, от което имам нужда. Никога не помня нещо, което може да ме нарани или обърка. Това не означава, че не осъзнавам нещата. Просто паметта ми е избирателна. Задържа само определени неща, независимо от волята ми. Не бих казал, че имам добра памет, обратното. Малко са конкретните неща, които помня, но имам силен емоционален спомен за нещата. Спомням си чувства, а не хора, срещи и ситуации.
За да бъде един актьор убедителен на екрана, той не трябва да е просто разбираем, а да е истинен, искрен. Истинноста рядко е лесно разбираема. Тя винаги дава особено усещане за форма, за завършеност. Тя е уникално преживяване, което нито може да бъде раздробено на съставни части, нито да бъде докрай обяснено.
Има два типа режисьори. Едните се опитват да пресъздават реалността, да имитират света наоколо. Другите са тези, които създават собствен свят. Вторите са поетите в киното. Заради това и имат трудност да лансират филмите си сред широката публика. Защото публиката е свикнала с един условен, несъществуващ свят – отговарящ на нейните вкусове и очаквания. Тези режисьори винаги са се съпротивлявали на това, че вкусовете на публиката са решаващият фактор. Не защото искат да са неясни, а защото искат да слушат тайно, да подслушат онова, което е най-съкровено и дълбоко в онези, които наричаме публика.
Филмите са част от живота ми. Всеки филм за мен е съдбовен избор. Има много хора, които разграничават филмите от живота си, във филмите казват едно, а в живота правят друго. Аз не мога така, за мен киното не е работа. Всеки филм е моя постъпка.
Вярвам, че за да определим изкуството, трябва да си отговорим на един по-голям въпрос – Защо съществува човекът? Трябва да изпозваме времето си на Земята, за да съзреем духовно, да се извисим. Това значи, че изкуството трябва да служи на същата цел. Ако бях избрал друг смисъл в живота си, щях да виждам изкуството по различен начин, и нямаше да направя същите филми.
Някои искат изкуството да бъде образователно както всички интелектуални и духовни дейности. Аз изобщо не вярвам в образованието, в познанието. Знанието само ни отдалечава от знаенето. Колкото повече узнаваме, толкова по-малко знаем. Толкова надълбоко навлизаме, че губим общия поглед върху живота и света.
Изкуството служи да извисява човека духовно. Помага му да надрасне себе си чрез свободната си воля.
В основата си, хората на изкуството творят не с идеята да кажат нещо на някого, а като израз на желанието си да служат на хората. Изумен съм от творци, които смятат, че сами изграждат себе си, че въобще е възможно това. Защото съдбата на артиста е да приеме, че той е продукт на времето си и хората, сред които живее. Както казва Пастернак - "Будувай, будувай, творецо. Не потъвай в съня. Ти си заложник на вечността и пленник на времето."
Задачата на режисьора е да възпроизведе живота – движението му, противоречията, динамиката и конфликтите. Негов дълг е да разкрие истината, която е видял, дори когато не всеки намира тази истина за приемлива. Разбира се, един творец може да загуби пътя си, но дори грешките му са интересни, когато са искрени. Защото те проектират вътрешния му живот, живот на странстване и борба, в които външният свят го е хвърлил.
Грешка е да се говори за твореца и неговия субект. Всъщност субектът расте в него като плод и започва да изисква изразяване. Това е като раждане. Поетът няма с какво да се гордее. Той не е господар на ситуацията, а слуга. Творческата работа е единствената му форма на съществуване. Всяка негова творба е като постъпка, от която не може да се отрече. Защото той знае, че ходът на събитията, такъв, какъвто е, е закономерен и нужен, съдържащ се в природата на нещата. Творецът трябва да има вяра в идеите си, защото само вярата прониква в системата от образи, която е системата на живот.
За да построи мизансцен, режисьорът трябва да работи от психологическото състояние на героите към вътрешната динамика и настроението на ситуацията. И да върне всичко към истината на единния, непосредствено наблюдаван факт и неговата уникална същност. Само тогава мизансценът постига специфичната многоизмерна значимост на истината.
"За всяко нещо има причина, и време за всяко дело на земята. Време да се живее и време да се умре. Време да се сади и време да се изкоренява. Време да хвърляш камъни и време да събираш камъни."
Еклесиаст
1.
анонимен -
Дали можем да бъдем?
18.09.2009 09:31
18.09.2009 09:31
Искаме ли да бъдем такива или само следим с тъга полета на летящите хора!:)
Благодаря за постинга!
Приятен ден!
цитирайБлагодаря за постинга!
Приятен ден!
и можем.
Поздрави ))
цитирайПоздрави ))
Най ми хареса- Знанието само ни отдалечава от знаенето. Поздрави на най-знаещото момче.
цитирай
4.
анонимен -
A.
18.09.2009 12:44
18.09.2009 12:44
Огледало положително е най-интровертния му филм, ако почна да пиша за него няма да ми стигне дигиталната хартия - но богатата символика има паунова опашка от тълкувания.
всеки бодва по едно перо. аз за себе си съм боднала десетки. голям филм. именно стихчетата в него са няколко от тези пера.
и горящата къща с нарочно засиленото пукане на умиращото дърво в звуковата писта. природата е главен актоьр при Таркъса. и по-точно реакциите й на човешките отношения. преплитането. дърветата, плаващите храсти, огънят. такива работи.
скоро гледах док. филм за него. Тонино Гуера каза, че, цитирам по памет - който в живота си не е срещнал човек като Тарковски, е загубил..
може и да е прав. той е бил голям егоцентрик, наистина. това не ми пречи, обаче, да имам само два, три негови филма - така де, просто за цвят.. в кръга на шегата, разбира се:)
цитирайвсеки бодва по едно перо. аз за себе си съм боднала десетки. голям филм. именно стихчетата в него са няколко от тези пера.
и горящата къща с нарочно засиленото пукане на умиращото дърво в звуковата писта. природата е главен актоьр при Таркъса. и по-точно реакциите й на човешките отношения. преплитането. дърветата, плаващите храсти, огънят. такива работи.
скоро гледах док. филм за него. Тонино Гуера каза, че, цитирам по памет - който в живота си не е срещнал човек като Тарковски, е загубил..
може и да е прав. той е бил голям егоцентрик, наистина. това не ми пречи, обаче, да имам само два, три негови филма - така де, просто за цвят.. в кръга на шегата, разбира се:)
5.
анонимен -
мечо кух
18.09.2009 13:13
18.09.2009 13:13
........и щастие за всички даром
цитирай
6.
анонимен -
Душата ми пее, душата ми танцува. ...
18.09.2009 13:15
18.09.2009 13:15
Душата ми пее, душата ми танцува. Ха-ха-хо, ха-ха-хо и дори ще обясня защо. Всичко започна откакто наскоро прочетох една книга - подариха ми я за рождения ден. Най-сетне се чувстам излекувана и отново мога да летя. Усещането за споделеност и съпричастност не подлежи на описание. Дори няма да се старая. Но ще продължа: обградена съм от близки приятели, с които си говорим на един език, но живота ежедневно те среща и с много други, други, други. Аз проблем с общуването нямам, ама никакъв, но различните езици ме тормозят - особено превода, досущ като автоматичният превод в гугъл(ти имаш предвид квартал, а то го превежда тримесечие, върви се разбери). И когато повечето хора около теб разбират квартала за тримесечие, започваш да си мислиш, че не си много нормален. И така, когато това се превърна в последно време в ежедневие, душата ми започна да боледува - все пак тя се интересува от нейните потребности и околният свят изобщо не я вълнува. Дадох и едни "лекарства", други лекарства, но тя продължаваше да киха и да кашля - с чувство, като инфлуенцата при кучетата. Започнах да се притеснявам сериозно за нея. Облегнах се на вярата. Помолих се горещо. И Господ чу молбите ми. Сега душата ми е излекувана, усмихната, яхнала вихъра ... Хубаво ми е да я гледам така. Радвам и се. Днес отворих блога на селф, прочетох обичам София, а отдолу Пилар Торес. В този момент звъни телефона ми. С точно тази мелодия. Усмихнах се - колко малко му трябва на човек. Затова Благодаря. Благодаря ви, че ви има и дори и никога да не се срещнем в реалността съм безкрайно щастлива, защото знам, че сте някъде там.
P.S. Много се извинявам за ужасно неподредения изказ, но емоцията взе връх и прескочи търпението ми да се изразявам. Но тук мога да си позволя този лукс, защото знам, че ти ще ме разбереш, когато кажа тримесечие.
Поздрави: Руми
цитирайP.S. Много се извинявам за ужасно неподредения изказ, но емоцията взе връх и прескочи търпението ми да се изразявам. Но тук мога да си позволя този лукс, защото знам, че ти ще ме разбереш, когато кажа тримесечие.
Поздрави: Руми
http://zhekov.pero-publishing.com/profesionalna-biografiia/2007070716/prevodi/arsenii-tarkovski-i-drugi-ruski-poeti-v-prevod-na-svetlozar-gekov.html
цитирайИстинноста е осезаема, дори не е необходимо, че даже е... противопоказно :D да е разбираема. Самото осмисляне вече би я преобразило в неистинност или би я облякло в излишество. Сетивата са достатъчни за нея, да са отворени, за да я попиват. Истинността е горивото, което така упорито заместваме с "алтернативни" истерични източници на жизненост.
цитирайче цялото си го писал ти, но после (а и заради кинематографичния отенък) си казах: "О Боже, това е писано от много по-"луд" от него! :)))
Поздрав от дъждовна София!
цитирайПоздрав от дъждовна София!
аз съм овладяно луд. Онзи е бил наистина труден за общуване ))
цитирайМай само това не съм му гледал. Обичам да си пазя разни хубави неща за в бъдеще.
Поздрави.
цитирайПоздрави.
Благодаря ти за хубавите думи, дано не си единичен случай :)
цитирайкoгато говорим за Тарковски (или Тарковский на руски) не може да не споменем и шедьовърa - "Сталкер".
цитирай
14.
анонимен -
не по тази статия
19.09.2009 18:30
19.09.2009 18:30
Купих си книгата "Смешна метафизика". Благодаря за "логоманевризмите", за охлювите, за магията и дуендето :) За различните гледни точки, за тишината. Сега те чувствам близък и "Ти" благодаря.
цитирайИ аз ти благодаря, защото този коментар ме накара да се почувствам споделен и усетен. Издаването на книгата си струваше дори само заради това.
Поздрави. Бъди добре дошъл/а и в блога.
Нав
цитирайПоздрави. Бъди добре дошъл/а и в блога.
Нав
това за избирателната памет. напомни ми на някого;)
хай прегръдка
цитирайхай прегръдка
Голямо нагушване и на теб, къдрокоске.
цитирай
18.
анонимен -
“We’re all Time’s captives, hostages to Eternity” - Boris Pasternak и аз си го бях извадила този цитат :)
24.09.2009 20:51
24.09.2009 20:51
Много хубав цитат!
"Истинноста рядко е лесно разбираема. Тя винаги дава особено усещане за форма, за завършеност. Тя е уникално преживяване, което нито може да бъде раздробено на съставни части, нито да бъде докрай обяснено."
- Защото за всеки един човек, който е поел пътя на сърцето, тя е различна, както всеки един човек е.
Не може да бъде обясненa напълно докрай на когото и да било друг. Точно по начина, по който щастието не може никога да бъде напълно споделено, защото за всеки един човек, то се състои в различни неща..
Обединяващото е, че да се докоснеш до всеки един такъв човек - винаги и винаги е единствето по рода си преживяване.
И абсолютно всеки път е различно..
Това за искрените греши е много хубаво :)
Само не съм напълно съгласна, че творецът е слуга, звучи ми малко мазо.. sorry
И Еклисиaст ми е малко.. прекалено съвършен идеал. (Макар да е прекрасен.)
Мисля, че е важно да помним, че трябва да се стремим към идеалите си, но не на всяка цена. Някои неща се случват във времето си, сe по-голяма мърдрост, отколкото бихме могли да вложим сами.
Творецът, както слуга, така е и активна част от процеса..
Творецът трябва да вярва в идеите си, но е хубаво да има представа и за останалата част от света.
Може би не за всеки правилният отговор е да се развива и да става нещо по-висше. Може би за някои хора, правилният отговор просто е друг.
& Mоже би творецът би бил по-силнa и завършена цялост, ако може - не само на думи, но и в себе си, да приеме това.
Дано не съм била досадна с разсъжденията си..
Свети
цитирай"Истинноста рядко е лесно разбираема. Тя винаги дава особено усещане за форма, за завършеност. Тя е уникално преживяване, което нито може да бъде раздробено на съставни части, нито да бъде докрай обяснено."
- Защото за всеки един човек, който е поел пътя на сърцето, тя е различна, както всеки един човек е.
Не може да бъде обясненa напълно докрай на когото и да било друг. Точно по начина, по който щастието не може никога да бъде напълно споделено, защото за всеки един човек, то се състои в различни неща..
Обединяващото е, че да се докоснеш до всеки един такъв човек - винаги и винаги е единствето по рода си преживяване.
И абсолютно всеки път е различно..
Това за искрените греши е много хубаво :)
Само не съм напълно съгласна, че творецът е слуга, звучи ми малко мазо.. sorry
И Еклисиaст ми е малко.. прекалено съвършен идеал. (Макар да е прекрасен.)
Мисля, че е важно да помним, че трябва да се стремим към идеалите си, но не на всяка цена. Някои неща се случват във времето си, сe по-голяма мърдрост, отколкото бихме могли да вложим сами.
Творецът, както слуга, така е и активна част от процеса..
Творецът трябва да вярва в идеите си, но е хубаво да има представа и за останалата част от света.
Може би не за всеки правилният отговор е да се развива и да става нещо по-висше. Може би за някои хора, правилният отговор просто е друг.
& Mоже би творецът би бил по-силнa и завършена цялост, ако може - не само на думи, но и в себе си, да приеме това.
Дано не съм била досадна с разсъжденията си..
Свети
съгласен с гледната ти точка.
:)
цитирай:)
любопитен Жифу наднича в кошничката с кино, музика и тн.. бъдещности и знае какво невероятно количество чудати лакомства има там, ахъм, поздрав, и от моята страничка за слънчевите момичета и момчета:))
цитирайЕ-хе, чудно е това Жу! :)
цитирайПоздрави и на теб, Анджи, радвам се, че текстът ти е харесал.
:)
цитирай:)
играем в момента на думи - 44.. - са! http://dumi.wordpress.com/lekspe1/list_of_words/
..
а аз успях да изсмисля това:))))
...
чупя дъжд в таратора,
зеленото -
в -
нас
лято
то - натрошено,
изпуснато като -
хляб
отгоре
вълнувам
небе
денят -
рохко яйце
бавно
потъва ухо
то
ми
във -
жълтъка
кръвта - маяк,
пътуващ като
накъсана линия
кръст е -
това
което се случва
непременно
тогава,
когато
тялото ми е -
маслина
по спиралата на
шапка -
улица
без
име.
напукан семафор
стои далечен
като
бодлива тел.
Любовта без смях е като -
небе
то
в
хотелска стая.
Луната е само -
метафора,
стъкло
то
реже
пътят -
смешен рагтайм
отвътре - навън..
хапещ асансьор
смехът на всички гъби е -
заседнал
забравям
дали прах вързан за облак -
в игра на криеница -
с тебешир
рисуват Дом?
помагайте с останалите :))
цитирай..
а аз успях да изсмисля това:))))
...
чупя дъжд в таратора,
зеленото -
в -
нас
лято
то - натрошено,
изпуснато като -
хляб
отгоре
вълнувам
небе
денят -
рохко яйце
бавно
потъва ухо
то
ми
във -
жълтъка
кръвта - маяк,
пътуващ като
накъсана линия
кръст е -
това
което се случва
непременно
тогава,
когато
тялото ми е -
маслина
по спиралата на
шапка -
улица
без
име.
напукан семафор
стои далечен
като
бодлива тел.
Любовта без смях е като -
небе
то
в
хотелска стая.
Луната е само -
метафора,
стъкло
то
реже
пътят -
смешен рагтайм
отвътре - навън..
хапещ асансьор
смехът на всички гъби е -
заседнал
забравям
дали прах вързан за облак -
в игра на криеница -
с тебешир
рисуват Дом?
помагайте с останалите :))
http://www.youtube.com/watch?v=rsG0AgsN4LU&feature=related
цитирайЛюбовта без смях е като небето в
хотелска стая.
Това особено ме грабна.
Поздрави и успех в играта :)
цитирайхотелска стая.
Това особено ме грабна.
Поздрави и успех в играта :)
готска мома. аз пък се захласнах ей по това танцувално парче.
http://www.youtube.com/watch?v=6Yqr2LtriSQ
Поздрави :)
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=6Yqr2LtriSQ
Поздрави :)
очи от парчето)) имам чувството че ако ги затворя ей сега ще мине Тарковски и ще ме тупне по главата с една двойка))) че е чудат - чудат е амъ пък кефи.)
цитирай
28.
анонимен -
Е, това не е истина
29.09.2009 13:43
29.09.2009 13:43
Здравей Нав,
Току що прочетох Нагласата и историята ти за изпуснатия самолет. Здравей в клуба! Тази година на път за лятната си почивка в Турция - познай какво стана - изпуснахме си самолета, защото съм гледала едно, но съм решила друго и докато блажено сме си спяли, той блажено си е излитал. Всичко приготвено - багаж, деца, абе каквото се сетиш. Разказах на всички и открих, че един приятел, с когото се запознахме покрай кучето, което си взехме наскоро и той си изпуснал тази година самолета. Имено на него четох откъси от твойта книга в 7.30. сутринта. А аз си мислех, че това просто само на мен може да ми се случи.
Поздрави и пожелания за много хванати самолети и още много други хубави неща! :))) Руми
цитирайТоку що прочетох Нагласата и историята ти за изпуснатия самолет. Здравей в клуба! Тази година на път за лятната си почивка в Турция - познай какво стана - изпуснахме си самолета, защото съм гледала едно, но съм решила друго и докато блажено сме си спяли, той блажено си е излитал. Всичко приготвено - багаж, деца, абе каквото се сетиш. Разказах на всички и открих, че един приятел, с когото се запознахме покрай кучето, което си взехме наскоро и той си изпуснал тази година самолета. Имено на него четох откъси от твойта книга в 7.30. сутринта. А аз си мислех, че това просто само на мен може да ми се случи.
Поздрави и пожелания за много хванати самолети и още много други хубави неща! :))) Руми
29.
анонимен -
P. S. Между другото след като вед...
29.09.2009 14:03
29.09.2009 14:03
P. S. Между другото след като веднага се обадих на горката жена от туристическата агенция и и се наложи да ходи на работа в неделя заради мен, успяхме да се качим на последните 4-ри места в самолет след два дена. Нещо почти невъзможно на практика. Но както знаем няма невъзможни неща ... В крайна сметка попаднахме на много по-прекрасно място от това, което бяхме пропуснали и ни настаниха в апартамент, тъй като имали свободни в момента, два пъти по-скъп от това за което бяхме платили. И разбира се прекарахме чудесно! Накрая като се прибрахме платихме само някаква символична глоба, за лукса да летиш, когато си решиш. И разбира се - цветята, бонбоните и питието, които бяха от сърце и огромна благодарност към женичката, която прояви такова разбиране към скромната ми персона. Голяма Веселба. Р.
цитирайВ синонимния речник на Нав чудат значи хубав :)
И аз не затварям очи, за да не изпусна някоя рядка птица.
Поздрави ))
цитирайИ аз не затварям очи, за да не изпусна някоя рядка птица.
Поздрави ))
той клубът със сигурност не е малък. По-скоро са рядкост хората, които могат да се посмеят на собствен гръб и да знаят, че често такива неща са за добро.
:)
цитирай:)
то ако не накълве точно Тарковски ква рядкост ще е?)))) трябва да го погледна тоя филм, странно е начоплен и ми дойде любопитно. а аз именно - странно - имах на идея за - чудат)) ако дам за пример гаджето ми, смисълът направо отива към "чалнат" по (един друг виртуоз Станиславски) ама нали си ми е моят убавец......и аз - Квак! абе....да))
цитирайЩе ме скъсате от смях. :) Ку!
цитирай
34.
interesen -
Страхотно
02.10.2009 21:05
02.10.2009 21:05
Тарковски ми е любим режисьор :)
цитирай
35.
анонимен -
:)
06.10.2009 17:44
06.10.2009 17:44
cleary написа:
предназначението на изкуството е в това да ни провокира да намираме и преживяваме, нещо, което аз откривам именно в това "странен" - различен, чудат, което осъзнавам у Станиславски, Вахтангов с някои уговорки и Лий Страсбърг и като - хубав, не като за моден каприз на времето (какъвто е и акцентът на темата), а в една действителност, която превръща природата и градът в пустиня, хората в лишени от чувствителност същества, а отношенията между тях в сметище на фалшиви страсти.. ужасяващ е не толкова фактът, че човек се чувства сам сред другите и с най-близките си, колкото че дори да срещне сроден на него споделеността се оказва невъзможна. човек все пак има избор – да приеме, че проявата на човешкото в него е болест, той е - "чалнат", а животът е всичко, което се случва извън него, т.е. да престане да бъде чувстващо същество:))
о, да, филмът е от тези тарковщинки, които могат единствено да бъдат гледани, видяни, слушани без някога да бъдат изгледани, провидяни, изслушани, защото са толкова многопластови, че всеки досег доизгражда представата ни за тях с нови и нови нюанси, детайли, образи, идеи. поради неизчерпаемостта им за тях е трудно да се говори или пише и всеки опит да бъдат обхванати в цялата им дълбочина е обречен на провал.. поздрави, ж.:))
лингвинистично неразбирателство явно, привет))))) уважавам режисьорския гений на Тарковски. но не ми говори.
да кажем...въпрос на ключов бъг. файър-уолът ми не бачка, не хваща емоционалните вируси. а за червеите на съмнението - да не говорим! браузерът ми не е настроен да блокира поп-ъп, а опитите ми да ползвам пиър-ту-пиър са ме напълнили със софтуерни буби които стресират цялата ми операционна система... на всичкото отгоре, всеядността на любопитството ми "а какво ще стане, ако...?" ми стапя почти целия хард...и сега влизам във фаза на ремонт, ъпгрейд и ъпдейт. тичаааам!))
p.s. някой да ми е срещал джапанките? разменям ги за шапка с перце P;
цитирайда кажем...въпрос на ключов бъг. файър-уолът ми не бачка, не хваща емоционалните вируси. а за червеите на съмнението - да не говорим! браузерът ми не е настроен да блокира поп-ъп, а опитите ми да ползвам пиър-ту-пиър са ме напълнили със софтуерни буби които стресират цялата ми операционна система... на всичкото отгоре, всеядността на любопитството ми "а какво ще стане, ако...?" ми стапя почти целия хард...и сега влизам във фаза на ремонт, ъпгрейд и ъпдейт. тичаааам!))
p.s. някой да ми е срещал джапанките? разменям ги за шапка с перце P;
Джа-апанки, джапанки моля!!! И едно свободно чадърче има... :)
А тия софтуерни буби са наистина хищни гадинки. Срешу тях са нужни крайни решения, или бягаш от пиър-ту-пиър мрежата, или просто ограничаваш бубичките до минимум. :) И вземи смени антивирусната! :))
цитирайА тия софтуерни буби са наистина хищни гадинки. Срешу тях са нужни крайни решения, или бягаш от пиър-ту-пиър мрежата, или просто ограничаваш бубичките до минимум. :) И вземи смени антивирусната! :))
.......:)
цитирайжу.. като се наспиш ставаш друг човек:))
ъм, това фото не беше ли онова, на което си след като тресна мълнията? и после три месеца кьорав облак не се завъртя в района.. къф зор беше докато убедим природата, че повече няма да правиш така, питаш ли ни.. ъм сега да не ме обвиниш, че правя некфи намьеци. нье. но какво ще кажат от Нешънъл като те видят отново само по джапанки, шапка и островърха пръчка в ръка? (то и в синонимния речник на нав това би означавало - спам..:))
несретно ни е обаче дето е нужно да отбелязваме точно тези ми ти уточнения ужким сте таквъз видна литературна гражданка! не вий ли срам?:))
цитирайъм, това фото не беше ли онова, на което си след като тресна мълнията? и после три месеца кьорав облак не се завъртя в района.. къф зор беше докато убедим природата, че повече няма да правиш така, питаш ли ни.. ъм сега да не ме обвиниш, че правя некфи намьеци. нье. но какво ще кажат от Нешънъл като те видят отново само по джапанки, шапка и островърха пръчка в ръка? (то и в синонимния речник на нав това би означавало - спам..:))
несретно ни е обаче дето е нужно да отбелязваме точно тези ми ти уточнения ужким сте таквъз видна литературна гражданка! не вий ли срам?:))
разправят, че дуелирването баят боляло! я вий, като по - видна, исках да кажа, вярно ли е, пък тогава ще реша дали да се засрамвам най-симултантно)))
аз таз мистерия с "Нешънъл Джиографик" мога да я убисня....те отдавна ни познават от приказките. там ни описват много подробно - как махаме с вълшебни пръчки, как прелитаме от цвят на цвят, омагьосваме принцове и ехехеххехехе...носим онези палячовски шапки, които приличат на фуния с воал на острото. не казвам, че всичко това е пълна лъжа. някои от приказките са започнали по истинска история, която се е случила толкова отдавна, че и най - старите феи не са съвсем сигурни дали по онова време са се разхождали под мълнии или не. освен това, повярвайте ми случката, която съвсем случайно се е превърнала в приказка, съвсем не е била това, което е достигнало до наши дни. сега, обаче не мога да ви доразкажа останалата част от историята, защото съвсем скоро ще загърми и ми се налага незабавно да разгъна вълшебната си пръчица. след някой ден ще продължа, ако не ме е стъпкала някоя и друга домашно препечена питка по пътя..))
цитирайаз таз мистерия с "Нешънъл Джиографик" мога да я убисня....те отдавна ни познават от приказките. там ни описват много подробно - как махаме с вълшебни пръчки, как прелитаме от цвят на цвят, омагьосваме принцове и ехехеххехехе...носим онези палячовски шапки, които приличат на фуния с воал на острото. не казвам, че всичко това е пълна лъжа. някои от приказките са започнали по истинска история, която се е случила толкова отдавна, че и най - старите феи не са съвсем сигурни дали по онова време са се разхождали под мълнии или не. освен това, повярвайте ми случката, която съвсем случайно се е превърнала в приказка, съвсем не е била това, което е достигнало до наши дни. сега, обаче не мога да ви доразкажа останалата част от историята, защото съвсем скоро ще загърми и ми се налага незабавно да разгъна вълшебната си пръчица. след някой ден ще продължа, ако не ме е стъпкала някоя и друга домашно препечена питка по пътя..))
:)) Гонейки медената питка из горите тилилейски съм захапал захарна пръчица, а в едната ръка си чака реда и розово-пухкав захарен памук.
Хиля се ей, жу-та такива! :))))) И дано някоя мълния тресне наоколо да ме стресне, че няма спиране... :))
... Ама разказвайте, разказвайте приказката, чака-а-ам! :)
цитирайХиля се ей, жу-та такива! :))))) И дано някоя мълния тресне наоколо да ме стресне, че няма спиране... :))
... Ама разказвайте, разказвайте приказката, чака-а-ам! :)
... така е. малки са ни отделили от семейната среда и са ни отгледали различни семейства (мен камбоджанци, а жу - индианци от племето чернокраки). в резултат на мимикрията настъпиха и морфологичните промени, различните езици, кокълчета, речници....ама разбирам на къде биеш.)) искаш да се сформира отряд доброволци с хуманни към екологията тук цели и ти да бъдеш главен хуманист с ръководни функции (каквото и да значи това - "съм захапал", "в другата ръка си чака ред...."). такава конструктивна идея си трябваше отдавна. ей затова предлагам всички да станем спамъри. че кво. да могат дасисъсмеятнаволяиразнидругинеща. пък макар и с риск сам да го отнесе. важен е принципът. че кво.))))
пъсъ, оставям много усмивки на нав, темата на Тарковски, гушвам меденките и ти пращам продължението с папагала. ще кацне ей там, на камъните. но не го заговаряй, за да не забрави какво съм казала:))
цитирайпъсъ, оставям много усмивки на нав, темата на Тарковски, гушвам меденките и ти пращам продължението с папагала. ще кацне ей там, на камъните. но не го заговаряй, за да не забрави какво съм казала:))
Камбоджански папагал, кацнал на каменен индиански тотем!!? Е, т'ва вeрно си е рeдка птица!!! :)))
цитирайважното е да бъдеш йестествень..))
цитирайсъбрат ))
цитирайТърсене
