Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2009 12:53 - Все още
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 11543 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 16.03.2009 04:34


Днес си бърках в носа и намерих това. Всъщност имаше един период от 5-6 години, когато пишех непрекъснато и моментално забравях (и забутвах) написаното. Спорадично намирам хвърчащи листове и файлове със забравени неща. Даже не помня да съм ги писал. Хубаво е човек да се връща така ненадейно към себе си. И да се изненадва.


Все още

или изкуството да не правиш нищо


Толкова много не съм преживял . .

Толкова много, че искам да викам . .

Знам, че някъде секундите съдържат векове . .


А в единствена книга можеш да видиш живота . . . ако знаеш как да четеш  . . . във всеки ред . . . особено в този . . . наоколо . .

Тананикам си песен на Тори . . и си мисля . . това е душата на песента . . не онази на диска . . а тази в гласа ми.

Брат ми седи на една аура от мен и играе джедайска игра на компютъра. После аз ще играя, а той ще рисува. Мисля си за тези периоди на пълна празнота, когато изобщо ме няма, потопен съм до безсъзнание в ‘играта’. Те са есенцията на живеенето ми. По същия начин редът се нуждае от хаоса, а материята от празнотата. След като дни наред съм ходил по улиците взрян в лицата на хората, в жестовете на света, в звуците, чел съм и съм разсъждавал над всичко погълнато, трябва да онемея за ден или месец. В това пълно отсъствие на мисъл и личност, парченцата свят, които съм глътнал, се храносмилат, разграждат се на молекули, превръщат се в жизнени сокове. И от първичния хаос на тази субстанция създавам света си, пулсиращ и жив като новородено. Сядам и пиша, извън време-пространството. Пак съм архитект, дирижирам кръвта си. Усмихвам се налудничаво, отвъд настроенията съм. Светът е попара, няма читатели. Аз го вкусвам и пресъздавам. Съвършено потапяне.

Дълъг е този процес на натрупване. Как да обясня на околните дните бездействие. За тях съм безотговорен лентяй. Те не могат да разберат най-голямата ми отговорност. На двадесет и шест не може така, казват, без работа, семейство, житейски амбиции. Даже мен ме обземат съмнения. Какво работиш, питат. Човек, отговарям. Навремето си мислех, че е хубаво да общувам с повече хора на изкуството/науката, притежаващи чувствителност, въображение, изтънченост, ум. Оказа се недоразумение. Във фразата Човек на изкуството обикновено липсва основното. Професия, поза, прищявка на егото, ето какво е най-често изкуството*. Затова се научих да ценя наивните. Те имат философския камък, атомите на душата – естественост и непосредственост.

Двете котки ме затрупват с мъркането си. То е безмълвно, единствено в погледа им. И аз ги обичам. Има красота в тази безмълност. Тишината е телепатия.

Те са всъщност само една котка. Просто така изглеждат на пръв поглед.

Времето се забързва. Мислите ми се разплискват. Врррууууум.

Прелитам над света, търсейки някоя сродна телепатка, но намирам само телета и патки. Затова единствено Двете котки ме прегръщат с погледите си сега . . .

‘Къде да намеря човек, забравил думите, та с него да си поговоря’. Джуан-дзъ ми е по близък от спящото до мен красиво тяло.

Дзен майсторите казват съвършенството е симбиотично. Достигат озарение и го раздават като кладенци. Само така то може да бъде поддържано.

И все пак тя се върти . . върти . . без значение щастливо или не, нехаеща за смърт, величие и безпределна глупост. Неразбран е умрял Галилей. Светът е късоглед за тези думи. Той иска да знае само дали тя е плоска или едрогърда. Нищо повече.

Цял месец бях в ступор, кататония. От този запек, дето не ражда дори хемороиди. Не прочетох книга, не писах, дори не излизах особено. Двайсетината чудесни dvd-та с Куросава и Вендерс си стояха до компа в очакване. Двете котки не ме забелязваха. Само те знаеха, че всъщност ме няма. Наближаваше Великден и тъкмо в този ден реших да се разходя за първи път из София, откакто се върнах от Щатите. Отидох в ‘Писмена’, онази хубава книжарница зад НДК. Прекарах време сред книгите и го ставих да ни смеси в прегръдката си. Прочетох три часа, купих две торбички и се върнах вкъщи. Разхвърлях десетината книги по масата, свих си цигара. Двете котки легнаха в скута ми, както когато искат да им чета. Взех ‘Естествен Роман’ и потънах в естествен флирт с думите. След него отпих от ‘По-малко’ (вярно беше по-малко) и придърпах вечерта.

Денят си отиваше, но аз останах. Жаждата отново бликаше в мен. Да поглъщам, да претворявам. Седнах и надрасках чувството . .

 

Толкова много усещам сега . .

Толкова много, че искам да викам.

Секундите са пълни с векове . .

Ето ме.

 

Двете котки ми се хилят и си смигат. Знаят как да прогонят всяка сериозност и намек за патос. Хилят се и се тупат с лапа по коляното. Когато Буда получил просветление под дървото бодхи, изведнъж станал дебел и не спрял да се смее.


 

image

 

 


* същото важи и за научните среди. Две години сред професори ме убедиха окончателно.



Тагове:   още,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trevistozelena - обожавам
06.03.2009 15:19
обожавам дните бездействие, секундите-часове, а също и "естествен роман", понеже ми го спомни:)
между другото - много приятно летаргично писание
цитирай
2. sunflower - винаги съм се чудила защо Буда е дебел
06.03.2009 16:09
сега май ми светна.

и аз си мислех навремето, че ми се ще да общувам повече, но ..... да .....

също "да" на наивността :)))
цитирай
3. albizia - Ех, да можеше и в моя нос да има такива ...
06.03.2009 21:00
Ех, да можеше и в моя нос да има такива работи! :)))
цитирай
4. nav - :)
06.03.2009 22:32
(:
цитирай
5. dennis - виждам, че пак си ги наредил - бисер до бисер :)))
07.03.2009 13:20
а Галилей е искал точно това да каже...че е безкрайно невероятно да е Плоска, щом се върти ;)))
цитирай
6. sexsi - Ах, спомени, спомини
10.03.2009 23:27
Бравос, Бравос- то и сега наближава Великияден!
цитирай
7. nav - мда
11.03.2009 08:46
dennis - плебиса не разбира от метафори. Но пък това си е за тяхна сметка.

sexsi - този Великден няма да е особено велик, щото съм паднал до нивото на интелектуален академизъм. Но как да обясниш на образовани глупаци, че рационалното съвсем не е най-висшето ниво на възприемане на света. Толкоз години се учих да летя, а сега ме оценяват как ходя.
цитирай
8. sexsi - Eх, ех!!! Цитирам по памет:, , Преди ...
11.03.2009 23:40
Eх, ех!!! Цитирам по памет: ,,Преди хиляди години мъдрецът Мойсей казал, че всичко идва от разума. След това Божият син Христос казал, че всичко идва от сърцето. Един позабравен вече философ Маркс, подчинил всичко у човека на стомаха. След време Фройд свел истината единствено и само до либидото.
И е трябвало да се появи Айнщайн, да погледне разбиращо над очилцата си и да обобщи, че всичко е относително."
Но определено ми харесва, когато Nav седне и надраска чувство!
цитирай
9. nav - :)
11.03.2009 23:55
sexsi - мда, лафът за петимата евреи винаги е актуален :)

engy - добро включване. Споделям напълно гледната ви точка с генро. Мерси за разбирането и вярата в мен :) Страдам от хроничен дефицит на усещащи ме хора.
цитирай
10. анонимен - Мони
16.03.2009 01:53
Ееех, Иване,
Много
те
обичам
(:
цитирай
11. nav - Ееех, Мони, и аз тебе
16.03.2009 04:22
особено когато се сещаш за мен и ме навестяваш виртуално :))
цитирай
12. probe - Удоволствие бе да прочета напис...
20.03.2009 10:37
Удоволствие бе да прочета написаното , изживяното , осъзнатото , надживяното .
цитирай
13. nav - :)
20.03.2009 21:43
Мерсиско, Мучачо :))
цитирай
14. анонимен - Zdrasti Ivanski
15.09.2009 10:11
Ивански, текстът се чете на един дъх, без да е задъхан и патетичен, без да се стремиш да ни натискаш интелектуално ... е тва е ...

Поздрави - Милена /която кара колело и яде сладолед, ако се сещаш/
цитирай
15. nav - мерси, мерси :)
15.09.2009 22:23
подсети все пак старото къде сме се срещали, че от толкоз учене тук не остана място в главата за нормални спомени.

Поздрави на теб и колелото :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358985
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031