Нашата къща има чудесен двор с много поезия в него под формата на изящни мини палми, рододендрони и липса на градински джуджета (те са на екскурзия до Виена). Но най-поетичното в двора е ефирното колибри, което идва всеки ден да смуче от цветчетата на храстите. Колибрито е малко като хайку и най-вероятно всеки път е различно, но поезията в него е една и съща, затова си мисля за него като за едно. То се появява неочаквано и често рисува странни фигури във въздуха, напомнящи ми танца на пчелите. Затанцува ли своите необясвними параболи, издава звук като размахано въже във въздуха. В тези моменти оставям книгата и се заслушвам в скоростта му на живеене. Припомням си, че всеки ден умирам по малко. Мисля си за това как хората се самоизмамват, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо, а всъщност голяма част от нея вече е отминала. Взирам се в мъртвата част от мен и колкото повече се взирам, толкова по-жив се чувствам, защото човек не се страхува от познатото.
Днес колибрито отново дойде, но напразно. Онзи ден снегът стопи цветовете и превърна поезията на двора в декоративен наратив. Повъртя се около храстите, протегна човка в жадно очакване и си отиде. Усетих тръпката му да се гмурне в цветчетата, очакването, почти-екстаза. Тази неосъщестеност ме разтърси и ми създаде усещане за откъсната страница. Сетих се, че преди време братовчедка ми разказваше как правела хранилка за колибри със захар, разстопена във вода. Разтърчах се из захарницата, алхимично я трансформирах в стих, съдържащ смисъла на цвят на храст и видях захарта с нови очи. Не като прозаИчен кондимент, не като бялата смърт, а като част от поезията.
Някой ден ще съумея да видя целия свят като част от поезията.
28.12.2008 11:10
Изящно малко бижу!
28.12.2008 11:40
28.12.2008 11:46
през свят от поезия -
сънуваното вчера
на скъсаната страница.
bemberski - превърна се във врабче с оглед на застудяването или с други думи смени изразните средства в поемата.
анонимен - това с отвързаните устни
през свят от поезия много ми лепна, но предпочитам да го живея, вместо да го сънувам. При мен няма празно.
engy - тоналностите на различността са фрагментация на пълнотата. Влюбените не чуват музиката, а първоизточника. Един гледа преминаващите облаци, друг преминаването.
777 - помахвам ти с мишката ))
28.12.2008 23:02
Аз се чудя кой ми кълве натрошените мисли сутрин и вкарва някакви филми за къщички по дърветата ;))
иначе покрай домата дай и една бяла точка. ще си представя, че е сирен и ще си направя шопска салата. хахаха. поздрав
помниш ли как Майк си забрави текста на тази песен?
http://www.youtube.com/watch?v=eIKdk-sIvtA&feature=related
Аз съм си по пищните неща. Но пък и една троха може да е пищна, така че да не се подхлъзваме по формата.
cleary - чешмичката е точно пред очите ти, не я ли виждаш?
Иначе твърде много ме боли изкълченият крак, за да ми се чете Бретон, Арагон и Цара. Дай нещо по-малко абстрактно, най-малкото за да те различавам от engy.
За новата година ти пожелавам пълнота и споделеност, да живееш във всичко и всички, които срещаш по пътя си.
Поздрави
но пък ето, че днес влязох точно навреме
когато вече ще си родил тези редове
за да ги прочета
ще помня това, докато преминавам през цялата тази "голяма част от нея"
знаех си, че е така, но не знаех, че може така да се опише с думи
ти пак си успял ...
сега ще си вкарам в програмата и това ...
"взирам се в мъртвата част от мен и колкото повече се взирам, толкова по-жива се чувствам, защото човек не се страхува от познатото ..."
... пожелавам ти и през новата година много колибри да кацнат в Градината на Съществото ти и да я пълнят с Поезия ...
а сега една голяяяма лондонска прегръдка от мен:)
имам нужда от вяра, да, толкова ли много личи
ето, сега като почна да се взирам в мен, както ти си го написал, и вече няма да ме е страх толкова много
и хоп, ще го направя ... превзем свят!
феновете не бива да се разочароват
в никакъв случай
най-малкото, те пълнят касичката:)
хайде, и ти имаш Глас, който света чака
всеки от нас е дошъл да Изпее своите песни
всеки по своя Си начин ...
ot vreme na vreme zabravqsh sarceto....
nqkade tam sveta ti namigva - sam si oshte a dali tova e taka...
idvat momentite na toplinata, na used useshtaneto (e iskah da napisha samo useshtaneto ama s tova used e po-dobre) da si si si si si ti v ritama na sveta okolo teb
Za mnogo godini, pak za imennia den - nali na nego ne se kani taka che shte po pod namina ;)
03.01.2009 13:47
в един двор в китай
който също беше поезия
и в който прочетох парфюмът
наблюдавах две водни кончета -
а едното дори ми кацна на пръста)))
чнг, нека бъде по-щастлива и по-вдъхновена от всички предишни
Вдъхновяващо искрене и на теб.
(това колибри и още нещо ми напомниха за The Curious Case of Benjamin Button. Не знам... явно нещо във въздуха...
Интересно, че гледах филма в деня, в който написах това. Много добър.
И аз го харесах!
11.01.2009 02:57
но и аз го гледах.
явно търсиш провокацията
А иначе филмът има толкова общо с късия разказ на Фицджералд, колкото Изкуплението Шоушенк с късия разказ на Стивън Кинг.
Поздрави ;)