Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 12:44 - Да бъда или не
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 6426 Коментари: 18 Гласове:
0

Последна промяна: 28.08.2018 23:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сънувам. Знам, че сънувам, защото само на сън мога да се безпокоя, да бързам, да мисля за битови нужди. Всъщност ме няма. Това не съм аз, а някаква сянка от платоновата пещера, която се представя за мен. Учи по осем часа на ден, сравнява Кант и Лок, ходи на фитнес, закъснява за лекции, поти се в а-климатичната бричка, докато закъснява, от жегата и от закъсняването. В този филм не ценят достойнствата на аристократичното забавяне, не познават теорията на хаоса, не са чели Ланчестър. Вечер сянката седи в тъмното, взира се в зеленото на моравата, там, където светлината се превръща в цвят, и се фокусира върху това да я няма по-наситено. Но днес сянката гледа Last Days на Гюс ван Сант (вдъхновен от живота на Кърт Кобейн) и се стопи в изблик на осъзнаване на нелепостта си. И ето ме отново мен, наситен до разстапяне на арматурата на битието, бълбукащ в термоядрен синтез, обикалящ земята с поглед. Спрял съм времето като Сюзън на Пратчет, пребил съм душевните си таласъми с ръжена, усмихвам се уханно и усмивката ми е екватора.

Утре пак ще ме няма, защото тук хората (ако мога да ги нарека така) живеят на друга честота. Това е свят на повърхности, на двуизмерни апликации, на очи, прожектиращи само един свят. Погледна ли истински някого, се налага после да си слагам лед на погледа, заради удара в бетона.

Съдбата пак ме вози на ролъркостър. Как да не я обичам за това. Затвориха магазина, където бачках нелегално, поради икономическата криза, която пристигна с автобуса в пет преди около година (спечелила зелена карта). А тъкмо бях взел на заем двете бинки на Нечо. Горкият, преживя цяло лято във Вегас, за да ги спести. Такова лято и Данте не си е представял. Сега за да му ги върна, ще преживея най-голямата си партизанщина за последните години. Отивам да живея в офиса в унито. Нелегално. Ще се промъквам вечер към десет, а сутрин ще се изнизвам преди осем. Съвсем мой режим. Има кушетка, колкото половината от мен да спи, хладилник, душове във фитнеса, манджа в студенсткия стол, който може и да е по-евтин, ако се напъне. През деня ще вися в библиотеката над някое от задължителните или не дотам четива. Така или иначе това правя и вкъщи. С местната фауна не общувам, така че и комуникацията ще си остане между мен и вселената. Е, няма как да каня вече Бачето и Светльо на кино вечер, но пък ще тренирам ходене на гости. Дано успея да изкарам така 4-5 месеца, преди да ме усетят. Ще спеставам повече от половината си асистентска заплата, пък и ще се лиша от удоволствието да хвърча над час на ден по магистралата. Не понасям да шофирам. Може би защото съм влюбен във високите скорости. А още ми е рано да умра нелепо.

Мда, в офиса ще е интересно, ще е нещо като в манастир. Строга програма, максимални лишения. Ако откарам така година-две, ще съм най-атлетичния докторант в слънчевата система или поне в слънчевия сплит. Мисля да настигна Кен Уилбър (най-любим философ за 2008, награда златна мишка от канчето на нав), само трябва да кача още десетина кила мускул и да стана два метра.

 

image

Всъщност напоследък се случи едно чудесно събитие. С Нечо ходихме на гости на Ташка и Бомбашка (стари другари от училище) в Сан Фран, най-чудесният град в който съм бил наоколос. Напомни ми за София, обкрачвах го цели три дни, с по един шпагат до Санта Круз и Сан Хосе. Малки улици, пешеходци (това си е направо местна забележителност в щатите), бициклисти на макс, кафененца, китайски квартал с истински китайци, шпрехащи на китайски и пазарящи се в претъпкани магазинчета с мръсна стока, Голдън Гейт, Алкатрас, пословичните трамвайчета по хълмистите улички, мляс, размазах се. Това е град с душа, с гъста атмосфера, миришеща на култура, на личности, на живот. Спомних си как навремето си говорихме с Феликс за София, за бохемската арт атмосфера тук там, за малките мащабите, в които можеш да случиш нещо красиво без опасност да се разсее моментално във въздуха, за градинките и кафенетата, за Пешо гайдаря, малкия сезон в Сфумато, жълтите павета, жълтата къща, жълтите кучета. Липсва ми всичко това.

Във Фриско се налочих с красавици, първо Фрида Кало в цял ръст в музея на модерното изкуство (тази жена е фантастична, любих я три часа), после статуите на Роден в кампуса на Станфорд. Въбоще, наживях се като муха еднодневка и вече не смятам щатите за такава дупка. Някой може с право да попита какво правя тук. Ами просто съм умен, хъхъ, а тук за това плащат добре в унитата. В бг съм се заклел кракът ми да не стъпи в университет (когато се налага, влизам на ръце). Пък и си е предимство да уча в една от най-добрите Психо катедри в страната. Това разбира се си е най-чиста фукня, ама напоследък ми е толкова тъпо, че с това си хвърлям прах в очите.

Всъщност въобще нямам право да се оплаквам. При мен най-добрият полет се получава, когато ми е трудно. Душата ми е фениксова и всяка следваща смърт е прераждане. Как само ще избухна като утро след тази дълга нощ.

Но както и да е, ето малко снимки от Сан Фран за всички другарчета, на които им е домъчняло за мен.

 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

 

 

image

 

image

 

image




Гласувай:
0



1. baruh - Хубави занимания, хубави снимки:)
19.09.2008 15:11
Хубави занимания,хубави снимки:)
цитирай
2. buratino - Нав, така и не можахме да се видим, ...
19.09.2008 20:41
Нав, така и не можахме да се видим, като си беше тук! Но се надявам следващия път да стане!
цитирай
3. self - Браво!
20.09.2008 00:52
много хубав постинг! яката работа дет вика Бачето. ама тоя Нечо много грозен на снимките бре... Кажи му да не носи очила. хаха
цитирай
4. анонимен - бре...
20.09.2008 01:16
к'ва яка тениска извади! Много ти гила, ша знаиш!))Станал си красив някак, пък Нечо - ентелигентен с тоя цайс. Хах. Ми, отива ти Фриско! Това е! Направо си се взимайте с него. Хем, културка Ванче, културкааа!
А иначе и Уилбър изглежда добре човека, даже изкушаващо добре.))))
цитирай
5. nav - :)))
20.09.2008 10:10
Ще видим догодина дали ще се вземем със Станфордът. Добра опция е и Колумбийският в Ню Йорк. И там има културка ))

buratino - дай боже здраве да има, лятото пак ще си дойда, даже за по-дълго, и задължително ще мина през тепетата да пием по десет бири.
Поздрави на теб и половинката ))
цитирай
6. eleni - ехааааааааааааа
21.09.2008 10:38
:))))))))))))
липсваше, ей
цитирай
7. анонимен - Бъди!
21.09.2008 17:44
Бъди заради себе си, защото СИ!!! Сбъдни мечтите си и заради нас, тези които не успяха да бъдат там, поради разни причини!
Бъди!:)
цитирай
8. ugeen - БъдИ! и от мен :))
21.09.2008 18:48
Успех и с призрачните уни преживявания! Вярвам, че ще се справиш:)
цитирай
9. bemberski - Успех. Вярвам, че той не спира да те ...
22.09.2008 09:38
Успех. Вярвам, че той не спира да те съпровожда.
И един технически въпрос - къде ще спи другата ти половина :))
цитирай
10. lava - :)))
22.09.2008 12:10
Ами, тя другата половина е заета непрекъснато с философстване, та не й се налага да спи (аз така да вметна като страничен наблюдател).
Ти си БЪДИ де, ама аз все пак ще стискам палци...
цитирай
11. nav - Mда ))
23.09.2008 20:14
другата половина лежи в лоното на света, в проявяването на нещата, в преживяването. Лежи и се взира в звездите над и под небето.

Поздрави на всички ))
цитирай
12. viki11 - Хубави снимки. Пък сте слънчеви. Не ...
24.09.2008 11:31
Хубави снимки.
Пък сте слънчеви.
Не знаех, обаче, че не шофираме заради една и също причина. То е гласът на разума.
цитирай
13. nav - :)
24.09.2008 19:26
Мда, някакъв глас е със сигурност. И добре, че вика силно.

Поздрави ))
цитирай
14. gioia - :)))
24.09.2008 23:51
а с белите фигури какъв разговор водите, а :)?
цитирай
15. анонимен - wheeeeeen?!
27.09.2008 02:09
Ei vie s taz hamerika ne sprqhte da draznite....ama vikam si parvo nashte da gi pratq da se porazhodqt da zavartq nqkoe jensko che skuka mi e taka i posle i az da se metna s motor izcqlata hamerika.....
цитирай
16. nav - gioia
27.09.2008 07:40
Нещо явно съм затъпял от бачкане и учене напоследък, щот не ти фащам алюзията. Стана ми кофти, чак, хъх.

анонимен 15 - дразним с квото можем. Такъв е животът.
цитирай
17. ugeen - Oт снимката де:) Сигурно това има предвид :)
27.09.2008 12:08
@16
цитирай
18. nav - да бе
28.09.2008 05:36
с малко помощ стоплих. голяма съм тиква, мани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358708
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031