Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2008 14:49 - Пътуване в нещата
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3034 Коментари: 2 Гласове:
1



Тук ще продължа темата за пътуването от предния постинг. Харесвам онези книги и филми, в които движението се случва в дълбочина. Примерно в ‘Лента’ на Ричард Линклейтър трима души седят в една стая през целия филм, динамиката е изцяло вътрешна, едно пропадане в дълбочината на душата, шеметно като скок с парашут.

В ‘Историята на Стрейт’ на Дейвид Линч пък старец тръгва да се сдобри с брат му, който живее в съседния щат (над 500 км) и избира за превозно средство стара косачка за трева. Пътува над три седмици с пет мили в час, което му дава възможност да пропътува вътрешно и разстоянието към прошката, приемането и обичта. Забележителен филм.

Някои книги, в които пътят криволичи едновременно през пространството и през душата са ‘Тримата влъхви’ на Мишел Турние, ‘Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет’ и ‘Лайла’ на Робърт Пърсиг, По Потя на Керуак, ‘Художникът’ на Уилям Уортън. Обичам подобни пътувания. Аз самият пътувам така чрез думите в неща като Гор, Безсмъртие, Отвъд облаците, Дзен на конското лайно, Разходка с Дин, Италия. Ето и още нещо от старите ми пътешествия в нещата. 

 

С вечно чезнещ дъх и очи, слети в пориви, вървя като Антей, дете на Посейдон и Гея, поглъщам света. Ходенето, тази вечна динамика, наситена със затичвания и опиващи почивки, ме придвижва в себе си. Нещата не се повтарят, все новото е пред сърцето ми. Онази свежест, пречистваща ме от умората.

Радостта е подвижна нимфа. Предпочита изворите и чешмите, пред водата в корито. Илюзия е да я хванеш. Тя сменя формата си като облак. Затова видя ли я в ръцете си, я подхвърлям към света и се променям с нея.

Това мое сърце как тупти. Напред, напред, все повтаря в различна октава. Краката ми следват пулса на земята. Неизчерпаем е копнежът да живея, да опознавам. С несекващата симфония на света около мен, с картините по хоризонта, играта на емоциите, как мога да не съм щастлив. Това разнообразие е пълно. Събрал съм се с добра компания.

Падащите листа са сълзите на гората. Сълзи на изживяна радост. В Природата няма нещастие.

Искам и аз да мога да се разлея като това езеро. Да прегърна поляните и цветята им да ме обагрят с аромата си, да ме превърнат в чай. После дълго ще чувствам вкуса им в устата си. Това ще е багажът ми. Всичко свое нося в себе си.

Излъчвам сладост. Аз съм кошер. Мечтите ми, като пчели, събират мед. Мога да нахраня нищетата на света, да подсладя горчивината му. Отпийте, освободете ми пространства. Така ще мога да мечтая още. Нека не общуваме с думи, а с вкусове. Поднесете ми устните си, ще ви ги върна настръхнали.

Косата ми пълзи като бръшлян. От нея също черпя сила. И мога да убия лъв с ръце, да смачкам Фарисеите*. Ток минава през мускулите ми. Чувствам толкова сила, че съм безсилен. Не се сърдете, ако стъпча цветята ви, имам нужда да тичам.

Отпивам къс кристален извор. Тази глътка е свещеният Граал. Само първата глътка е Той. ‘Втората е самотата’. По тялото ми се разлива нов живот. А казват, че амброзията е измислица.

Начупените форми на далечните планини са йероглифи. Съзерцавам ги. Какво ли послание е скрито в този най-стар завет? Ще разбера, ако тръгна към тях, ако ги изживея.

Вижте как се возя на Земята, като на въртележка. Вися отдолу. Махам ви ухилен. Завъртете погледа си, споделете забавлението. Не искайте от мен да бъда отговорен, ‘на скейтборд не може да се внимава’*.

*В легендата Самсон смачква Филистимците, но на мен Фарисеите по ми харесват за мачкане.

* Едно хлапе



Тагове:   Нещата,


Гласувай:
1



1. kiarasoto - ПОДАВАМ ТИ ЯБЪЛКА
15.08.2008 07:44
ТЯ-ЯБЪЛКАТА ПЛОД Е НА РАЗДОРА,
НО КОЙТО Я НАМЕРИ В ДВОРА
И СЪБЕРЕ РАЗРЯЗАНИТЕ ПОЛОВИНИ
ЩЕ СЪБЕРЕ ПАРЧЕНЦАТА ОТ ГЛИНА
И НОВА АНФОРА ЩЕ ВИДИ-НЕОТКРИТА
И ВИНО ОТ ЖИВОТА ЩЕ ОПИТА
ЩЕ ПИЕ ВИНО ДО ЗОРИ
НА ДИОНИСИЙ НОВИТЕ ИСКРИ.
ВКУСИ И НАСЛАДИ СЕ !


цитирай
2. nav - мда
15.08.2008 13:04
Ябълката (в оригинал смокинята), плодът на познанието, казват е пътуване от себе си към себе си, от фрагментарността на информацията към единството на мъдростта.
Стара традиция в училищата е ученикът да подарява ябълка на учителя. Може би за да му напомни, че и двамата учат. Или за да засвидетелства осъзнаване на причините да учим.

Благодаря за ябълката, ще я изям и мляскайки ще опознавам ))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358074
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031