I shall be gone and live,
or stay and die.
                             Shakespear

Влюбен съм в този свят и непредвидимата му красота. Никога не ще ми омръзне да го живея, не мога да погледна друга. Тъкмо реша, че съм опознал цвета на очите му и той ми разкрива нови дълбини, нови ракурси. Една секунда или градус и вече не е същият. Тази неочакваност ме изпълва с възторг, защото не ми позволява да се отпусна в летаргия, да бъда по-малко от най-доброто в себе си. Трябва да се променям с мига, за да съм част от него. Спра ли за момент, започвам да старея. Изгубвам връзката, разбирането на закономерността. И съм безпомощен, обикновен.

Движението ме прави част от спираловидния танц на вселената. Само така усещам цялото, отвъд статичния моментен поглед на очите, отвъд ограничеността на мислите.
Всяка новост ме зарежда със свежестта си. Как мога да съм уморен от вечно случващото се, от дуендето на сбъдването. Как да желая притежания, в които животът вехне като вода в корито, щом имам нещата в момента на извиране.

"Извор в полето.
Първата глътка е Бог.
Втората е тъгата."

 
Пътувам и разгадавам най-древната тайна – да виждам дори в безброй пъти видяното есенцията на живота, проявлението. Да позная света без да излизам от стаята си, да видя вселената в орехова черупка.

Пътуването не предтавлява нищо повече от едно вътрешно прекосяване.
Разстоянието е само въображаемо.

                                                            Чарлс Дикенс

Като всичко останало, пътуването има хоризонтален и вертикален план. Първият е част от измерението на видимото и отразява придвижването в пространство-времето. Вторият е реалността на вътрешното движение - преживяване, израстване. Всеки аспект въздейства на другия и в идеалния случай е пълна негова проекция.
Крачките на истински живия човек отговарят на едно духовно придвижване – къпането се превръща в пречистване, храненето – в поглъщане на света.

"Обилна слюнка съпровождаше апетита и това доказваше до каква степен в живота на пътешественика храната за тялото и душата са свързани. Планове и печено овнешко, турско кафе и спомени."

Вътрешното също се проектира навън с цялата сила на холографската свързаност и в този смисъл молитвата има силата на сътворение, а лошата дума е проклятие. Но са рядкост хората, постигнали подобна вътрешна сила, алхимическото единство на вътре и вън, горе и долу. Затова на изток казват, че обикновеният човек търси промяна, започвайки от външното към вътрешното. Послушниците предимно работят или се молят. Учителят действа отвътре навън, с вяра и нагласа променя света.

Да следваш ритъма на живота или хармонията между повърхността и дълбината, означава да не бързаш. Защото ако много бързаш, душата може да изостане. Има безброй поговорки от рода на ‘бързай бавно’, любимата ми от които е:

‘Да не бързаш е единственият начин да не губиш време.’

Прочетох я в пътеписа на Никола Бувие ‘Употребата на Света’. Едно невероятно пътуване през Балканите, Турция, Персия, Афганистан и Индия. Пътуване през пространството и същевременно през същността на нещата, през човешките характери, през културата, митологията и историята. Това е и пътуване през поезията на изтока, през "строфи, които поразяват света, докато го осветяват."
 
Дворецът на просяка е сянката на облаците.
                                                                    Хафиз

Всичко в този разказ е изживяно с пълна сила. Бувие и Тиери Верне (илюстратора на книгата) остават навсякъде достатъчно дълго, за да попият същността на мястото с порите и душата си. Пътуват с бричка, която ту ги вози, ту те нея. Работят, за да спестят пари за следващата отсечка, боледуват, опитват от всичко местно и постно. Това е пътуване през измеренията на видимото и невидимото, толкова автентично, че и аз пътувах с тях. Наградата за нас са думите на Емерсън:  

. . а печалбата е истинска, защото имаме право на това духовно развитие, и щом прекосим тази граница, ние никога няма да сме отново същите нещастни педанти, каквито сме били.

                                                                         
Ето някои откъси от книгата:

"Едно пътуване не се нуждае от мотив. И не закъснява да докаже, че си е самодостатъчно. Човек е убеден, че ще направи пътешествие, ала скоро пътуването започва да прави него или да го разваля.

През онзи ден наистина вярвах, че държа нещо и че то ще промени живота ми. Ала нищо от природата не е окончателно придобито. Подобно на вода светът преминава през нас и за момент ни дава на заем цветовете си. После се отдръпва и отново ни изправя пред прозрачността, която носим в себе си, пред онази исконна неспособност на душата, с която трябва да се научим да живеем, да се борим и която, парадоксално, може би е най-сигурният ни двигател.

И ако аз не успях да напиша кой знае какво за града, то беше само защото всичкото ми време беше заето с това да бъда щастлив. Пък и ние не сме съдници на изгубеното време.

Слушахме с половин ухо разговора за лошите пътища, корупцията, бюрокрацията, за недостиг и недоимък, които изобщо не ни притесняваха, и запазвахме цялото си внимание за мекотата на коняка и шарката на дамаската, за парфюма на домакинята.

Социалната подвижност на пътешественика лесно го прави по-обективен, позволява му да оцени средата, от която се е отдалечил. Страничен поглед към свят на добрия вкус, на добрата воля, но свят консуматорски, където несъмнено добродетелите на духа се поддържаха, но също като семейните сребърни прибори се пазеха само за специални случаи.

Да безделничиш в един нов свят е най-всепоглъщащото занимание.

Старите зевзеци бяха най-несериозните хора в града. Колкото повече побеляваха и ставаха по-болнави, толкова повече се изпълваха със самочувствие и безразличие, и заприличваха на добродушни човечета. Тъкмо добродушни човечета липсваха по нашите места, където умът дотолкова се е развил, че е изместил чувствителността.

 
Ако мистикът все още не е разгадал тайната на света, чудя се от кого тогава кръчмарят я е узнал.

                                                         Хафиз

 
Подобно на спирала пътуването се изкачва нагоре и минава през самото себе си. Ние само трябва да го следваме.

Азия кара онези, които я обичат, да пожертват кариерата си заради своята съдба. И когато това се случи, сърцето започва да бие по-спокойно, а смисълът на много неща се изяснява.

От произхода си Терънс бе съхранил най-преносимите си добродетели: хумор, дискретност, голямо самообладание.

Подаваха си мълчаливо фаса. Всеки дърпаше леко, с притворени очи, та да се наслади изцяло, без разсейване. От цялата тази въртележка се излъчваше тъй наситено ликуване, че сякаш ни принуждаваше да стоим. Нито една вулгарна физиономия, само невероятната способност да уловиш дори трохичката приятно изживяване.

Персия все още е страна на чудесата. Това ме накара да се замисля. У нас ‘чудото’ по-скоро би се приело като нещо изключително. То е полезно или най-малкото поучително. Тук то можеше да се роди от забравата, греха или катастрофата, която нарушавайки навиците, предлага на живота неочаквано поле, та да разгърне той своето великолепие.

В Иран всичко е възможно. Душата е широко отворена както за най-доброто, така и за най-лошото.

След 20 часа каране спрях колата и залитайки от умора, отидох да пикая безкрайно дълго до върбите, чиито клони галеха ушите ми. После, излегнат между лъщящите дървета, се поздравих, че ме има на света, че ... за какво всъщност? При подобна умора оптимизмът вече не се нуждае от причини.

‘. . навсякъде детелина и диви лалета.
Невероятно е . . слънцето грее.’

В обещанията има нещо педантско и дребнаво, което отрича израстването, новите сили, неочакваното. То е стремеж към сигурността, която потъпква онзи древен инстинкт, който те кара да поставиш съдбата си на карта, за да изживееш напрежение, което възкресява.

Времето минаваше в горещи чайове, откъслечни разговори, цигари, а после зората се сипваше, разстилаше се, и ние се стараехме да погребем този величествен момент като мъртво тяло в паметта си, където един ден щяхме да го потърсим. Протягахме се, поразтъпквахме се няколко крачки, по-леки сякаш и от килограм, а думата ‘щастие’ ни изглеждаше прекалено слаба и неподходяща, за да опише онова, което изживявахме.

В крайна сметка гръбнакът на съществуването не е семейството, кариерата или онова, което другите ще кажат за нас, а няколкото подобни момента, предизвикани от левитация, по-възторжена и от тази на любовта, които животът ни дарява пестеливо, с грижа за нашето слабо сърце.

Танцът беше красив, заради сдържаната сила на всяко движение.

Съвсем естествено беше хората тук да говорят за мотори, високоговорители и удобства. В цяла Турция ни показваха главно тези неща и ние се научихме да гледаме на тях с други очи. И през ум нямаше да им мине да ни покажат великолепната дървена джамия, където щяхме да намерим това, което бяхме дошли да търсим, защото хората са по-безразлични към това, което имат, отколкото към онова, което им липсва. А на тях им липсваше техника. Ние пък искахме да се измъкнем от задънената улица, в която изобилието от техника ни беше забутало: чувствителността, закърняла от Информацията, отвлечената ‘второстепенна’ Култура. Разчитахме на техните рецепти, за да оцелеем, а те на нашите, за да живеят.

Добродетелта на пътешественика е да пречистиш живота си, преди да го изпълниш.
Пътешествието дава възможност да се поотърсиш, но не и свобода, както се смята. По-скоро те кара да изпитваш някакво покорство. Поставен извън обичайната си обстановка, освободен от навиците си като от опаковка, пътешественикът се оказва върнат към по-скромни измерения. И по-отворен за любопитството, интуицията, чудесата."

Да, придвижването в пространството само по себе си не означава нищо, то само пречиства очите ни, за да видим, че сме самото пътуване.

Всеобхватността не може да се сведе до
ограничената перспектива на нашето съзнание.
Затова ние трябва да станем всеобхватни –
поне за миг.

                                      Франк Хърбът, ‘Дюна’

Опи ме.

мноо добро! :)

Определено провокира интерес)
А това изказване за времето е култово формулирано! Толкова простичко, че ти се струва, че винаги си го знаел, макар да го чуваш/четеш за пръв път. Поздрави :)

:)))

път е. истина е. живот е. така си е...

ОБИКНЕШ ЛИ СВЕТЪТ,В КОЙТО ТИ ЖИВЕЕШ
ОТВАРЯ СЕ МИГЪТ НА ТВОЙТО СЪТВОРЕНИЕ.

Съвсем така ))

Мили мой Пътешественико,
когато те срещнах
уловихме мига.
Ти премина през мен като вятъра
в бурен устрем,
в спокайно повяване.
Продължихме напред.
Ти пътешестваше,
аз останах
да живея Тук.
Видя ме случайно.
И поиска ме.
Пътешественик в чувствата
моите.
И отмина нарочно.
И поиска живота си.
Аз останах тук и сега,
да те чакам,
да те чувствам,
и да те искам
от мъгливите пътища
на твойто пътуване.
Пътешествието из чувствата
е опасно занимание!
Покажи ми как да пътешествам!

Имам ли заслуга за туй стихче?

Да, да, да в три през нощта! Ти си причината. Опитвам се да те изчета, но доста си сложен и става бавно. Чета те на малки глътки, а ми прати и Холографската вселена. И там пада една битка.

:) lesno e da se kaje... aaa postiganeto?

при мен говоренето е проекция на направеното. Но пък аз не съм критерий за нормалност ;)