Тук ще пиша за кафявото на гащите, наречени его. То варира от охра до натюр шоколадово. Нещо като онзи виц, в който три жени се състезавали коя има най-мръсни бикини. Първата си хвърлила гащите на стената и те бавно се свлекли. Втората ги хвърлила и те залепнали. А третата най-дърта циганка ги хвърлила и те запълзели нагоре.

Както се разбра от предния постинг, първите 18-19 години от живота ми бяха доста травмиращи. Баща ми грижовно ми повтаряше колко съм тъп, грозен и некадърен. Околните ми натякваха странността ми и ме тормозеха по своеобразни начини. Не намирах общ език с никого и се чувствах като грешка на природата. В нищо не бях добър, защото не се чувствах добре. Поради същото не можех да се отпусна и да имам нормални отношения с момичета. Първият ми секс беше на 19, освен това като цяло не ми се стори нещо особено (точно както на Амели Пулен), което пък ми натресе допълнителното усещане, че не съм съвсем наред.
После, след онзи миг на пробуждане в районното, всичко си дойде на мястото. Разхубавих се в щастието и себепознанието си (дори станах модел), изживях чудна любов с невероятни жени, постигнах желанията си, станах добър в каквото исках. Но следите остават, дори и дълбоко. Онези малки рани от миналото дремят в недрата ми и карат егото да рисува по току що изпраното.
Та думата ми е, че аз добре си познавам гащите. Тайно си ги мириша, изучавам ги с диоптър и си ги чопля.
Преди три години си направих блог, за да се гледам отстрани, да виждам пируетите на егото и опитите му да зашие раните. Зрител на себе си. Наблюдавах напъните си да бъда интересен, да се харесам на всички, да съм специален. Слушах се колко съм ерудиран, извисен и дълбокомислен. Дори си тактувах с крак.
А като наблюдател дялках тук там по думите, които са тяло на душата. Шлайфах се, присмивах си се, обуздавах се. И ето, че егото се умори от карнавала си, омръзна му да бъде прима дона. Клекна насред пътя и започна да люпи семки. Седяхме така и се гледахме, после и аз си взех от семките.

Чудесно е човек да се приеме. Хубав съм дори с гащи на цветни петна. А егото всъщност въобще не е нещо лошо, когато си пере гащите често. Или както казва Уилбър, ако е зряло, то е инструментът ни за случване на света. Спрем ли да му служим, ролите се обръщат.

                                                                                     

Ох, много си циничен понякога :)

Ако си го докарал до там да чоплиш от Неговите семки и да си бъбрите в клекнало положение, ми за завиждане си значи. Само да извадиш още една глава (по Ръсел или по Уилсън) да ви наглежда отстрани, че да не влезете в заговор, така клекнали с егото.))

от мойто за твойто Его:)

Гръцкият език е чудесно, нагло, по средиземноморски откровен в това отношение - те и досега използват думичката его (само, дето ударението е накрая) за да кажат "аз".

Скоро буквално апелирах обкръжението да не претендира по остатъка от милото ми его , че то ми е ваксината и против тях , поздрави !

аз съм зае*ала малко егото си временно,
и се опитвам да видя как ме /го/ виждат хората около мен. и това е много интересно занимание.
колкото по-зае*ано е нашето его, толкова по-добре виждаме чуждите и как те гледат на нас.
след това, разбира се, винаги можем да се впуснем да случваме света ... чрез него.

благодаря, че ме наведе на твоите и след това на горните мои си мисли! :)))

язе ка съм на село да пасем егото с люцерна.
мерсаж за включването и доскифно ))