Нощта е тиха.

Не, това не е хайку. Просто нощта е тиха, тъй като няма шум.

Жълтото куче ме гледа и допира муцуна в мен.

И аз го обичам. Заради спокойствието. Защото е жълто.

Звуците на ‘Боса Нова’ се смесват с цигарения дим и се вливат в кръвта ми, за да ме придвижат.

Плюнча си пръста. Размахвам го като хвърчило. Аз летя.

Дупката на чорапа смущава полета ми. Запушвам я с ръка. Обаче знам, че е там.

Ще посветя минута на тях – чорапите. Дори ще им посвиря на цип от уважение. Те се износиха заради мен, както аз се износвам, за да живея, за да обичам.

Тези мои чорапи, които захвърлям вечер с безсъзнателен жест.

Не и днес. Днес те имат празник. Сега го измислих.

Ще се грижа за тях и ще помня. Ще вложа благодарността си към Живота в жест към тези слуги, тези мои братя.

Оглеждам се в тях. И аз и те сме сбор от молекули. Молекули с цел. Дали те я съзнават? Аз разбирам ли своята? Питам се, значи съм жив.

Но какво ми навяват тези чорапи . . . Нещо се опитват да ми кажат.

Дупките ме смущават . . . какви гигантски символи. Изгубвам се в тях. Поглеждам пак. Не си приличам. Тези очи, пълни с тъга, не са моите.

Ще оставя редовете да ме водят. Те винаги водят към мен. Само трябва да пиша. Химикалката се плъзга с лекота. Тази лекота ще следвам, където и да ме отведе. Лекотата, с която чорапите се късат, сякаш се усмихват. Рисуват бримки по себе си. Картини от бримки. Вече зная, че са щастливи, постигнати. Формата е празнота, празнотата е форма.

Това е дзен на чорапите.

Трябва да ги пусна да се слеят с дупките, въкреки любовта ми към тях. Те не се нуждаят от моята обич. Тя не ги освобождава, а ги затваря в нуждата ми.

Ах, тази лекота, с която се случва всичко. Понякога я губя. А трябва само да погледна чорапите и техните усмивки. Наплюнченият ми пръст отново цепи въздуха. По-лек от грижите си, аз летя.



Напоследък си мисля за самотата. Предишните две години тук прекарах в уединение, пишейки неща като това. Сега се очертава подобен период. Добре, че са трите ми другарчета, че иначе съвсем ще изпадна от битието. Има една неземна радост, която ме тегли в Пустотата. Далеч от човешкия свят. И все се сещам за Безкрайна Синева на Бесон, този филм сякаш ме разказва.
Тези дни ще опиша историята на самотата ми. От тъгата до усмивката. Горният разказа е част от това пътуване. 
Всъщност самотен се чувствам само сред хора. Изключенията подчертават правилото. А насаме със света общуването е неизчерпаемо. Както беше казал някой, скучае само онзи, който няма за какво да разговаря със себе си.

това "Всъщност самотен се чувствам само сред хора. Изключенията подчертават правилото. А насаме със света общуването е неизчерпаемо. Както беше казал някой, скучае само онзи, който няма за какво да разговаря със себе си." много ми хареса. И аз така.

биха били поругание
като да зашиеш усмивка


лекота...

прочетох следната мисъл:
"Лек за скуката е любопитството. Лек за любопитството няма." :)))) за съжаление забравих на кой е :)

и да намеря Вратата ти отворена
и всеки път Стаята ти - различна е
разпридаш бримка след бримка, и отвъд прозират нова след нова вселени
този свят на тиха самота в полумрака е неизбродим - там няма цвят и звук такива, каквито ги познаваме, няма и пустота, няма дзен ...
но, няма начин, използвай думите
малцина са тези, които могат да разкажат за това
пътувай ...
пиши ...

къде врата, бе кака. То дори перде няма. Задникът ми е лъснал като слънце. По-консервативните се стряскат и мърморят, други идват за слънчеви бани ;)

тара ще прощава, че наВместо нея отговарям, ама ми напря изотвътре:
Кво слънце, бе?! С тия часови разлики, докат дойде до тука, задника ти от слънце става на месечина. На лунни бани идваме, на лунни:)

мЕ-се-чи-на, мЕ-сечи-нааа.....

аз се чудя що по едно време някак ми олекна, а то, ти си говорила тука наместо мене
да му пратим перде на брата, да се позакрие
и колко мило - той ме нарече кака
откак я почна тази серия за чорапите, някак променен ми изглежда, как мислиш
абе, да взема да ти звънна по телефона, да не ни слушат тука хората, а

лудо семействооооо

тара, дай обаче да се разберем, само искам да ми следиш мисълта много внимателно:
ти на мене сестра - да
той на тебе брат - ок
само, ша та замоля, да не се окаже, че A=C, щото
аз на него сестра - НЕ!!!
:))))

p.s - и местим разговора в друг прозорец, че да не ни гледат тука хората мръсните чорапи, хахахахах

ей, братче тъкмо пуснах нещо тъпо в мойта градинка и надниквам при теб да видя какво ново и какво да ти кажа - разбих се....

Мерси Янче :)))

Обикновено се връщам сред хората, когато намеря някой, който да ме върне там. Малко го могат, но съдбата си знае работата.

Поздрави :)

НЕ проПУСКАЙ едно различно театрално преживяване
който и да си ти, който сега четеш тук
иди и виж