Някои книги изискват специални моменти. Познавам ги по това, че нещо в мен започва да ме сърби и да тиктака. Мисли бързо, си казвам, преди да е гръмнало. Отварям вратата и излизам от света.

Така стана с томчето ‘Смърт и Компас’ на Борхес, което Илиян ми подари преди години. Потънах (преди същите години) за две седмици в троянският балкан и го чесах. Чесах и други неща, но само това продължи да ме сърби. Изданието е чудесно – на корицата се мандахерца котката на Жоан Миро, която е избягала от къщи и от всякаква форма. Съдържа почти всичките разкази (на котката), както и малко поезия.

Има една алхимична пропорция в писането, която като читател ми очарова стомаха (знаете го онова чувство). Когато авторът влага доза личен елемент, разкрива залче от душата си (или описва реално събитие) и същевременно не спира да фантазира, да си играе, да изкълчва реалността. Така от една страна е достатъчно искрен (без патетика), с което ме печели емоционално. От обратната пък се забавлява, иронизира, сритва  клишетата  до изначалния им блясък. С което ме награбва интелектуално. 
Ако също така (или иначе) успее да вложи две супени лъжици дух (расте по високото) и щипка стилистична ловкост, то аз съм негов и той е мой (без значение от цената на книгата).

Всичко това успя да направи Борхес за мен. Ерудицията му не отстъпва на Еко и Джойс (стърчащи над облаците), но за разлика от повечето класици-интелектуалци Хорхе успява да се запази непосредствен. Той притежава нещо твърде рядко – рядка коса. Което най-вероятно обяснява и рядката му суета (пълен редкоч). По повод вечното му пренебрегване от комисията за присъждане на нобелова награда казва: "Те толкова често са мислели да ми я дадат, та имат чувството, че вече са ми я дали."

Тук иронията е тънка като резен пъстърма, затова ето нещо по–сочно: веднъж някакъв журналист го бъзнал, че е хитър и публикува само добрите си стихове. Хорхе отвърнал: ‘Аз съм дори още по-хитър. Пиша само добри.’

Като истински поет Борхес никога не написва нещо по-дълго от разказ, тоест не се е самозабравил като някои светила. Самият той лаконично обяснява, че е твърде мързелив, неумел и далновиден, за да се захваща с романи. ‘Трудоемка и изтощителна лудост е да пишеш дебели книги, разгръщайки в петстотин страници идея, която може да бъде изказана прекрасно за десет минути. По-добрият начин е да се престориш, че книгата е вече написана и да предложиш обобщание, коментар върху нея.’ 
Аз лично съм възхитен от подобна ергономична мъдрост.

Борхес не се страхува да скочи в метафизиката. Смесвайки елементи на митология, математика, философия и теология той успява да върне холистичния облик на света, създавайки усещане, че всяко нещо е проекция и част от другото. Често разказите му обрисуват реалност, контрапунктираща на нашата по един изящно подигравателен начин. Лекотата му, дори в най-сериозните моменти, ми напомня на дете, което прави сапунени мехурчета, с най-красивите багри по тях. А после ги пука и смехът му се стича по пръстите.

Все пак, въпреки киловатите, с които ми сгрява душата, Борхес си остава интелектуален автор. При него всичко е недоизказано, маскирано, карикатурно. Детайлите са многопластови, нюансите – едва забележими. Повечето разкази ги четох по два пъти и гледах редовно да си пия гинкото.

Но. Всяка жаба да си знае мярката. Спирам, докато все още мога. Удоволствието от четенето остава за вас (непрочелите). А за мен – да ви завиждам.

Тук е мястото да благодаря на Dum, че ме подсети за тази ми стара любов. Ето и неговият постинг:

http://dum.blog.bg/viewpost.php?id=123876

Долното е местенце с някои разкази, които не смятам за представителни, но все пак. Препоръчвам всичките да се прочетат наведнъж (от книгата). Ма аз какви ли не неща препоръчвам. Туйто.

http://www.litclub.com/library/prev/borges/index.htm 

‘Безгрохотни сражения на залеза
над крайните квартали,
все същите разгроми древни на небесна бран,
опустошителни зори, които тук достигат
от дъното пустинно на пространството
като от дъното на времето,
градини черни на дъжда, сфинкс в книга някаква,
която се страхувах да отворя,
и чийто образ все се връща в сънищата,
прахът и ехото, които ще сме скоро,
светлика на луната върху мрамора,
дърветата, които се издигат и пребъдват
като невъзмутими божества,
нощта взаимна и дългоочакваната вечер,
Уолт Уитман, неговото име е всемира,
нетрепващият в битка меч на крал
в притихналото русло на река,
саксонците, арабите и готите,
които, без да знаят, дават потеклото ми,
дали съм аз това дотук и всичко друго,
или това са тайни ключове и мъчни алгебри
на онова, което никога не ще узнаем?’

Още ми е странно, че не бе отличен с най-престижната световнна награда. /Умира 1986 г./.

Както казва Светлана Комогорова - тия от нобеловия комитет са банда сноби. На Астрид Линдгрен също не са присъдили награда, но какво от това? Кой е четен повече - тя или госпожата Дорис Лесинг, която получи литературния Нобел тази година...


Още за и от Борхес


http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=915&sectionid=5&id=00003

http://margaritta.dir.bg/2006/mai/08borhes.htm/

дръпвам едно гинко, и го почвам, ... да го чета, искам да кажа
ти си заразен, да знаеш!
като почнеш да пишеш за нещо, и такава ревност ме обзема, че ти си го прочел, пък аз не
както пише №3, но перифразирано, обичам да чета как пишеш, за тези, които обичат да пишат
и добре, че не знам френски, че кой знае какво е написала там накрая, преди лягане
... или това са тайни ключове и мъчни алгебри
на онова, което никога не ще узнаем ... - любимо, от мига, в който го сканирах по-горе
благодаря ти за пореден път, светулчо!
с усмивка, :)))

:))
:)))

моят Борхес е знак за собствената неизбежност ))
за безграничното "роене на значенията" в дън дъната на собствените ни души ))
като онова цивилизаторско възклицание сме `а Индия след сто години чу, че някой е потеглил да я има.`
от мен в дар `Градината с разклоняващите се пътеки`

Обичам магьосните градини ))

Здравей! Здравей! Здравей!
Направил си пропуск, излекуввайки рак-а си сам. При Бог не се ходи с молба непридружен. Имам същия проблем - само отлагам рак-а си. Искаш ли помощ

Отговори спешно в блог-а ми

Борхес, Кортасар, 98% от латиноамериканците са много силни. Аз лично харесвам и Жоржи Амаду, защото е забавен.

Пишеш с много страст! Не можах да го дочета цялото.
от raztvoritel

днес си намерих на старо "Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост" на Н. Гроздински и трябва да ти кажа едно ГОЛЯМО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ, че беше писал за него. :)))) Тоя пич е Еверест и няколко пръста над него!!! :)))))

Тоя пич е наистина забележителен. 'Някой омагьоса битието' е още по-добра. Дано вземе да издаде още нещо.
Поздрави :))

Първа любов! Голяма любов!
Видях шарките на тигъра в тъмната яма и прозрях смисъла на съществуващото, докато обикалях из лабиринтите на голямата библиотека...

И всяко нещо е значещо!

Прозреш ли смисъла, всичко е красиво :))