Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2007 04:52 - Пустинята
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 12320 Коментари: 43 Гласове:
2



Kак си, какво си, где си...? и добре ли си? ще си отрежеш ли косата? и защо пустинята ме подтиска дори само при мисълта, че я има? защо обичам само пейзажите в зелено и върховете в бяло? единственото красиво, което виждам със затворени очи там са звездите нощем. има магия, знам, но ми е по-черномагьосна като усещане... `Мохаве` се казваше, нали тази пустиня, в която бродиш? Изобщо... запознай ме чрез себе си с Пустинята. Аз ще те слушам с кръстосани крака от някой облак и ще валя върху жадните пясъци в теб.

Това ме попита една озарена душа. Ще й отговоря със следното, което тя вдъхнови да излезе от мен.

Пустинята, тази майка на пустотата и дъно на звездите, пак ме призова с ронливите си устни. Надигна пясъците си в безкраен жест, без да помръдне песъчинка. Откликнах.
Притихвам клетка по клетка. Вятърът обикаля коридорите ми, ставащи все по-безлюдни, докато накрая се разтапят под ласката му и се стичат в капка.
Лежа без поглед, без дихание. Очите ми, широки и немигащи, са взряни в космоса над мен под мен. Разфокусирани, обгръщат всичко. Това Всичко, което само празнотата може да обеме, което пустото сърце умее да докосне. Отвъд желанията и конкретностите, отвъд нощта и светлината аз лежа. И повече не съм. Изстивам. До пълно сливане с пустинното безмълвие, до свято безразличие.
Пътувам. До сърцевината на звездите. Виждам раждането им, имплозията, мракът, който ги прегръща и дели. Виждам в полиса на своето тяло как огромни клетки дишат и пътуват по кръвта. А аз, по малък от понятието, плувам с тях. 
И в онзи първи Взрив, наречен Въображение, видях как единството на Пустотата се пръсна на всички мислими форми и същности. И ги вкусих, и живях ги, защото бях празната чаша, лежаща в пустинята, бездиханна и взряна, съдържаща всичко. 



Това започна с малки късове мрак, наситен с мисли и звезди, като долния разказ и това стихче.

http://navigo.bloghub.org/2006/03/23/%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%8f/



Лежах навън в нощта                      

и слушах твоя сън.

Вгледан в единствения ти прозорец,               

чувах как диша небето

и дъждът как бие в моите стъкла.

Всички гласове звучаха.

Всички парчета бяха разпръснати 

из хаоса.

Аз чувах само твоя глас

и чаках нещо да се случи.

Толкова далечен

и толкова неразбираем . . .

Отвъд озона . . .

Отвъд звездите . . .

Толкова отвъд . . .

Не зная.

Лежах навън в нощта,

заслушан в твоя сън, земя

и чаках своя първи плач . . .

готов да се родя.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gioia - :) хей
11.08.2007 12:32
Kак си, какво си, где си...? и добре ли си?
Сигурно там - отвъд хилядите километри, пак "лежиш навън в нощта", пътуваш, взираш... :)
Поздрави!
цитирай
2. norass - ...
11.08.2007 13:45
И смазан до изтляване
на нищото,
и разпнат от
поредното ми случване.

Браво!
цитирай
3. анонимен - !?
13.08.2007 23:41
когато си дух, защо изобщо ти трябва размер...
цитирай
4. nav - Анони
14.08.2007 00:22
Вече е късно да попитаме Ницше, но моят отговор е, че едно от най-красивите неща е превръщането на духа в материя и обратно.
За съжаление понякога духът се застоява във формата и забравя какво е всъщност.
цитирай
5. анонимен - !? никога не е късно да питаме
14.08.2007 01:52
или да избягаме с думи... да бъдем рефлекс, вместо творение...
духът е материя, словата са камък за зидане...
защо съжаление!? нали духът прелива в материя...
и как може да забравя себе си, онзи който е всичко?
цитирай
6. nav - хм
14.08.2007 04:41
Огледай се наоколо. Колко от ходещата материя осъзнава, че е и дух? Колко хора създават сами реалността и владеят трансформирането в различни форми и състояния?
цитирай
7. анонимен - ти нямаш дълг към хората
14.08.2007 09:22
само към себе си имаш...
цитирай
8. dennis - След !!!
14.08.2007 10:07
"И в онзи първи Взрив, наречен Въображение..."

...просто ще помълча

Поздрав и не си отрязвай... Косата :)!
цитирай
9. felixkotkov - НЕ
14.08.2007 17:28
си отрязвай косата
не си отрязвай брадата
остави всичко циганско по себе си
и огъня в ръцете
и светкавиците в очите
и изпепеляващите понякога думи
макар далеч от тук усещам как гориш
ако изгасне цялата циганйка ще помръкне част от небето
е, вярно, че пак ще се роди
но дали чакането си заслужава?
Лиспваш ми....
цитирай
10. nav - да, душице,
14.08.2007 19:00
голямо липсване пада. Много народ ми писа напоследък липсващи писма. И на мен народа ми липсва, а също и необикновените ни сбирки, театъра, зала България, Юлиан и Дом на Киното, учениците ми, тесните софийски улици, пълни с пешеходци и живот, прелитането през София с байка, лостовете в парка сутрин и какво ли още не. Но пък тук влизам в аскетичния си период, пустинята ми шепне и аз потъвам в нея далеч от ласки, хора, интелектуалности и прочее. Чист като капка, далеч от всичко земно, което е красиво, само когато е в комбинация с другото лице, гледащо безмълвно отстрани театъра на живота.
цитирай
11. dennis - бяла и черна енергия !?
15.08.2007 17:18
това да не е филма "Междузвездни войни" :D
цитирай
12. dennis - филмът
15.08.2007 18:05
си е супер... аз поне съм го гледал десетина пъти и като малък... и като по-голям :) но ти се опитваш да ни пробутваш друг филм.... и не вървиш, само ни забавляваш, а и това започва да става малко отегчително ;)
цитирай
13. nav - да, gioia,
16.08.2007 02:18
за някои неща мнoгoто ум не помага. По-скоро обратното. Ти знаеш как да затваряш очи.

'Някои гледат отминаващите облаци, други отминаването.'
цитирай
14. анонимен - нав, липсва ти само простотата на ...
16.08.2007 02:53
нав, липсва ти само простотата на изказа...
цитирай
15. nav - Анони 37
16.08.2007 19:31
Биваш изтрит по очевидни причини. Все пак ще ти отговоря на коментара.
Тук няма спор, а семантично разминаване. Някои хора взеха насериозно заигравката ми с демоните, която проектира антипатията ми към крайностите и етикетите. В контекста на моя личен език обединяването на противоположностите винаги ме е очаровало, защото разчупва статуквото на фиксираните реалности. Не обичам фиксираните неща, падам си по гъвкавите многоизмерни същности. А моите лични пътувания извън пространство-времето са ми показали, че тукашната (разбирай ортодоксалната човешка) истина е само местен диалект, при това доста провинциален.
цитирай
16. анонимен - именно "обединяването на ...
16.08.2007 23:35
именно "обединяването на противоположностите" връща към цялото :)
цитирай
17. gioia - !
17.08.2007 08:49
:)
цитирай
18. анонимен - Усмихнете се
17.08.2007 11:28
Една априлска ваканция метнах двамата си сина на рамо и ги заведох на Вършец. Имам много слънчев спомен, явно сме случили хубаво време и сме го оползотворили максимално в разходки. А вечер се търкулвахме в леглото и аз им четях „Приказка за Стоедин” на Никола Русев. Там има една мома Невянка дето като отвори уста и само истината изрича. Видяха се в чудо героите на приказката, ама знаеха като nav, че няма проблеми има само недоразумения и бързо намериха изход. Напълниха устата на момата с камъчета, та хем тя да си казва истината на воля, хем никой да не разбира какво е казала и накрая всички бяха доволни.
Не и аз. Осъзнах си проблема и оттогава щом отворя уста да кажа нещо се сещам за Невянка, а след това като се чуя какво съм казала прилежно надиплените къдрици по темето ми щръкват и се изправят.
Изчетох с голям интерес коментарите до тук. И само стискам уста да не кажа нещо, от стискане посинях докъмто мораво. По едно време се почувствах като на научна конференция, на която професори обсъждаха темата за демоните. Сериозно, задълбочено.
Nav се забавлява, а коментаторите се хващат за гушата и сериозно започват да му обясняват какъв е всъщност и да спре да живее в заблуждение.
Същото се получи с постинга му за метросексуалните мъже.
Трябва да ви призная, че като няма какво друго да правя и двата пъти много се забавлявах. И искам от сърце да ви благодаря за усмивките, които преживях с вас.
Много ми е тъжно само за едно. Хей хора, вие филми не гледате ли? Аз като чуя думата дракон и веднага очите ми се изпълват с един бял, пухкав, летящ Дракон на късмета с толкова топли и добри очи, в които потъваш и се потапяш в една приказна и красива Вселена, от която не ти се иска да си тръгнеш. Има и женски Дракон, който спечели сърцето на магарето Донки )) Когато гледах „Приказка без край” (по книгата на Михаил Енде) и „Шрек” за много време напред попълних запасите си от любов, нежност и доброта. Гребнете малко и вие, може да ви хареса.
Трябва да си призная, че аз жив дракон не съм виждала. Затова не мога да бъда обективна. Но драконите (както и демоните) родени от нашата фантазия са такива, каквито ние си ги помислим. Моите са нежни, топли и любящи. И ме карат да се забавлявам.
Затова сме тук.
Усмивки на всички от мома Невянка))
цитирай
19. dennis - Ааааа...
17.08.2007 11:57
ние си се усмихваме :) само понякога си мислим, че се мислим, че се взимаме на сериозно... за да се усмихнем пак :)))
В Смеха е истината еййй, не във... виното :D

Усмивки за Момата!

http://www.youtube.com/watch?v=T9a3laPU0Oc
цитирай
20. injnina - Уха!
17.08.2007 14:32
Тук било много интересно ...
Попаднах случайно, но не съжалявам за изчетените коментари!!!
Поздрави!
цитирай
21. анонимен - опа ;)
17.08.2007 15:18
високо-интелектуален спор с елементи на пустинен пейзаж, невероятна поезия, ревностни нотки, демонични изстъпления, обяснителни умотворения, нотки от Павич, тръснато великодушие от север и накрая какво рицарят на бял кон иде мадони ;)
Wonder, тръгвай си оттук веднага - светиш.
Sever, оставям ти кю на ЛС.
Gioia, затвори очи да ме видиш.
НевянF ;F;E, ако зъбите ти изглеждат добре, можеш да се смееш с глас.

Nav, поздрави за поста! Обкръжението ти е фантастиш.
Гош
цитирай
22. анонимен - @гош
17.08.2007 20:06
Много е забавен панаирът, нали?
Усмивки от отбора на Павич:)
цитирай
23. dennis - Гош,
17.08.2007 20:14
поздрави за коментара! А обкръжението е... каквото си го направиш ;)
цитирай
24. анонимен - Не бих казал, че е панаир. ;) Прилича на колективно летене.
17.08.2007 20:18
Постингът си е класика, а гостите отбрани ;)
Гош

PS Джоя, искала си да ми оставиш коментар по повод този пост. Мястото е тук. Благодаря ти!
цитирай
25. анонимен - Привет, dennis! )
17.08.2007 20:26
Обкръжението е важно в тези виртуални ширини.
Ако не бяха интересни хората, които пишат нямаше да има 53 и повече коментара.
цитирай
26. nav - :))
17.08.2007 22:23
dennis - мерси за клипчето и присъствието.

injnina - и на теб мерси, че помириса цветята ми.

На момата специални благодарности, че ми припомни любимите образи.

Аригато и на анонимните за включванията.

Поздрави и песни.

цитирай
27. nav - Гош
17.08.2007 22:33
Умееш да виждаш в пространствата между думите. Ето ти нещо между тези.

Аз

Ти

Те

Сме

...
цитирай
28. gioia - Гош :)
17.08.2007 23:07
не е по повод този пост - тук съм казала каквото трябва :) знаеш къде да ме намериш, а и знаеш кой има инфо още :)
до...
цитирай
29. dennis - Nav,
18.08.2007 00:04
"А моите лични пътувания извън пространство-времето са ми показали, че тукашната (разбирай ортодоксалната човешка) истина е само местен диалект, при това доста провинциален. "
Струва ми се, че горното звучи малко пренебрежително към нас простосмъртните :) а и не за първи път говориш така :) Как го виждаш в контекста на "Аз се възприемам като творение на светлината и радостта." Винаги ли си светлина и радост :)?
цитирай
30. nav - Хм, добър въпрос.
18.08.2007 01:28
Аз съм още тиква, чакаща да й узреят семките. Това, че понякога, напоследък дори често, постигам съвършения момент, не значи че нямам още много за учене, особено в битово-земен план.
Наистина тъпо, ако съм прозвучал пренебрежително (бие си чимбер). Обикновено виждам красивото във всеки и приемам хората каквито са, но си имам и моменти на оглупяване, най-малкото във формата на изразяване.

Иначе в последните години живея в светлина и радост почти постоянно (в случаите, когато не успявам, просто приемам, че съм кривнал нещо от пътя, отивам в някоя гора, смълчавам се и отговорът идва. Обикновено такива състояния са за кратко). Трябва да преживея още няколко важни неща, за да стане хронично :))

Моят източник на щастие е самотата. В смисъл че когато съм сам, се сливам със света и сякаш вниквам във всичко. Което пък ме изпълва с екстатично озарение. Това не ми пречи да имам и бохемско-социални моменти, разбира се. Всичко е в пропорцията. Не по малко ценя красотата на споделянето.

Мале как се разлях. Да не казваш на никого :)
цитирай
31. анонимен - ееех, доброто старо его, а ;) какво е ...
18.08.2007 01:51
ееех, доброто старо его, а ;) какво е това щастие, което идва в самота, какви са тия отговори, дето ги намираш в гората ;) ах, ти...
смълчи се сред хората, сливай се без да ти "пречат" :)
кривването/аз ли я измислих тая дума?! :)/ от пътя
не е ли пак самият път?
и какво като се разливаш? нима разлятото няма пак при теб да се върне ;)
цитирай
32. dennis - Чудесен отговор, Нав!
18.08.2007 02:09
Благодаря ти!
Остани си светлина и радост :) хронично, екстатично и по бохемски :)))

@58 :) цъкни ми ЛС да се уточним за егото, please ;)
цитирай
33. sever - dennis, ти се заигра ;))
19.08.2007 16:12
няма нищо вкусно в близането на сладолед през стъкло
(да видиш хубаво ли е като ми се бъркаш в разговорите с нав :Р)
цитирай
34. dennis - sever ;)))
19.08.2007 17:29
ако ти си сладоледа, може да минем и без стъклото ;)
цитирай
35. sever - dennis
19.08.2007 22:14
аз съм стъклото )) имам кристална структура
цитирай
36. анонимен - @dennis
19.08.2007 23:30
не пренебрегвай стъклото ;) аз съм анони :)
цитирай
37. nav - Другарче Денис и анонимни.
20.08.2007 06:32
Ще ви декапитирам коментарите, които нямат общо с постинга (този ми е специален). Мисля няма да е голяма загуба и за вас ))
цитирай
38. анонимен - дерзай, нав :)
20.08.2007 07:12
дерзай, нав :) и прости :)
цитирай
39. nav - За нищо
20.08.2007 07:47
Поздрави :)
цитирай
40. dum - Поздрав за добрия стил!
18.10.2007 23:32
Казваш "често, постигам съвършения момент", наистина тук си го постигнал.
цитирай
41. dum - Чак сега изчетох коментарите и съм ухилен до уши.
25.10.2007 11:43
Голямо изобилие от духовни гледни точки из поста. Да те питам sever защо те превръщаше в нещо по-хубаво и изчезна ли ти след това? И тя ми е в десетката за прослушване.
цитирай
42. nav - Не се е изгубила, просто е на други честоти.
25.10.2007 12:30
Sever е Сфинкс, който трябва да разгадаеш, но усилието си струва ;)

С нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))

цитирай
43. wonder - Sever е Сфинкс, който трябва да р...
11.04.2020 12:39
nav написа:
Sever е Сфинкс, който трябва да разгадаеш, но усилието си струва ;)

С нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))



Хаа, бръмък в пирамидата на духа. ;)))
Това, че съм Сфинкс за разгадаване, не го бях прочела. ;))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358261
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031