Постинг
11.08.2007 04:52 -
Пустинята
Kак си, какво си, где си...? и добре ли си? ще си отрежеш ли косата? и защо пустинята ме подтиска дори само при мисълта, че я има? защо обичам само пейзажите в зелено и върховете в бяло? единственото красиво, което виждам със затворени очи там са звездите нощем. има магия, знам, но ми е по-черномагьосна като усещане... `Мохаве` се казваше, нали тази пустиня, в която бродиш? Изобщо... запознай ме чрез себе си с Пустинята. Аз ще те слушам с кръстосани крака от някой облак и ще валя върху жадните пясъци в теб.
Това ме попита една озарена душа. Ще й отговоря със следното, което тя вдъхнови да излезе от мен.
Пустинята, тази майка на пустотата и дъно на звездите, пак ме призова с ронливите си устни. Надигна пясъците си в безкраен жест, без да помръдне песъчинка. Откликнах.
Притихвам клетка по клетка. Вятърът обикаля коридорите ми, ставащи все по-безлюдни, докато накрая се разтапят под ласката му и се стичат в капка.
Лежа без поглед, без дихание. Очите ми, широки и немигащи, са взряни в космоса над мен под мен. Разфокусирани, обгръщат всичко. Това Всичко, което само празнотата може да обеме, което пустото сърце умее да докосне. Отвъд желанията и конкретностите, отвъд нощта и светлината аз лежа. И повече не съм. Изстивам. До пълно сливане с пустинното безмълвие, до свято безразличие.
Пътувам. До сърцевината на звездите. Виждам раждането им, имплозията, мракът, който ги прегръща и дели. Виждам в полиса на своето тяло как огромни клетки дишат и пътуват по кръвта. А аз, по малък от понятието, плувам с тях.
И в онзи първи Взрив, наречен Въображение, видях как единството на Пустотата се пръсна на всички мислими форми и същности. И ги вкусих, и живях ги, защото бях празната чаша, лежаща в пустинята, бездиханна и взряна, съдържаща всичко.
Това започна с малки късове мрак, наситен с мисли и звезди, като долния разказ и това стихче.
http://navigo.bloghub.org/2006/03/23/%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%8f/
Това ме попита една озарена душа. Ще й отговоря със следното, което тя вдъхнови да излезе от мен.
Пустинята, тази майка на пустотата и дъно на звездите, пак ме призова с ронливите си устни. Надигна пясъците си в безкраен жест, без да помръдне песъчинка. Откликнах.
Притихвам клетка по клетка. Вятърът обикаля коридорите ми, ставащи все по-безлюдни, докато накрая се разтапят под ласката му и се стичат в капка.
Лежа без поглед, без дихание. Очите ми, широки и немигащи, са взряни в космоса над мен под мен. Разфокусирани, обгръщат всичко. Това Всичко, което само празнотата може да обеме, което пустото сърце умее да докосне. Отвъд желанията и конкретностите, отвъд нощта и светлината аз лежа. И повече не съм. Изстивам. До пълно сливане с пустинното безмълвие, до свято безразличие.
Пътувам. До сърцевината на звездите. Виждам раждането им, имплозията, мракът, който ги прегръща и дели. Виждам в полиса на своето тяло как огромни клетки дишат и пътуват по кръвта. А аз, по малък от понятието, плувам с тях.
И в онзи първи Взрив, наречен Въображение, видях как единството на Пустотата се пръсна на всички мислими форми и същности. И ги вкусих, и живях ги, защото бях празната чаша, лежаща в пустинята, бездиханна и взряна, съдържаща всичко.
Това започна с малки късове мрак, наситен с мисли и звезди, като долния разказ и това стихче.
http://navigo.bloghub.org/2006/03/23/%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%8f/
Лежах навън в нощта
и слушах твоя сън.
Вгледан в единствения ти прозорец,
чувах как диша небето
и дъждът как бие в моите стъкла.
Всички гласове звучаха.
Всички парчета бяха разпръснати
из хаоса.
Аз чувах само твоя глас
и чаках нещо да се случи.
Толкова далечен
и толкова неразбираем . . .
Отвъд озона . . .
Отвъд звездите . . .
Толкова отвъд . . .
Не зная.
Лежах навън в нощта,
заслушан в твоя сън, земя
и чаках своя първи плач . . .
готов да се родя.
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
Римските пътища в България и съвремените...
ЛУННА МАГИЯ - Из „За чиста и свя...
Римските пътища в България и съвремените...
ЛУННА МАГИЯ - Из „За чиста и свя...
Kак си, какво си, где си...? и добре ли си?
Сигурно там - отвъд хилядите километри, пак "лежиш навън в нощта", пътуваш, взираш... :)
Поздрави!
цитирайСигурно там - отвъд хилядите километри, пак "лежиш навън в нощта", пътуваш, взираш... :)
Поздрави!
И смазан до изтляване
на нищото,
и разпнат от
поредното ми случване.
Браво!
цитирайна нищото,
и разпнат от
поредното ми случване.
Браво!
3.
анонимен -
!?
13.08.2007 23:41
13.08.2007 23:41
когато си дух, защо изобщо ти трябва размер...
цитирайВече е късно да попитаме Ницше, но моят отговор е, че едно от най-красивите неща е превръщането на духа в материя и обратно.
За съжаление понякога духът се застоява във формата и забравя какво е всъщност.
цитирайЗа съжаление понякога духът се застоява във формата и забравя какво е всъщност.
5.
анонимен -
!? никога не е късно да питаме
14.08.2007 01:52
14.08.2007 01:52
или да избягаме с думи... да бъдем рефлекс, вместо творение...
духът е материя, словата са камък за зидане...
защо съжаление!? нали духът прелива в материя...
и как може да забравя себе си, онзи който е всичко?
цитирайдухът е материя, словата са камък за зидане...
защо съжаление!? нали духът прелива в материя...
и как може да забравя себе си, онзи който е всичко?
Огледай се наоколо. Колко от ходещата материя осъзнава, че е и дух? Колко хора създават сами реалността и владеят трансформирането в различни форми и състояния?
цитирай
7.
анонимен -
ти нямаш дълг към хората
14.08.2007 09:22
14.08.2007 09:22
само към себе си имаш...
цитирай"И в онзи първи Взрив, наречен Въображение..."
...просто ще помълча
Поздрав и не си отрязвай... Косата :)!
цитирай...просто ще помълча
Поздрав и не си отрязвай... Косата :)!
си отрязвай косата
не си отрязвай брадата
остави всичко циганско по себе си
и огъня в ръцете
и светкавиците в очите
и изпепеляващите понякога думи
макар далеч от тук усещам как гориш
ако изгасне цялата циганйка ще помръкне част от небето
е, вярно, че пак ще се роди
но дали чакането си заслужава?
Лиспваш ми....
цитирайне си отрязвай брадата
остави всичко циганско по себе си
и огъня в ръцете
и светкавиците в очите
и изпепеляващите понякога думи
макар далеч от тук усещам как гориш
ако изгасне цялата циганйка ще помръкне част от небето
е, вярно, че пак ще се роди
но дали чакането си заслужава?
Лиспваш ми....
голямо липсване пада. Много народ ми писа напоследък липсващи писма. И на мен народа ми липсва, а също и необикновените ни сбирки, театъра, зала България, Юлиан и Дом на Киното, учениците ми, тесните софийски улици, пълни с пешеходци и живот, прелитането през София с байка, лостовете в парка сутрин и какво ли още не. Но пък тук влизам в аскетичния си период, пустинята ми шепне и аз потъвам в нея далеч от ласки, хора, интелектуалности и прочее. Чист като капка, далеч от всичко земно, което е красиво, само когато е в комбинация с другото лице, гледащо безмълвно отстрани театъра на живота.
цитирайтова да не е филма "Междузвездни войни" :D
цитирайси е супер... аз поне съм го гледал десетина пъти и като малък... и като по-голям :) но ти се опитваш да ни пробутваш друг филм.... и не вървиш, само ни забавляваш, а и това започва да става малко отегчително ;)
цитирайза някои неща мнoгoто ум не помага. По-скоро обратното. Ти знаеш как да затваряш очи.
'Някои гледат отминаващите облаци, други отминаването.'
цитирай'Някои гледат отминаващите облаци, други отминаването.'
14.
анонимен -
нав, липсва ти само простотата на ...
16.08.2007 02:53
16.08.2007 02:53
нав, липсва ти само простотата на изказа...
цитирайБиваш изтрит по очевидни причини. Все пак ще ти отговоря на коментара.
Тук няма спор, а семантично разминаване. Някои хора взеха насериозно заигравката ми с демоните, която проектира антипатията ми към крайностите и етикетите. В контекста на моя личен език обединяването на противоположностите винаги ме е очаровало, защото разчупва статуквото на фиксираните реалности. Не обичам фиксираните неща, падам си по гъвкавите многоизмерни същности. А моите лични пътувания извън пространство-времето са ми показали, че тукашната (разбирай ортодоксалната човешка) истина е само местен диалект, при това доста провинциален.
цитирайТук няма спор, а семантично разминаване. Някои хора взеха насериозно заигравката ми с демоните, която проектира антипатията ми към крайностите и етикетите. В контекста на моя личен език обединяването на противоположностите винаги ме е очаровало, защото разчупва статуквото на фиксираните реалности. Не обичам фиксираните неща, падам си по гъвкавите многоизмерни същности. А моите лични пътувания извън пространство-времето са ми показали, че тукашната (разбирай ортодоксалната човешка) истина е само местен диалект, при това доста провинциален.
16.
анонимен -
именно "обединяването на ...
16.08.2007 23:35
16.08.2007 23:35
именно "обединяването на противоположностите" връща към цялото :)
цитирай:)
цитирай
18.
анонимен -
Усмихнете се
17.08.2007 11:28
17.08.2007 11:28
Една априлска ваканция метнах двамата си сина на рамо и ги заведох на Вършец. Имам много слънчев спомен, явно сме случили хубаво време и сме го оползотворили максимално в разходки. А вечер се търкулвахме в леглото и аз им четях „Приказка за Стоедин” на Никола Русев. Там има една мома Невянка дето като отвори уста и само истината изрича. Видяха се в чудо героите на приказката, ама знаеха като nav, че няма проблеми има само недоразумения и бързо намериха изход. Напълниха устата на момата с камъчета, та хем тя да си казва истината на воля, хем никой да не разбира какво е казала и накрая всички бяха доволни.
Не и аз. Осъзнах си проблема и оттогава щом отворя уста да кажа нещо се сещам за Невянка, а след това като се чуя какво съм казала прилежно надиплените къдрици по темето ми щръкват и се изправят.
Изчетох с голям интерес коментарите до тук. И само стискам уста да не кажа нещо, от стискане посинях докъмто мораво. По едно време се почувствах като на научна конференция, на която професори обсъждаха темата за демоните. Сериозно, задълбочено.
Nav се забавлява, а коментаторите се хващат за гушата и сериозно започват да му обясняват какъв е всъщност и да спре да живее в заблуждение.
Същото се получи с постинга му за метросексуалните мъже.
Трябва да ви призная, че като няма какво друго да правя и двата пъти много се забавлявах. И искам от сърце да ви благодаря за усмивките, които преживях с вас.
Много ми е тъжно само за едно. Хей хора, вие филми не гледате ли? Аз като чуя думата дракон и веднага очите ми се изпълват с един бял, пухкав, летящ Дракон на късмета с толкова топли и добри очи, в които потъваш и се потапяш в една приказна и красива Вселена, от която не ти се иска да си тръгнеш. Има и женски Дракон, който спечели сърцето на магарето Донки )) Когато гледах „Приказка без край” (по книгата на Михаил Енде) и „Шрек” за много време напред попълних запасите си от любов, нежност и доброта. Гребнете малко и вие, може да ви хареса.
Трябва да си призная, че аз жив дракон не съм виждала. Затова не мога да бъда обективна. Но драконите (както и демоните) родени от нашата фантазия са такива, каквито ние си ги помислим. Моите са нежни, топли и любящи. И ме карат да се забавлявам.
Затова сме тук.
Усмивки на всички от мома Невянка))
цитирайНе и аз. Осъзнах си проблема и оттогава щом отворя уста да кажа нещо се сещам за Невянка, а след това като се чуя какво съм казала прилежно надиплените къдрици по темето ми щръкват и се изправят.
Изчетох с голям интерес коментарите до тук. И само стискам уста да не кажа нещо, от стискане посинях докъмто мораво. По едно време се почувствах като на научна конференция, на която професори обсъждаха темата за демоните. Сериозно, задълбочено.
Nav се забавлява, а коментаторите се хващат за гушата и сериозно започват да му обясняват какъв е всъщност и да спре да живее в заблуждение.
Същото се получи с постинга му за метросексуалните мъже.
Трябва да ви призная, че като няма какво друго да правя и двата пъти много се забавлявах. И искам от сърце да ви благодаря за усмивките, които преживях с вас.
Много ми е тъжно само за едно. Хей хора, вие филми не гледате ли? Аз като чуя думата дракон и веднага очите ми се изпълват с един бял, пухкав, летящ Дракон на късмета с толкова топли и добри очи, в които потъваш и се потапяш в една приказна и красива Вселена, от която не ти се иска да си тръгнеш. Има и женски Дракон, който спечели сърцето на магарето Донки )) Когато гледах „Приказка без край” (по книгата на Михаил Енде) и „Шрек” за много време напред попълних запасите си от любов, нежност и доброта. Гребнете малко и вие, може да ви хареса.
Трябва да си призная, че аз жив дракон не съм виждала. Затова не мога да бъда обективна. Но драконите (както и демоните) родени от нашата фантазия са такива, каквито ние си ги помислим. Моите са нежни, топли и любящи. И ме карат да се забавлявам.
Затова сме тук.
Усмивки на всички от мома Невянка))
ние си се усмихваме :) само понякога си мислим, че се мислим, че се взимаме на сериозно... за да се усмихнем пак :)))
В Смеха е истината еййй, не във... виното :D
Усмивки за Момата!
http://www.youtube.com/watch?v=T9a3laPU0Oc
цитирайВ Смеха е истината еййй, не във... виното :D
Усмивки за Момата!
http://www.youtube.com/watch?v=T9a3laPU0Oc
Тук било много интересно ...
Попаднах случайно, но не съжалявам за изчетените коментари!!!
Поздрави!
цитирайПопаднах случайно, но не съжалявам за изчетените коментари!!!
Поздрави!
21.
анонимен -
опа ;)
17.08.2007 15:18
17.08.2007 15:18
високо-интелектуален спор с елементи на пустинен пейзаж, невероятна поезия, ревностни нотки, демонични изстъпления, обяснителни умотворения, нотки от Павич, тръснато великодушие от север и накрая какво рицарят на бял кон иде мадони ;)
Wonder, тръгвай си оттук веднага - светиш.
Sever, оставям ти кю на ЛС.
Gioia, затвори очи да ме видиш.
НевянF ;F;E, ако зъбите ти изглеждат добре, можеш да се смееш с глас.
Nav, поздрави за поста! Обкръжението ти е фантастиш.
Гош
цитирайWonder, тръгвай си оттук веднага - светиш.
Sever, оставям ти кю на ЛС.
Gioia, затвори очи да ме видиш.
НевянF ;F;E, ако зъбите ти изглеждат добре, можеш да се смееш с глас.
Nav, поздрави за поста! Обкръжението ти е фантастиш.
Гош
22.
анонимен -
@гош
17.08.2007 20:06
17.08.2007 20:06
Много е забавен панаирът, нали?
Усмивки от отбора на Павич:)
цитирайУсмивки от отбора на Павич:)
поздрави за коментара! А обкръжението е... каквото си го направиш ;)
цитирай
24.
анонимен -
Не бих казал, че е панаир. ;) Прилича на колективно летене.
17.08.2007 20:18
17.08.2007 20:18
Постингът си е класика, а гостите отбрани ;)
Гош
PS Джоя, искала си да ми оставиш коментар по повод този пост. Мястото е тук. Благодаря ти!
цитирайГош
PS Джоя, искала си да ми оставиш коментар по повод този пост. Мястото е тук. Благодаря ти!
25.
анонимен -
Привет, dennis! )
17.08.2007 20:26
17.08.2007 20:26
Обкръжението е важно в тези виртуални ширини.
Ако не бяха интересни хората, които пишат нямаше да има 53 и повече коментара.
цитирайАко не бяха интересни хората, които пишат нямаше да има 53 и повече коментара.
dennis - мерси за клипчето и присъствието.
injnina - и на теб мерси, че помириса цветята ми.
На момата специални благодарности, че ми припомни любимите образи.
Аригато и на анонимните за включванията.
Поздрави и песни.
цитирайinjnina - и на теб мерси, че помириса цветята ми.
На момата специални благодарности, че ми припомни любимите образи.
Аригато и на анонимните за включванията.
Поздрави и песни.
Умееш да виждаш в пространствата между думите. Ето ти нещо между тези.
Аз
Ти
Те
Сме
...
цитирайАз
Ти
Те
Сме
...
не е по повод този пост - тук съм казала каквото трябва :) знаеш къде да ме намериш, а и знаеш кой има инфо още :)
до...
цитирайдо...
"А моите лични пътувания извън пространство-времето са ми показали, че тукашната (разбирай ортодоксалната човешка) истина е само местен диалект, при това доста провинциален. "
Струва ми се, че горното звучи малко пренебрежително към нас простосмъртните :) а и не за първи път говориш така :) Как го виждаш в контекста на "Аз се възприемам като творение на светлината и радостта." Винаги ли си светлина и радост :)?
цитирайСтрува ми се, че горното звучи малко пренебрежително към нас простосмъртните :) а и не за първи път говориш така :) Как го виждаш в контекста на "Аз се възприемам като творение на светлината и радостта." Винаги ли си светлина и радост :)?
Аз съм още тиква, чакаща да й узреят семките. Това, че понякога, напоследък дори често, постигам съвършения момент, не значи че нямам още много за учене, особено в битово-земен план.
Наистина тъпо, ако съм прозвучал пренебрежително (бие си чимбер). Обикновено виждам красивото във всеки и приемам хората каквито са, но си имам и моменти на оглупяване, най-малкото във формата на изразяване.
Иначе в последните години живея в светлина и радост почти постоянно (в случаите, когато не успявам, просто приемам, че съм кривнал нещо от пътя, отивам в някоя гора, смълчавам се и отговорът идва. Обикновено такива състояния са за кратко). Трябва да преживея още няколко важни неща, за да стане хронично :))
Моят източник на щастие е самотата. В смисъл че когато съм сам, се сливам със света и сякаш вниквам във всичко. Което пък ме изпълва с екстатично озарение. Това не ми пречи да имам и бохемско-социални моменти, разбира се. Всичко е в пропорцията. Не по малко ценя красотата на споделянето.
Мале как се разлях. Да не казваш на никого :)
цитирайНаистина тъпо, ако съм прозвучал пренебрежително (бие си чимбер). Обикновено виждам красивото във всеки и приемам хората каквито са, но си имам и моменти на оглупяване, най-малкото във формата на изразяване.
Иначе в последните години живея в светлина и радост почти постоянно (в случаите, когато не успявам, просто приемам, че съм кривнал нещо от пътя, отивам в някоя гора, смълчавам се и отговорът идва. Обикновено такива състояния са за кратко). Трябва да преживея още няколко важни неща, за да стане хронично :))
Моят източник на щастие е самотата. В смисъл че когато съм сам, се сливам със света и сякаш вниквам във всичко. Което пък ме изпълва с екстатично озарение. Това не ми пречи да имам и бохемско-социални моменти, разбира се. Всичко е в пропорцията. Не по малко ценя красотата на споделянето.
Мале как се разлях. Да не казваш на никого :)
31.
анонимен -
ееех, доброто старо его, а ;) какво е ...
18.08.2007 01:51
18.08.2007 01:51
ееех, доброто старо его, а ;) какво е това щастие, което идва в самота, какви са тия отговори, дето ги намираш в гората ;) ах, ти...
смълчи се сред хората, сливай се без да ти "пречат" :)
кривването/аз ли я измислих тая дума?! :)/ от пътя
не е ли пак самият път?
и какво като се разливаш? нима разлятото няма пак при теб да се върне ;)
цитирайсмълчи се сред хората, сливай се без да ти "пречат" :)
кривването/аз ли я измислих тая дума?! :)/ от пътя
не е ли пак самият път?
и какво като се разливаш? нима разлятото няма пак при теб да се върне ;)
Благодаря ти!
Остани си светлина и радост :) хронично, екстатично и по бохемски :)))
@58 :) цъкни ми ЛС да се уточним за егото, please ;)
цитирайОстани си светлина и радост :) хронично, екстатично и по бохемски :)))
@58 :) цъкни ми ЛС да се уточним за егото, please ;)
няма нищо вкусно в близането на сладолед през стъкло
(да видиш хубаво ли е като ми се бъркаш в разговорите с нав :Р)
цитирай(да видиш хубаво ли е като ми се бъркаш в разговорите с нав :Р)
ако ти си сладоледа, може да минем и без стъклото ;)
цитирайаз съм стъклото )) имам кристална структура
цитирай
36.
анонимен -
@dennis
19.08.2007 23:30
19.08.2007 23:30
не пренебрегвай стъклото ;) аз съм анони :)
цитирайЩе ви декапитирам коментарите, които нямат общо с постинга (този ми е специален). Мисля няма да е голяма загуба и за вас ))
цитирай
38.
анонимен -
дерзай, нав :)
20.08.2007 07:12
20.08.2007 07:12
дерзай, нав :) и прости :)
цитирайПоздрави :)
цитирайКазваш "често, постигам съвършения момент", наистина тук си го постигнал.
цитирайГолямо изобилие от духовни гледни точки из поста. Да те питам sever защо те превръщаше в нещо по-хубаво и изчезна ли ти след това? И тя ми е в десетката за прослушване.
цитирайSever е Сфинкс, който трябва да разгадаеш, но усилието си струва ;)
С нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))
цитирайС нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))
nav написа:
Sever е Сфинкс, който трябва да разгадаеш, но усилието си струва ;)
С нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))
С нея си имаме нашата малка игра на превръщане ))
Хаа, бръмък в пирамидата на духа. ;)))
Това, че съм Сфинкс за разгадаване, не го бях прочела. ;))))))))))
Търсене