Никакви идеи извън нещата, мърмори Уилям Карлос Уилямс. И сега просто няма как и аз да не кажа нещо мъдро. Ей го:

Когато обикновеният човек добие познание, става мъдрец.
Когато мъдрецът добие познание, става обикновен човек.

Тук някой ще рече, че това не съм го измислил аз, а една древна тиква. И ще е прав, ама нали сега аз го казвам.

Но стига приказки, нека застинем в почтително мълчание, за да чуем нещо дълбокомислено и пропито с духа на дзен.

Асан и Айшето открили поза 69 и решили да пробват. Почнали те, правили, стрували, пък по едно време Асан рекъл ‘Айше, ти знаиш ли, че през 1912тата година имало един голям кораб, Титаник са казвал, па зел, че потънал, ного хора измрели, голема трагедия’. ‘Брей, Асане, зел си да четеш, умен си станал’, казала Айшето възхитено. А Асан отвърнал ‘Не, бе, едно парче вестник ти е залепнало за гъза.’

Или иначе казано:

‘Дзен - това е ежедневната ти мисъл.’

Ето тук е моментът колективно да се почувстваме по-мъдри. Днес е модерно да се стремим към духовно знание, да бъдем търсещи (сякаш Онова е някъде другаде). Много нещо се казва по въпроса, много се пише. А то ей го щастието:

‘Стая с баня и биде,
радвай се и пей сърце.’

И още:

‘Отче наш, ти който си на небесата,
стой си там,
а ние ще си стоим на земята,
която е понякога тъй прелестна.’

Мда, пеят се химни за възвишеното, но не чувам никой да пръцка одата на радостта. По-любопитно ни е да узнаем значението на сънищата, отколкото това, което виждаме наяве. Даже се поражда едно високомерие - мислим трансцендентално, четем дебели книги и гледаме отвисоко на простолюдието. Сякаш забравяме, че който много учи, малко знае. И не видим ли красотата в обикновеното, няма да я видим никъде. Пънем се да мислим глобално, а живеем в подробности. Опростявай, опростявай, казва по този случай Торо. Или иначе казано ‘Отвъд тук и сега цялото човешко познание е фантасмагория.’ Но стига толкоз дълбокомислия, че разликата между Фило-софията и философщината (както и между културтрегер и културист) е няколко излищни букви. 
Просто се оставям да бъда, а виното да попива в езика ми. Наздраве.

За котките-живот, обикновените неща и нещата, които обикваш (колко са близки обиквам и обикновен). Да измисляш тостове - като в "Особености на някои руски нрави", ако се сещаш за онзи, който пуши под вода;))

За това ония неща не ме влечат от време на време .:))))))))

за цялата вселена. И се смея ли смея :)

когато стане време да е време, си спомни, че няма време :)

Наздраве! :)))

Nikoga drug pat niama da badem,toi e zavinagisamo SEGA!

Никой друг път няма да бъдем.Tой е завинаги,само СЕГА!

няма друг път.

А откъде сте толкова сигурни, че няма "друг път"?...

Всеки път е сега, Кенди, няма вчера и утре. Сигурен съм, че знаеш :)

Да, зная... Но то това че винаги е сега, аз мога най-спокойно да го обърна на "винаги е вчера" и "винаги е утре"... и няма да бъде особено невярно ;)

Както и да е- колкото и да го въртим и сучем, то си е такова, каквото е ;) За всеобща радост (не зависи от човешките размисли и страсти ;)))

Никой се не ражда втори път.
Всеки тук единствен път гостува.
Каквото будалите да тръбят-
прераждане не съществува.
Каквото досега си взел,
това е твоя земен дел.
Поправки няма,ти не се повтаряш,
това е истина железна,стара.

това, в което повярваш.

Анонимен, не съм съгласна хич с твоята т.нар. "железна, стара истина" ;) За мен прераждането е далеч по-стара истина от твоята...

П.С. И ако обичаш, не наричай хората като мен "будали"...