Прочетен: 4940 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2008 22:29
Сънят отвъд съня е свят на образи, които се преплитат, допълват и надграждат. Това е свят без категории дуалности. От него се събуждам всеки ден и се опитвам да го пренеса със себе си в измислицата на реалността. Първото, което виждам от леглото си е двуметровия къс от душата на Ешер.
Преплитащи се гледни многоточия, като незабравки сещащи ме за многоликия образ на бога, на онзи пръв човек, помислил си света. Взирането в нея е мантра на събуждане в съня, осъзнато сънуване.
Ставам и не влизам в банята. Няма да измия очите си с водата на консенсуалната реалност. Нека останат омагьосани от своите визии и бродят в живота с гурелясал копнеж по скритото зад твърдостта на формите. Така, разхождайки се по ръба на масата, между кибрита и чинийката, ще вляза ненадейно в тясна уличка и ще се взирам в хорското пране и магазинчетата.
От всяка сграда ще ме гледа Гауди, преливащ в Хундертвасер. А ако сто води не стигат, ще търся като Стоедин капка от живата. Хората в квартала – тайни членове на онзи соушъл клъб – си пеят на испански със стогодишни гласове на път за работа. Дори децата си тактуват, тичайки. Тичайки, казваше някой, децата завъртат земята. А дали не е пеенето? Или усмивката на продавачката на вестници. Така ме стопля, че спирам на припека. Един вестник, казвам. И тя не е озадачена, знаейки, че искам светлината й.
Търкулвам се покрай бордюра и се подрусвам по паветата. Тук всички улици са стари, разказват миналото си на нисък глас, за вслушаните. Не се търкалям, а тека – в улуците и водоливниците, които в някои романи оживяват. В романите, които аз чета.
Христос воскресе, казвам на гугутките, преди около двайсет дни, подхвърляйки им застаряващ козунак. Те, слава богу, не познават времето.
Зелена пейка ме притиска към гърдите си. Не устоявам. Слънцето ми бърка в очите, докато дишам учестено от тръпката да съм застинал. Пия карнавални ритми от фонтана, който веднъж видях в Италия, а после втори път.
Накрая нежно се прибирам, за да напиша поема от целувки по лицето на любимата за двата ми оргазма снощи – единият психо, другият – соматичен.
Стъмва се. Запалвам огъня й, за да осветя течното лице на този бликащ свят, в който не мога да спра да прониквам.
Аз съм ‘човек, чието име е написано върху вода.’
Започвам да усещам и
как едно запалване може да завърти нечие колело,
за да запее и бликне водата и...
Говориш за гугтки и проникване, и възкресение -сухарен козунак. И около Векикден като във филм на Вендерс места, оргазми, визии и сън....
Изобщо - какво ти писане - ти плуваш в онази вода, а по нея като воден паяк се разхожда името. А да плуваш, казват, било най-близкото усещане до летенето...
26.04.2007 11:44
Аз съм същество от приказките, ежедневието не ме побира.
При това с вариращ размер....:)
03.05.2007 13:21
а мислех, че те познавам, мъничко поне
а то, толкова си голям!
и колко е красиво ...
... навеждам леко глава
затварям очи
и усмивката ми изгрява ... навътре
и питам те сега: коИ с т е вие, господ-и-не?
какво вълшебство само си забъркал!
сякаш някой ме посипва със златен прашец ...
/хм, като в "битката на негъра и кучетата" на димитър гочев в народния, помниш ли, как през цялото време се стелеха онези блестящи цветни кръгчета.../
и знаеш ли какво ми дойде сега - това /а и онова/ ще си го save-на, за да го прочета една вечер на децата си - в цикъла "нови приказки от млади български автори":), за да не се изгубят никога в Приказката
а сега ми е тихо
това е любимото ми състояние, когато копнежа за "у дома" се събужда
после в тишината оставам само "аз"
на-края, отвъд, вече няма и "после"
после изгубвам и "края"
обичам "у дома" ...
tara:)