По-голямата опасност
за мнозина от нас
не е, че целта ни
е твърде висока
и се проваляме,
а че е твърде ниска
и я постигаме.

Микеланджело (1475 г. - 1564 г.)

Наскоро четох Хармс и попаднах на тази басня:

‘Един човек с невисок ръст каза: ‘Аз съм съгласен на всичко, само да бъда поне мъничко по-висок’.
Още не изрекъл това и гледа - стои пред него вълшебница.
- Ти какво искаш? - пита вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и от страх нищо не може да каже.
- Е, казва вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и мълчи.
Вълшебницата изчезна.
Тук човекът с невисокия ръст започна да плаче и да си гризе ноктите. Отначало на ръцeте си ги изгриза, а после и на краката.

Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане кофти.’

Вярно ми стана кофти, още повече след като прочетох и този виц:

Имало едно време едно момиченце - уникално грозно момиченце, хипер недъгаво, кошмарно дефектно просто. Било толкова зле горкото, че един ден, когато покрай него случайно минала Златната рибка, толкова се пищисала, че сама се уловила за да може да му изпълни три желания.
- Аз съм Златната рибка и изпълнявам желания, момиченце! Понеже ме улови ще ти изпълня три желания! Кажи какво искаш…
- Хмъ… - изсумтяло ужасно грозното момиченце, което освен грозно, също така пелтечело, сумтяло и фъфлело, пръскайки лиги наоколо. - Искам две гулеми уши, с многу косми по тях и изотвътре и отвънка, ъхъ… многу гулеми черни косми…
Златната рибка се втрещила, опулила се, но какво да прави - изпълнила желанието.
- Кажи сега другото си желание - казала рибката.
- Мииии, искам едни такива вежди - мноогуууу гулеми, половин метър, да висят така надолу, рунтави, надолу… - сред водопад от слюнка изфъфлило момиченцето.
Златната рибка още повече се сащисала, гледала невярващо, но изпълнила и това желание.
- Остана ти още едно желание, момиченце - кажи какво искаш - това е последното, обаче - имай го предвид…
- Ахмиииии… Искам един носъ, голяяям и дълъг нос, с косми изотвътре и пъпки, много пъпки… и един цирей, ей тука, отстрани на върха…
Златната рибка толкова се стресирала, че разровила завесата от новите дълги рунтави вежди, за да види лицето на ужасно грозното момиченце, и гледайки го в очите, попитала:
- Сериозно ли?
- Ахъм - с цялата си увереност потвърдило момиченцето…
И какво да прави Златната рибка, изпълнила и това желание, и толкова била вцепенена от изненада, че не осъзнала кога момиченцето й обърнало гръб и тръгнало да си ходи. Стреснала се Златната рибка и се провикнала, потупвайки го по рамото:
- Чакай, чакай…
Обърнало се момиченцето и с грозния си дълъг нос направо съборило Златната рибка на земята от невнимание. Тя станала, изтупала се от праха и попитала:
- Добре де, кажи ми само едно - защо не си поиска да си красива, нежна и някой да те обича?
- Хмъ? Ми то можеше ли?…

Това ме връща към всички онези хора, които толкова отдавна са загубили природната естетика на телата си, че вече не помнят чувството за удобство в собствената кожа. Живеят с мисълта, че тази безформена плът и черти, обезличени от излишна маса, са те самите. Свикват с обикновеността, която не познава мечтите и стремежа към себепознание, и дори не подозират, че могат да бъдат блестящи, постигащи (вицът горе казва всичко). 
Изконната човешка жажда за развитие потъва в битието, изпълнено с рутина и подробности.

Мнозина са повярвали в тази измислица, от някои наричана култура. Хора, пълни с потенциал и индивидуалност, способни на всичко, но ограничаващи се с минимума, който им предлага ежедневието. Причината - липса на база за сравнение. Няма го огледалото, в което да видим най-красивото си аз и да му повярваме. Животът случва вместо нас. И вселената, наречена Човек, се свежда до малка роля в чужд сериал.

Но няма да пиша за тъжни неща. Животът може да е приключение, което непрекъснато измисляме. А на забравилите това подарявам тази вкусна импресия и долните стихове.

Не е възможно. От протекли струи                                

завесата прогнива. Tлен обгръща

плата. Но от машината студена

плътта освободи, не строй мостове.

Къде ще търсиш въздух за да литнеш

от континент до континент? Словата

да падат където си щат – дано улучат

любов от първи път. Рядка ще е тая

сполука. Прекалено много искат

да извлекат. Потопът глътна всичко.

                                           Уилям Карлос Уилямс

 

Слизането,                                                                      

сбор от отчаяния,

и без никакви успехи е пробуда обновена

що обръща мъката назад.

Каквото не постигнахме, каквото   

отказахме на любовта,

каквото губим в чакане безплодно,

поражда слизане -

безкрайно, всемогъщо.

                                           Уилям Карлос Уилямс


И още няколко от ранната ми младост, когато дишах свободата в рими:


Денят е преизпълнен с празнота, 
която трепти в очакване да те погълне
или да бъде преоформена от 
магията на твоите пръсти
в чудна смисленост.
Единствено зависи
доколко се чувстваш вълшебник.

                 

Малкото кукувичелети объркано.                    

Кука на обреченост,

както са го учили.

Но му се пее друга песен –

по-радостна,

истинска.

Лети объркано малкото кукувиче

и се блъска ту в погледа

на баща си,

ту в зова на сърцето си.

Свали ненужностите
като дрехи.
Облечи себе си,
за да засветиш.
Капка по капка
нека сълзи красотата ти,
като роса
да отмие прахоляка на света
от лицето ти.
А щом душата ти
накрая цъфне,
с целувка нека някой
я откъсне.

Всичко е толкова красиво,                   
когато си жив и разбираш,
че красотата е в теб.
Животът е хубав,
щом не искаме нищо от него,
а просто живеем миг подир миг.



Свободата да бъдеш щастлив или
нещастен.
Свободата да обичаш или да нехаеш.
Свобода на избора.
Понякога не я разбираме, усещаме.
Но я имаме.
Тя е най-голямото богатство.
И нямаме право да искаме нищо,
защото сме достатъчно богати.

Като муха ще летя през света.

Ще кацам по капини и лайна.

Руни с полет по небето ще чертая.

Ще обръмчавам тишината.

 

В деколтетата ви денем ще надничам.

Нощем скучните ви мисли ще полазвам.

Афористичен сърбеж ще оставям

без нищо да казвам.

 

И полека с лайняни крачета

ще цапам белите ви дрехи,

докато с погнусa не ги свалите

и отдолу човекът засвети.

Напомни ми за Димитър Гочев, който наскоро гостува в България и за спектаклите му - изпълнени с тази пречеща телесност, която от една страна го измъчва, а от друга - не го оставя мирен и за 5 минути и го тласка към творчество.
Свободата да превърнеш тленното в безсмъртие... хъм има я.
Открих наскоро един страхотен поет от една любима в творческо отношение държава. Казва се Алешандре О Нийл, от Португалия е и е страхотен. С подобно усещане за телесност - намери го...

казано за Гочев. И на мен ми остана подобно усещане от негъра и персите.
Аз се опитвам да превърна безсмъртието в плът, да стана по-земен, но май все още страдам от прекомерна безтелесност.
Алешандре ще бъде проучен. Мерсъ

баснята и вица наистина не може да са по-верни о.0 но от стихчетата на Уилямс не вдявам много...хм даже нищо. Но виж твоите са толкова якички, че нямам думи просто ! /и забелязвам, че лаина и пръцкане са ти едни от любимите ти думички , а :D ;)/
а сиг не ти харесват стихчетата, щото не знаят къв си образ, то и аз нз дали бих ти ги харесала/или може би разбрала/ ако не те познавах...пък и някои кат не разбират кво им остава освен да плюят;]
c(=tzveti

Prakrasno e! Blagodarq :)

че ме върна към хубав момент от миналото ))

hahaha :) za6to?! :)

ами че тук са сбрани Хармс, Мишо Ангела, У.К. Уилямс, Митко Гочев, Феликс (от която пазя чудесни спомени) и за калпак разни мои стихчета отпреди 10 години. Това си е бая тлъста ретроспекция :))

leleee :) basi ludnicata :))) tiii mai ;) ot baq vreme si bluska6 glavata nad tiq ne6ta :P
:D

на мен ми се струват сякаш няколко живота. Хубавото е, че блъскането поприключи в един момент и премина в чесане, а напоследък си е направо галене. Не мога да се оплача, намерих си всички отговори, само дето за другите са неразбираеми. Дет казват в приказките, всеки сам да си ги намери за себе си.

abeee priklu4enieto e bezkraino :)

но преди да стане приключение, е по-скоро лутане.

taka e...
az ako znae6 v kvo lutane e zabirkah onq den... ne e istina prosto :D
:)