Прочетен: 3483 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2007 13:14
Наскоро пак гледах ‘Монпарнас 19′ (с Жерар Филип), старата лента за Модилияни, този мой така любим любим. Но ще послушам един съвет и няма да изпадам в аналитичност. Просто ще разкажа малко за Дедо (в Италия) или Моди (във Франция), който е вдъхновение за мен като човек, като творец, като времето, в което е живял.
Началото на века (онзи), Париж, Монмартър, култово време на импровизации и творчество, преди Пикасо да заприлича на кубче ("Pablo, how do you make love to a cube?’), а Дали да стане кипра. Един квартал се е превърнал в център на света и родина на бъдещи класици. Литература (Аполинер, Макс Жакоб, Андре Бретон), кино (Бунюел, след 25та), изящни и приложни изкуства (Модилияни, Бранкузи, Матис, Утрильо, Пикасо, Северини, Сутен) се преплитат в кръчми и ателиета и раждат така наречения авангард в изкуството.
Всички са все още бедни и търсещи. Модерно е да умират млади (докато не ги е купил живота), поради което живеят крайно нездравословно (което някои днес бъркат с бохемство). Който не успее да хване туберкулоза като Модилияни или тиф като Шиле, заминава за фронта като Бочони (и Дебелянов) и става вечен frontman. По-малодушните се наливат от мъка, а и с надеждата поне за някоя цироза. Обществото, разбира се, не гледа с добро ухо на тези дружни запои, без да подозира (подобно на пиещите), че те са безценен културен обмен между сюрреалисти, футуристи, кубисти и джуджета (Тулуз-Лотрек), изграждащ облика на модерното изкуство.
Повечето скулптори, сред които Амедео (който е и това), крадат камъни от строителни площадки в района, поради липса на средства. Адреналинът от кражбата пък им дава сила да млатят длетото. Който го е страх или е слаботелесен, прави карикатури като Жак Вийон (брат на Марсел Дюшан и култова фигура) и това бързо се превръща в доходно занимание. Привлечени от лесната печалба (комисионната за една карикатура била по-висока от месечна заплата на чиновник), много бедни младежи бързо развиват талант и стават водещи фигури в изящното изкуство.
Онова време е наситено и с зашеметяващи любовни истории. Няма да влизам в подробности. Новият филм ‘Модилияни’ с Анди Гарсия е чудесна илюстрация (разплаках се от кеф). Ще кажа само, че два дни след смъртта на Моди, бременната Жан се хвърля от петия етаж, а Егон Шиле умира скоро след жена си (и тя бременна) от същата болест като нея. Това се казва солидарност.
Толкова от мен с разказването. Ще оставя картините да говорят. Или да крещят.
Modigliani се подвизава на български с различни транскрипции (нали изкуството е въпрос на интерпретация) - Модилиани, Модилияни, Модиляни. Човекът е само един.
Христо Фотев в българската литература и ...
Добри Тонев - Тия дни бе тук, а го няма ...
А всъщност лафът е иницииран от един разказ на Людмил Станев, където той се чуди дали не са били две джуджета - едното Тулуз, другото Лотрек.
Би трябвало всъщност да си доволен, че имаш насреща аудитория, която отбира от това, за което говориш. Ама нейсе...