Ето какво е duende според Федерико Гарсия Лорка:
“Всеки, който пътува по тази бикова кожа между реките Хунар, Гуадалете, Сил и Писуерга, рано или късно ще чуе думите: “В това има много duende.” Мануел Торес, големият андалузки художник, веднъж каза на един певец: “Вие имате глас, имате и стил, но никога няма да успеете, защото ви липсва duende.” По цяла Андалусия, от скалата на Хаен до раковината на Кадис, хората постоянно говорят за duende. Чудният певец на фламенко, Ел Лебрихано, казваше: “Когато пея с duende, никой не може да се сравни с мен.” Старата циганка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Браиловски да свири Бах: “Оле, това има duende!”, но беше отегчена от Глук, Брамс и Дариус Мило. А Мануел Торес, човекът, който носеше в кръвта си повече култура от всички, които съм срещал, слушайки Файа, направи следната блестяща забележка: “Всичко, в което има тъмни звуци, има и duende.” Тези тъмни звуци са тайната, корените, впили се в плодородния чернозем, който е познат на всички ни, пренебрегван от всички ни, но от него ние взимаме истинското в изкуството. Тук Торес е в съгласие с Гьоте, който определя duende, признавайки на Паганини “една тайнствена сила, която всеки чува, но никой мислител не е обяснил”.
Duende е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор-китарист ми каза: “Duende не е в гърлото, то идва от петите.” Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие.
Госпожи и господа,
Аз ви очертах три ниши, с груба ръка поставих в тях музата, ангела и duende-то.
Музата остава безмълвна; тя може да се въплъти в тясно нагъната туника и във втренчените кравешки очи на Помпей, или в големия нос, с четири лица, който да й даде нейният приятел Пикасо.
Ангелът може да оживее в къдрите, нарисувани от Антонело ди Месина, или в дрехите на фра Филипо Лили, или в цигулката на Масолино и Русо.
А duende-то - къде е duende-то? От празната ниша идва лъхът на оня дъх, който неотменно витае над главите на мъртвите в търсене на нови простори и неподозирани гласове, един лъх на детска слюнка, на стъпкана трева, на покривалото, скрило лицето на Медузата, лъх, който възвестява постоянното кръщение на новосъздадените неща.”
Магьосник е Лорка, пил е от световната кръв и знае. Но какво става с онзи, който е само duende, който е дим без цигара, усмивка без устни? Как оцелява чистият дух извън вечността, в света на грубата материя и абсолюта на формата? Убива го някой Франко? Емигрира в Мексико за четирийсет години? Или се превръща в арт курва, обсебена от своята гениалност.
Имало някога трима другари - Салвадор, Федерико и Луис. Тях ги свързвало duende-то, както кръвта свързва едно семейство. Единият го влагал в картини, другият в стихове, третият в кино. Това нямало значение, защото знаели, duende не е форма и умение.
В тази връзка Салвадор и Луис създали ‘Андалуското Куче’ - първия сюрреалистичен филм - безсмислица, целяща да подриграе аналитичната западна превзетост, вечното интерпретиране и вербализиране на изкуството. Duende не подлежи на обяснение, казвал техният филм. Оставете го на мира с хемороидните си напъни чрез него да си придадете смисъл. На премиерата в Париж Луис си напълнил джоба с камъни, за да замеря публиката в случай, че го освирква. Не го освиркали. Славословили го чак със срамни устни. Какво новаторство, смислова многопластовост, знаковост на детайла, казвали. Колко само се смяли тримата приятели на ефекта от малка им шега.
Но минало време. Duende-то Лорка умрял за идеалите си. Duende-то Бунюел отишъл в далечна страна, сред бедни и сърдечни хора, за да прави с нищожен бюджет филмите, които иска. А duende-то Дали станал знаменития гений, който в края на живота си подписвал празни листи за пари и умрял заобиколен от лешояди.
Това е житейската история на duende. Тя е красива, но и жестока, като този откъс от ‘дневникът на един дух’:
‘Напрягам се, за да си придам плътност, да бъда приемлив и видим. Уча се, че две и две е четири, че човешките отношения са думи и жестове. Защото иначе . . . иначе съм невидим. А това е почти непосилно.’
И все пак, мисля си аз, ‘когато си дух,
можеш да си всякакъв размер.’
нямаш идея колко радваш човеко!
писанията, мислите, споделените мисли, онези скритите, тънката ирония, бунта, ...има магия!
:)
обзавеждай, ти го правиш добре!
"От Красота се опиянявам - ще умра -
О, Красота, бъди по-милостива -
Но ако днес се пада да издъхна
Пак в тебе моят поглед - ще се впива!"
(Емили Дикинсън)
...duende е тук, за да предизвика и отвори сетивата ни, да запази връзката ни със земята и духовете на всички онези идвали някога, но никога не преставали да ни подкрепят по пътя към истината...
http://www.duendedrama.com/duendees.htm
