Няколко седмици след като Световният икономически форум стартира тяхната инициатива „Голямо нулиране“, тя беше последвана от пускането на нова книга, озаглавена „ Covid-19: Голямото нулиране “, автор на изпълнителния председател на WEF Клаус Шваб , и старши директор на Глобалната мрежа за риск в институцията, Тиери Малерет.

След като прочетох книгата, исках да споделя с вас някои първоначални мисли за потенциалното значение на публикацията.

Както беше засегнато в последната ми статия , има 5 дъски за Голямото нулиране - икономически, обществени, геополитически, екологични и технологични - всичко това книгата обхваща подробно.

Но искам да се съсредоточа до голяма степен върху заключението, тъй като именно тук мотивите и обосновката на автора за отстояване на Голямото нулиране, след Covid-19 , стават по-ясни.

Schwab и Malleret характеризират бъдещата посока на света като „ The Post Pandemic Era “, фраза, която се повтаря до гадене през цялото време.

Вместо да го определят за конкретен резултат, авторите предпочитат да попитат дали тази нова ера ще бъде белязана от повече или по-малко сътрудничество между нациите.

Ще се обърнат ли страни навътре, което ще доведе до нарастване на национализма и протекционизма, или ще жертват собствените си интереси за по-голяма взаимозависимост?

По никакъв начин не се прави твърда прогноза, но ние успяваме да придобием известна представа за начина на мислене на авторите, когато те обсъждат това, което наричат ​​„посоката на тенденцията“.

Те пишат, че опасенията за околната среда (главно през призмата на изменението на климата) и напредъка на технологиите (неразделна част от Четвъртата индустриална революция ) са били широко разпространени много преди Covid-19 да влезе в картината.

С икономическите и здравни последици от заключванията, които сега са вкоренени в обществото, Schwab и Malleret твърдят, че отдавна установените притеснения сред гражданите „са изложени на открито за всички“ и „засилени“ поради пандемията.

С други думи, ако умовете не са били концентрирани върху проблемите и заплахите, пред които е бил изправен светът преди Covid-19, то със сигурност са сега.

И докато посоката на тези тенденции върху околната среда и технологиите може да не се е променила, с появата на Covid-19 „стана много по-бързо“.

Ето защо Шваб и Малерет вярват, че тези два въпроса по-специално „ще се наложат на политическия дневен ред“ поради нарастващия обществен натиск.

Движение като Extinction Rebellion е един пример. Друг е бързият растеж на общността на Fintech, което кара хората да се питат какво представляват парите „в дигиталната ера“.

Що се отнася до това, къде виждат нещата в бъдеще, внушението е, че съвременните тенденции сочат към свят, който ще бъде „по-малко отворен и по-малко съдействащ, отколкото преди пандемията“.

На практика WEF представи на света два потенциални резултата. Първата е, че Голямото нулиране може да бъде постигнато относително мирно с нации, които се съгласяват с целите, поставяни от глобалните планиращи.

Вторият резултат, предупреждават те, би бил много по-разрушителен и вреден. Това ще се случи чрез страни, които не успеят да се справят с „дълбоко вкоренените болести на икономиките и обществата“, които могат да видят нулиране, „наложено от силни сътресения като конфликти и дори революции“.

И очевидно нямаме много време да решим съдбата си. Според авторите това, което имаме сега, е „рядък и тесен прозорец на възможност за отразяване, преосмисляне и рестартиране на нашия свят“.

Ако трябва да се осъществи „правилно нулиране“, това може да стане само чрез повишено ниво на сътрудничество и сътрудничество между нациите.

Както виждат Шваб и Малерет, алтернативата е свят, затънал във вечна криза, която в крайна сметка ще доведе до разпадането на „глобалния ред, основан на правилата“ след Втората световна война и глобалния вакуум на властта.

Следователно съществува много реален риск светът да стане „по-разделен, националистичен и склонен към конфликти, отколкото е днес“.

Едно нещо, което авторите пишат от позиция на яснота, е, че никога светът не може да се нормализира. Или по-точно, да бъде позволено да се върне към нормалното. Тяхното мнение е, че преди Covid-19 да се утвърди, „надделяло разбито чувство за нормалност“.

Понастоящем ситуацията е, че вирусът „маркира фундаментална точка на прегъване в нашата глобална траектория“. За много кратък период от време той „увеличи разделителните линии, които осезават нашите икономики и общества“.

Ако вече не беше очевидно, тогава авторите потвърждават през последните няколко страници от книгата, че програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. е преплетена с Голямото нулиране.

Това е очевидно при изучаване на звеното за стратегическо разузнаване на WEF. Устойчивото развитие и голямото нулиране вървят ръка за ръка.

За да бъде успешно приложена Програма 2030 , Schwab и Malleret предлагат алтернатива на възможността държавите да не успеят да се обединят. Както можете да очаквате, то се върти около сътрудничество и сътрудничество.

В техните очи иначе не може да се постигне напредък. Covid-19 предлага възможност за „вграждане на по-голямо обществено равенство и устойчивост в възстановяването“. И най-важното е, че това „би ускорило, вместо да забави напредъка към целите за устойчиво развитие до 2030 г.“.

Но това не свършва просто с пълното прилагане на Програма 2030 . Шваб и Малерет искат да отидат по-далеч. Целта им е откритото излагане на слабости в съществуващата глобална инфраструктура „може да ни принуди да действаме по-бързо, като заменим провалените институции, процеси и правила с нови, които са по-подходящи за настоящите и бъдещите нужди“.

За да предадат важността на това твърдение, авторите заявяват, че само това е „същността на великото нулиране“. Това, което изглежда търсят, е глобална трансформация, при която системите и възрастта на алгоритъма имат предимство пред политическите институции.

Вече започваме да виждаме действия на големи световни институции като Тристранната комисия , Световната търговска организация и Европейския съюз за „реформиране“ и „подмладяване“ както на тяхната работа, така и на членството. Covid-19 несъмнено е изправил ръката на глобалните плановици и стремежа им към реформа.

Тъй като беше публикуван „ Covid-19: The Great Reset “, той беше придружен от статия, написана от Schwab и Malleret.

Наречени „ Наследството на COVID-19: Ето как да направите правилното Велики нулиране “, те категорично заявиха, че не само много неща ще се променят завинаги, „ най-лошото от пандемията тепърва предстои “:

„Ще се справяме с неговите последици от години и много неща ще се променят завинаги. Той е причинил (и ще продължи да го прави) икономически смущения с монументални размери. "

Бил Гейтс казва, че трябва да се подготвим за следващата пандемия, такава, която ще привлече вниманието този път .

Всъщност никоя индустрия или бизнес няма да могат да избегнат въздействието на промените, които предстоят. Или ще се адаптират, за да се впишат в програмата за Велики нули (ако приемем, че разполагат с ресурси за това), или няма да оцелеят.

Според Schwab и Malleret „милиони компании рискуват да изчезнат“, докато само „няколко“, например корпоративни монолити, ще бъдат достатъчно силни, за да издържат на прекъсването.

Вашите по-малки компании и независими управлявани фирми са изправени пред разруха, отваряйки вратата към нова ера на сливания и придобивания, които допълнително ще подкопаят потребителския избор и конкуренцията.

Schwab и Malleret ни казват, че най-лошото от пандемията тепърва предстои и от икономическа гледна точка не бих се усъмнил в тях. Но нека разгледаме за момент здравния аспект.

Глобалното медийно отразяване на Covid-19 го характеризира като смъртоносен вирус, който убива безнаказано и без противоотровата на ваксината може да погълне общности като цяло.

Може би изненадващо, авторите предлагат малко логика, основана на факти. Те признават, че Covid-19 е „една от най -смъртоносните пандемии през последните 2000 години“ и ако не се предвиди нещо непредвидено, „последиците от вируса ще бъдат леки в сравнение с предишните пандемии“.

Тихо актуализирани номера на CDC на COVID-19: Само 9 210 американци са починали сами

По време на публикуването на книгата се съобщава, че 0,006% от населението на света е починало от Covid-19. Но дори тази ниска цифра не е съвсем точна.

В Обединеното кралство например начинът на изчисляване на смъртността означава, че хората, които са диагностицирани с вируса и след това са се поддали на инцидент в рамките на 28 дни след тестването, ще имат причината за смъртта, отбелязана като Covid-19 .

Да цитирам професор Йон Локе от университета в Източна Англия и професор Карл Хенеган от Оксфордския университет:

„Всеки, който е тествал COVID положителен, но впоследствие е починал по-късно по някаква причина, ще бъде включен в цифрите за смърт на PHE COVID.“

Schwab и Malleret не могат да бъдат по-ясни, когато пишат, че Covid-19 „не представлява екзистенциална заплаха или шок, който ще остави своя отпечатък върху населението на света в продължение на десетилетия“ .

В настоящия си вид испанският грип и ХИВ / СПИН имат по-голяма смъртност.

Дали военна експериментална ваксина през 1918 г. е убила 50-100 милиона души, обвинени като „испански грип“?

Не неконтролируемото разпространение на Covid-19 накара правителствата по света да затворят националните си икономики, но моделирането на данни на безотчетни технократи като Нийл Фъргюсън от Имперския колеж в Лондон, което прогнозира, че стотици хиляди хора са изложени на непосредствен риск от смърт без налагането на социални ограничения, за които сега знаем, че са комбинация от мерки за социално дистанциране и блокиране.

Когато Schwab и Malleret говорят за Covid-19, оставяйки отпечатъка му върху света, истината е, че мерките, наложени от името на Covid-19, са причинили широко икономическо унищожение, а не самият вирус.

Това разграничение е това, с което по-специално масовите търговски обекти отказват да се ангажират.

В обобщение, ако трябва да повярваме на авторите на думата им, тогава те виждат покачването на национализма и протекционизма отзад на Covid-19 като вреда за стремежа към Голяма нулировка.

Много желаните цели за устойчиво развитие могат дори да бъдат изложени на риск, ако нациите се обърнат навътре.

Управляващият директор на МВФ каза, че светът има избор между Голямото нулиране или Големият обрат (Големият обрат е „повече бедност, повече фрагментация и по-малко търговия“), бих казал, че има и друг начин да се разгледа това.

В книгата Schwab and Malleret описват как в един взаимозависим свят - а именно такъв е светът, който глобалните плановици защитават поне от края на Втората световна война - рисковете се свързват помежду си, засилвайки своите реципрочни ефекти и увеличавайки своите последствия".

Когато нациите са взаимозависими, „системната свързаност между рисковете, проблемите и предизвикателствата определя бъдещето“.

Старото клише на домино пада. След като човек се разклати, той предизвиква верижна реакция, което беше доказано още през 2008 г., когато Lehman Brothers се срина.

Мащабът на промяната, към който глобалистите призовават чрез превозното средство на Великата нулировка, която по дефиниция има глобален характер, според мен ще изисква имплозия на сегашния световен ред, за да постави основите на нов световен ред.

Старото трябва да направи път за новото. И единственият метод за това как това може да бъде постигнато е чрез увеличен откат срещу взаимозависимост. Устойчивите кризи предлагат много възможности за глобалните плановици.

Потенциалът за оспорвани избори в САЩ, предстоящ Брекзит без сделка и предупреждения за „ ваксинален национализъм “ са три възможни случая, които, ако бъдат доведени до живот, биха могли да бъдат използвани и използвани за напредване на каузата за Голяма нулировка.

Бих казал, че колкото по-далеч изглежда светът от сътрудничеството и сътрудничеството, толкова повече хора ще призовават за същите тези неща, ако станат все по-отчаяни.

Авторите казват, че има само тесен прозорец на възможности за Голямото нулиране. Нека имаме предвид обаче, че досега инициативите насърчават само глобални институции като WEF, а не националните администрации.

Когато започне да прониква в политиката, е когато знаете, че програмата напредва. Но какви точно ще бъдат икономическите и обществени условия, когато Голямото нулиране стане част от глобалния разговор?

Достатъчно ли е това, което сме виждали досега, за да принуди хората да призовават за промяна в глобален мащаб?

Все още ли е имало достатъчно деградация и съществена промяна на жизнения стандарт, за да могат гражданите да молят глобалните институции да предприемат действия? Бих казал, че не.

Вече се рекламират „решения“ като Universal Basic Income . Но все още няма широко разпространено настояване за промяна. Но това време идва.

Независимо дали е в името на Програма 2030 (известна още като Устойчиво развитие), Зелената нова сделка или Голямото нулиране , това би представлявало до голяма степен един и същ резултат - подчиняването веднъж завинаги на националния суверенитет, където националната държава е подчинена на глобалния управление.

От Стивън Гинес
https://humansarefree.com/2020/09/the-great-reset-is-coming-like-a-bullet-train.html